Изкушена

Ускорих крачка и буквално прескочих стъпалата.

— Да, обезпокоително е — съгласи се Старк, докато бързахме към стаята ми.

Кимнах. Трудно ми беше да намеря думи да опиша как се чувствам, когато почти всички в училището, моят дом, очевидно ме мразеха и в червата. Отворих вратата на стаята си и мигновено бях нападната от космата оранжева топка, която се хвърли в ръцете ми и измяука като сприхава старица.

Нала! — Не обърнах внимание на раздразнението й и я целунах по носа. Това я накара да кихне в лицето ми. Засмях се и прехвърлих бирата в другата си ръка, за да не я излея върху моята котка. — Липсваше ми, момиченце. — Притиснах лице до меката й козина. Нала престана да се оплаква и пусна машината за мъркане.

— Когато приключиш да се натискаш с котката си, трябва да обсъдим някои неща… важни неща подхвърли Афродита.

О, не бъди толкова противна — укори я Деймиън.

— Да го духаш, Деймиън! викна Афродита.

— Престанете! — скара им се Ленобия, преди аз да им кажа да млъкнат. — Трупът на моята добра приятелка още тлее навън и не ми се слушат пубертетски препирни.

Афродита и Деймиън се извиниха един на друг и, изглежда, се почувстваха неудобно. Реших, че това е отличен знак да започна да говоря.

— И така, всички хлапета тук ме мразят и в червата.

— Сериозно? Само се правеха на „Степфордски съпруги“, когато ние дойдохме — каза Деймиън.

Сериозно отговори Старк. — Наложи се да дръпна Бека от Зоуи.

По израженията на Афродита и Деймиън разбрах, че и те си спомниха не толкова доброто минало на Старк, но не казаха нищо.

Това не ме изненадва — отбеляза Ленобия.

Погледнах преподавателката по езда.

— Какво става тук? Калона го няма. Мисля, че вече дори не е в страната. Как може все още да въздейства на новаците?

— И на вампирите — добави Деймиън. — Никой друг преподавател освен теб не отиде при Дракона. Това означава, че и те са под влиянието на Калона.

— Или позволяват страхът им да надделее и да ги победи — каза Ленобия. — Трудно е да се каже дали се страхуват, или демонът им е направил нещо, което още действа, въпреки че го няма.

— Той не е демон — чух се да казвам аз.

Ленобия ме изгледа строго.

— Защо го казваш, Зоуи?

Размърдах се неспокойно, седнах на леглото и сгуших Нала в скута си.

— Знам разни неща и едното от тях е, че той не е демон.

— Какво значение има как го наричаме? — попита Ерин.

Истинските имена носят сила — обади се Деймиън. — По

традиция, да наречеш някого с истинското му име в магия или ритуал, може да е по-обвързващо, отколкото да изпращаш енергия или дори да употребиш малкото му име.

— Добре го каза, Деймиън — съгласи се Ленобия. — Няма да наричаме Калона демон.

— Но няма да забравяме, че той е зъл, както са сторили другите хлапета — добави Ерин.

— Не всички — напомних им аз. — Хлапетата в лечебницата не са под въздействието на Калона, нито Ленобия и Дракона… и Анастасия не беше. Но защо? По какво се различавате?

— Знаем, че Ленобия, Дракона и Анастасия са надарени от Никс каза Деймиън.

— Какво толкова е особеното на хлапетата, които се изправиха срещу гарваните-демони? — попита Афродита.

Хана Ханиигър може да кара цветята да цъфтят — отговори Деймиън.

Втренчих се в него.

— Цветя? Сериозно?

— Да. — Той повдигна рамене. Тя е добра в градинарството.

Въздъхнах.

Какво друго знаем за хлапетата от лечебницата?

— Ти Джей е невероятно добър боксьор — обади се Ерин.

— А Дрю е страхотен борец — добавих аз.

— Но дарове ли са тези способности? — попита Ленобия. — Вампирите са талантливи. Това е нормално и не е нещо необикновено.

— Някой знае ли нещо за Пън Боузър? — попитах аз. — Познавам го бегло от часовете по драматично изкуство. Беше влюбен до уши в професор Нолън.

— Аз го познавам — отвърна Ерин. — Той е много сладък,

— Добре, сладък е, — Почувствах се съкрушена от безнадеждността на задачата ни. Хлапетата бяха добри в разни неща, но това не беше същото като да си надарен от Никс.

— Ами новото момиче Ред?

— Никой от нас не я познава. — Деймиън погледна Ленобия. — А ти?

Тя поклати глава.

— Знам, че Анастасия й беше наставник и че се сближиха само за няколко дни дотолкова, че тя рискува живота си за преподавателката си.

— Това не означава, че в нея има нещо особено, освен че е взела правилното решение и… — Изведнъж осъзнах какво казвам, млъкнах и се засмях. — Точно така.

Всички се втренчиха в мен.

— Зоуи се побърка — отбеляза Афродита. — Знаех си, че ще се случи рано или късно.

— Не! Не съм се побъркала. Открих отговора. Боже, колко е очевиден! Тези хлапета не са надарени. Те просто са направили правилния избор.

Никой не каза нищо в продължение на няколко секунди, после Деймиън подхвана нишката на мисълта ми.

— Също като в живота. Никс ни предоставя възможност за избор.

Усмихнах му се.

— И някои от нас избират мъдро.

— А други оплескват нещата — добави Старк.

— Господи, наистина е очевидно каза Ленобия. — Няма загадка в магията на Калона.

— Всичко е въпрос на избор обобщи Афродита.

— И истина — допълних аз.

— Да, има логика — отново се обади Деймиън, — Не можех да разбера защо само трима преподаватели прозряха какъв е Калона. Винаги съм смятал, че всички вампири тук са уникални и надарени от богинята.

— Повечето са такива — отбеляза Ленобия.

Но независимо дали са надарени, или не, откриването на истината и следването на правилния път е въпрос на избор. — Старк говореше тихо и ме гледаше. — Не трябва да го забравяме.

— Може би затова Никс ни доведе тук да ни напомни, че всичките й деца имат свободен избор — рече Ленобия.

Това е проблемът мис Ая. Имам избор да не следвам пътя й. Но това не означава ли, че и Калона е свободен да избира и може да предпочете доброто пред злото? Прогоних мислите, които се завъртяха в главата ми, и попитах: