Изкушена

Съсредоточих се и заговорих със силен, уверен глас.

Въздух, огън, вода, земя и дух… призовах ви тук, в нашия кръг, поради една определена причина. Нашите приятели, новаците от Дома на нощта, са ранени. Аз не съм лечителна. Дори официално не съм и Висша жрица. Замълчах, отместих очи от кръга и погледнах Старк, който ми намигна. Усмихнах се и продължих: — Но намеренията ми са ясни. Искам да ви помоля да докоснете тези хлапета. Аз не мога да ги излекувам, но мога да ви помоля да ги успокоите и да им дадете сили, за да оздравеят. Мисля, че всички искаме това — шанс да се оправим, В името на Никс и чрез силата на вашите природни стихии, изпълнете новаците!

Съсредоточена със съзнанието, тялото и духа си, аз тласнах с ръце и си представих, че хвърлям природните стихии от себе си към ранените хлапета.

Чух възклицания на изненада и радост и дори на болка, когато петте природни стихии се завъртяха из лечебницата и изпълниха новаците. Стоях неподвижно, тъй като бях жив проводник на природните стихии, докато ръцете ме заболяха и тялото ми се обля в пот.

— Зоуи! Достатъчно! Ти им помогна. Разпусни кръга.

Чух гласа на Старк и осъзнах, че той ми говори от известно време, но се съсредоточавах толкова усилено и дълго, че накрая той трябваше да изкрещи, за да се осъзная.

Уморено отпуснах ръце и промълвих искрени благодарности на сбогуване с петте природни стихии, а после коленете ми се огънаха и паднах на пода.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Зоуи

— Не искам легло в лечебницата — повторих аз за трети път на Старк, който се суетеше край мен с прекалено разтревожен вид. — И без това няма допълнителни легла.

— Хей, чувствам се много по-добре — извика Дейно. Легни в моето легло, Зи.

— Не, благодаря — отвърнах аз и протегнах ръка към Старк. — Само ми помогни да се изправя.

Той се намръщи колебливо, но изпълни молбата ми. Застанах неподвижно, така че никой да не разбере, че стаята се върти като бясно мини-торнадо около мен.

— Мисля, че тя изглежда по-зле, отколкото се чувствам аз — отбеляза Дрю.

— Тя те чува. И ми няма нищо. — Макар и със замъглено зрение, аз огледах останалите хлапета. Всичките изглеждаха по-добре и това ми донесе огромно облекчение. Зачеркнах наум „Увери се, че хлапетата не се гърчат от болка и не умират в неописуеми мъки“ в списъка си със задачи. Беше време за следващата точка. Сподавих въздишката си, защото не исках да прахосвам силите си. — Нещата тук са по-добре. Е, Стиви Рей, трябва да решим къде да настаним червените новаци, когато слънцето изгрее, преди то да е изгряло.

— Хубава идея, Зи — каза Стиви Рей, която седеше на пода до Дрю. Спомних си, че тя харесваше момчето, преди да умре и да стане нежива, и признах пред себе си, че като я гледах да флиртува с него, когато може би между нея и червения новак на име Далас имаше нещо, изпитах егоистично злорадство. Може и да беше неприлично гадно от моя страна, но би било хубаво, ако моята най-добра приятелка и аз можехме да си поговорим как да се справим с проблемите с многобройните гаджета.

— Зи? Мислиш ли, че идеята е добра?

О, извинявай. Какво? — Осъзнах, че Стиви Рей ми говори, докато аз се надявах, че тя ще събере един милион (или поне две) гаджета.

— Казах, че червените новаци може да се настанят в празните стаи в общежитията. Би трябвало да са достатъчно дори ако се наложи да спят по трима в стая. Прозорците са затъмнени. Не е идеално като под земята, но ще свърши работа. Поне докато тъпата ледена градушка спре и измислим нещо друго.

— Добре, да се залавяме за това и докато уреждаме положението със стаите, ние… — произнесох думата внимателно и посочих кръга плюс Афродита, Дарий и Старк — …трябва да поговорим с Ленобия.

Всички от моята група кимнаха. Очевидно бяха наясно с факта, че бързо трябва да разберем какво се е случило в Дома на нощта, докато ни е нямало.

— Всички ще оздравеете — уверих аз ранените хлапета, казахме им довиждане и тръгнахме към изхода.

— Благодаря, Зоуи — извика Дру.

— Ти наистина си добра Висша жрица… макар че все още не си такава — подвикна Иън от стаята си.

Не бях сигурна дали непохватният му комплимент изисква благодарност, или не и докато стоях на прага на лечебницата, гледах хлапетата и си мислех, че макар да се бяха сражавали с гарваните-демони и станали свидетели на убийството на преподавател, изглеждаха нормално.

И после ме осени прозрението. Те изглеждаха нормално. Само преди един ден почти всички в училището, без моята група, Ленобия, Дракона и Анастасия, бяха попаднали под харизматичната магия на Калона и Неферет и съвсем не се държаха нормално.

Върнах се в коридора на лечебницата.

— Искам да ви попитам нещо. Може да прозвучи странно, но ми трябват откровени отговори дори да са неудобни.

Дрю се усмихна на някого зад мен и аз разбрах къде стои най-добрата ми приятелка.

— Питай ме каквото искаш, Зи. Харесвам всичките приятели на Стиви Рей.

— Благодаря, Дрю — отвърнах аз и едва се сдържах да не завъртя очи. — Въпросът е към всички. Мислехте ли, че нещо не е наред с гарваните-демони и дори с Калона и Неферет, преди да нападнат професор Анастасия?

Не се учудих, когато Дрю отговори пръв.

— Нямах доверие на крилатия, но не знаех защо. Той повдигна рамене. Може би защото имаше крила. Това бе много странно.

— Аз го смятах за готин, но синовете му, птицечовеците, бяха супер отвратителни — обади се Хана Ханиигър.

Да, гарваните-демони бяха ужасни, но Калона беше стар и не можех да проумея защо много момичета новаци си падаха по него — каза Ред. — И Джордж Клуни е готин, но е твърде стар и не бих искала да бъда с него. Затова не разбирах защо всички бяха влюбени в Калона.

А вие, останалите? — попитах аз.

— Както ти каза, Калона изскочи от земята. Това беше много странно. — Дейно млъкна, погледна Афродита, после мен и продължи. — Пък и от известно време някои от нас знаеха, че Неферет не е такава, каквато изглежда.

Да, ти го знаеше, но не направи нищо. — В гласа на Афродита нямаше омраза или гняв. Тя само отбеляза факт, макар и ужасяващ.

Дейно вдигна брадичка.

— Направих нещо. — Тя посочи бинтованата си ръка. — Само че беше късно.

— За мен нищо не беше наред, откакто убиха професор Нолън — заяви Иън. — Мислех същото и за Калона, и за гарваните-демони.

— Аз го видях какво прави с приятелите ми — извика Ти Джей от последната стая в коридора. — Те бяха като зомбита и вярваха на всяка негова дума. Опитах се да ги вразумя и ги попитах как може да бъдем сигурни, че Калона наистина е Еребус, дошъл на земята, но те се ядосваха или ми се смееха. Не го харесах от самото начало. И проклетите птици бяха зли. Не ми е ясно как никой не го разбра.