Изкушена
Шрифт:
— Да, идвам — отвърнах аз, отдръпнах се от прегръдката на Хийт и му помогнах да облече якето си.
— Ще намеря Дарий и другите и ще им дам моята страховита човешка помощ — заяви Хийт,
Като виновни деца двамата тръгнахме към Старк, който с безизразно лице държеше вратата отворена.
— Старк — рече Хийт. — Благодаря ти, че ме изпрати при нея.
Това е част от задълженията ми.
— Е, мисля, че заслужаваш повишение-усмихна се Хийт, наведе се, целуна ме бързо, каза ми довиждане и се отправи към изхода от училището.
Не че тази част от работата ми харесва измърмори Старк.
— Както
— Това беше гадно — обади се той с напрегнат глас.
Заговорих, преди да помисля, и нелепите думи се изляха
сами от устата ми.
— Да, така беше. Буквално. — И после, колкото и да не е за вярване, се изкикотих.
В своя защита ще отбележа, че се чувствах изумително добре. Кръвта на Хийт ме накара да се почувствам много по-добре от дните, когато Калона изскочи от земята и обърка живота ми.
— Не е смешно.
— Извинявай. Опитах да се пошегувам. — Пак се изкикотих и после си затворих устата.
— Ще се престоря, че не се кикотиш и не изпита всичките онези чувства в столовата.
Въпреки че кръвта ми кипеше, аз разбрах, че за Старк е било адски трудно да преживее емоционалното удоволствие, което ми е донесло друго момче, и да осъзнае колко близки сме с Хийт. Хванах ръката му. Отначало беше студена и скована и не реагира, но докато вървяхме, се стопли. Усетих, че той се отпуска. Точно преди да ми отвори вратата на девическото общежитие, аз го погледнах и казах:
— Благодаря, че си мой воин и че се погрижи да бъда силна, макар че това те нарани.
— Няма проблем, милейди — усмихна се той, но изглеждаше стар и много тъжен.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Зоуи
— Искаш ли бира? — извиках аз през рамо на Старк, който нетърпеливо ме чакаше в тихата и много странна главна стая на общежитието. Казвам странна, защото беше тиха, макар новаците, момичета и момчета, да седяха на малки групи на столове, гледайки телевизорите с плоски екрани, Сериозно. Само седяха и гледаха. Не разговаряха. Не се смееха. Нищо. Вярно, вдигнаха глави, когато Старк и аз влязохме в стаята. Бях убедена, че някои хлапета ни изгледаха с омраза, но пак не казаха нищо.
— Не, благодаря. Вземи си бира и да слизаме долу. — Старк вече вървеше към стълбището.
— Добре, добре. Идвам. Исках само… — В същия миг се сблъсках с момиче на име Бека. Боже, извинявай. Не те видях, защото…
— Да, знам какво правеше. Онова, което постоянно правиш. Заглеждаш се по момчетата.
Намръщих се. Не я познавах добре. Знаех само, че Бека е влюбена в Ерик. А, да, и бях хванала Старк да я хапе и да се мъчи да я изнасили… преди да избере доброто и да положи клетва като мой воин. Разбира се, тя не си спомняше насилието. Помнеше само удоволствието от ухапването, отново благодарение на Старк, който тогава беше отвратителен.
Това обаче не й даваше разрешение да се държи с мен по този нелеп начин, но нямах време да се разправям с нея и честно казано, не ми пукаше дали Бека е досадна ревнивка.
Затова изсумтях
като Афродита, заобиколих я, приближих се до хладилника, отворих го и се залових да търся бира.— Ти направи точно това, нали? Обърка всичко.
Въздъхнах. Намерих бира и се обърнах.
— Ако имаш предвид, че ви отървах от Калона, който не е Еребус, дошъл на земята, а зъл безсмъртен паднал ангел, и изгоних Неферет, която вече не е Висша жрица на Никс, а зла Тси Сгили, която иска да завладее света, тогава, да. Да, направих го с помощта на приятелите си.
— Защо си мислиш, че знаеш всичко?
— Определено не знам всичко. Ако беше така, щях да знам защо все още не можеш да проумееш, че Калона, Неферет и гарваните-демони са зли дори след като убиха професор Анастасия.
— Гарваните-демони я убиха само защото ти ги ядоса, като избяга, а после се бори с Калона, който според някои наистина е Еребус.
— Проумей го, Бека. Калона не е Еребус! Той е бащата на гарваните-демони. Създал ги е, като е изнасилвал жени от племето чероки. Еребус не би направил такова нещо. Това минавало ли ви е през ума?
Тя се държеше така, сякаш не беше чула нито дума от онова, което казах.
— Всичко беше наред, докато теб те нямаше. А сега се върна и отново обърка всичко. Бих искала да заминеш завинаги и да ни оставиш да правим каквото искаме.
— Кои сте вие? Имаш предвид хлапетата в лечебницата, които едва не бяха убити от крилатите ви приятели? Или Дракона, който безутешно скърби за смъртта на съпругата си съвсем сам навън?
— Това се случи само заради теб. Никой не беше нападнат, преди ти да офейкаш.
— Сериозно, не чуваш ли какво ти говоря?
— Хей, Бека. Старк беше застанал на прага на кухнята, точно зад нея.
Тя се обърна, тръсна коси и му се усмихна закачливо.
— Здравей, Старк.
— Ерик е свободен изтърси той.
Бека примига и придоби възмутен вид.
— Той и Зоуи скъсаха — добави Старк.
— О, така ли? — Тя се опита да говори безразлично, но видът й издаде, че е доволна. Бека ме погледна. — Крайно време беше да те зареже.
— Аз го заразях… кучко!
Бека пристъпи към мен и вдигна ръка, сякаш се готвеше да ме удари. Това ме стъписа толкова силно, че дори забравих да призова някоя природна стихия да я събори на пода. За щастие Старк не беше толкова стъписан и бързо застана между нас.
— Бека, сторил съм ти достатъчно зло. Не ме карай да те изхвърля оттук. Просто се разкарай. Той говореше като истински воин и изглеждаше опасен.
Бека мигновено се дръпна назад.
— Е, все едно. Тя не ме интересува толкова много, че да рискувам да си счупя някой нокът. Бека се завъртя и бързо излезе.
Отворих бирата, отпих голяма глътка и отбелязах:
— Това беше много обезпокоително.
— Да. Очевидно се променям. По-рано за нищо на света не бих попречил на хубав момичешки бой.
Завъртях очи.
— Голям мъжкар си, няма що. Хайде, да слезем долу, къ-дето не е такава лудница.
Излязохме от кухнята и трябваше да минем през главната стая в общежитието, за да се спуснем по стълбите. Това означаваше отново да попаднем на група луди. Бека шепнеше нещо на няколко хлапета, но млъкна и ме изгледа мръсно. Другите също ми хвърлиха убийствени погледи.