Добри поличби
Шрифт:
— Да бе. Да бе, да. А ти сигурно по ги разбираш тия работи от мадам Блатвататски? — изсумтя Адам.
— Виж, ако аз бях тибетец — заговори Уенслидейл със спокоен тон, — щях да прокопая направо до кухото в средата, а после да притичам вътре и да копая нагоре право там, където искам да попадна.
Обмислиха го подобаващо.
— Трябва да признаеш, че е по-разумно от тунелите — каза Пепър.
— Ами да, аз тъкмо това мисля, че правят — съгласи се Адам. — Няма как да не са се сетили за нещо толкова просто.
Брайън се загледа замечтано в небето. Показалецът му изследваше съдържанието на едното му ухо.
—
Всички се съгласиха в хор.
После излязоха и си играха на Чарлс Форт и атлантидците срещу Древните господари от Тибет, обаче тибетковците се възпротивиха, че да използваш мистични древни лазери, не било честно.
Имало едно време, когато издирвачите на вещици са били хора уважавани, макар то да не продължило особено дълго.
Матю Хопкинс например, генералът издирвач на вещици от средата на седемнайсти век, издирвал вещици из цяла Източна Англия и вземал от градове и села по девет пенса на парче на всяка открита от него вещица.
Тъкмо там била бедата. На издирвачите на вещици не се плащало на час. Всеки издирвач на вещици, прекарал седмица в оглеждане на местните бабишкери, докладвал впоследствие на кмета: „Браво на вас, кьорава магьосница няма сред тях“, получавал в отговор неискрени благодарности, паница чорба и многозначително „сбогом“.
Така че, за да е на печалба, на Хопкинс му се налагало да изнамира забележителен брой вещици. Това го направило, твърде слабо казано, непопулярен сред селските съвети. Най-накрая самият той бил обявен за вещица и обесен в едно източноанглийско село, в което били стигнали до разумния извод, че могат да съкратят разноските, като обесят посредника.
Мнозина смятат, че Хопкинс е бил последният генерал на Издирвачите на вещици.
Строго погледнато, те са прави. Но може би не точно както си го мислят. Армията за издирване на вещици продължила своя поход, макар и по-тихомълком.
Истински генерал издирвач на вещици вече няма.
Нито пък има полковник издирвач на вещици, майор издирвач на вещици, капитан издирвач на вещици, че дори и лейтенант издирвач на вещици (последният се претрепал, падайки от едно много високо дърво в Кейтърам през 1933 г., докато се опитвал да постигне по-добър изглед към нещо, за което бил убеден, че е сатанинска оргия от най-изроден вид, но то всъщност било годишната вечеря с танци на Сдружението на пазарските търговци от Кейтърам и Уайтлийф).
Сержант издирвач на вещици обаче съществува.
А вече има и редник издирвач на вещици. Името му е Нютон Пълсифър.
Обявата беше отпечатана в „Газет“ между хладилника втора употреба и котилото не точно далматинчета:
СТАНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ. ТЪРСИ СЕ ПОМОЩНИК НА ПОЛОВИН РАБОТЕН ДЕН ЗА БОЙ СЪС СИЛИТЕ НА МРАКА. ОСИГУРЕНА УНИФОРМА И ОСНОВНО ОБУЧЕНИЕ. ПОВИШАВАНЕТО В ЧИН Е СИГУРНО. БЪДИ МЪЖ!
По обяд той телефонира на номера, изписан най-отдолу на обявата. Обади се жена.
— Здравейте — плахо смънка той. — Прочетох обявата ви.
— Коя точно, миличък?
—
Ъ-ъ… онази във вестника.— Добре, миличък. Е, мадам Трейси разбулва воала всеки следобед без четвъртъците. Приемаме и групови посещения. Кога ще желаеш да проникнеш в тайните, миличък?
Нютон се поколеба.
— В обявата пише „Стани професионалист“ — обясни той. — Нищо не пишеше за мадам Трейси.
— Е, тогава значи ти трябва мистър Шадуел. Само секундичка, да видя дали е тук.
По-късно, когато с мадам Трейси вече се поздравяваха с кимване, Нют разбра, че ако се бе отзовал на другата обява, онази в списанието, мадам Трейси щеше да предложи строга дисциплина и интимен масаж всяка вечер освен в четвъртък. Имаше и още една обява, лепната в някаква телефонна кабина. Когато много по-късно Нют я попита какво пък засяга тази обява, мадам Трейси отговори „четвъртъците“. Най-накрая се чу звук от стъпки по незастлани коридори, продрана кашлица и един глас с цвят на стар шлифер избуботи:
— Да?
— Прочетох обявата ви. „Стани професионалист.“ Исках да разбера нещо повече.
— Да. Мнозина искат да разберат нещо повече, а мнозина… — гласът заглъхна внушително, а после отново гръмна с пълна сила — … мнозина не БИХА ИСКАЛИ.
— О — изцвърча Нютон.
— Как се казваш, момко?
— Нютон. Нютон Пълсифър.
— ЛУЦИФЕР? Какви ги говориш? Да не би да си Изчадие на мрака, изкушаващо и измамно създание от преизподнята, покварени ръце, протегнали се от казаните на Хадес в измъченото, похотливо иго към твойте скверни господари адови?
— Пълсифър — поясни Нютон. — С „П“. За другото не знам, но иначе сме от Съри.
Гласът от слушалката прозвуча леко разочаровано:
— О. Да. Ху’уво ’начи. Пълсифър. Пълсифър. Виждал съм туй име и преди комай?
— Не знам — отвърна Нютон. — Чичо ми държи магазин за играчки в Хаунслоу — додаде той, в случай че това помогне с нещо.
— Тъйййй лиййй? — попита Шадуел.
Диалектът на господин Шадуел беше неопределим. Той галопираше из цяла Британия като млекар от къща на къща. Тука луд уелски сержант, задръстващ новобранци, там шотландски старейшина, току-що изловил някого да прави нещо в неделя, и нейде измежду тях намусен овчар от Долините или начумерен скъперник от Съмърсет. Нямаше значение накъде завръщаше диалектът му, от това той не ставаше по-любезен.
— Всичките ти зъби твои ли са си?
— О, да. Освен пломбите.
— Як ли си?
— Предполагам — заекна Нют. — Искам да кажа, тъкмо затова исках да постъпя доброволец. Брайън Потър от Счетоводството може да прави почти сто лицеви опори, откакто постъпи доброволец. И е минавал на парад пред кралицата майка.
— Колко са ти зърната?
— Моля?
— Зърна, момче, зърна — рече сприхаво гласът. — Колко зърна имаш на гърдите?
— Ъ-ъ… Две?
— Добре. Ножици имаш ли си?
— К’во?!
— Ножици! Ножици! Ти да не си глух?
— Не. Да. Искам да кажа, имам ножици. Не съм глух.
Какаото почти се беше втвърдило. По вътрешната страна на чашата беше поникнала зелена козина.
Тънък слой прах покриваше и Азирафел.
Купчинката бележки до него се трупаше. „Правите и акуратни предсказания“ се бяха превърнали в маса стърчащи разделители за книги, направени от ивици вестник.