Изкушена
Шрифт:
— Защо да ти се сърдя?
Той повдигна рамене.
— Ами, първо виденията на Афродита. Тя те е видяла в сериозна беда, но мен или ме вижда, или изобщо не ме вижда. А сега пък и Хийт ще идва с нас в Италия… — Гласът му заглъхна. Изражението му беше отчаяно.
— Старк, виденията на Афродита може да се променят. Правили сме го няколко пъти. Веднъж лично за мен. Ще променим и удавянето. Всъщност вероятно ти ще го промениш. Ти няма да позволиш да ми се случи нищо лошо.
— Въпреки че имам проблем да излизам на слънчева светлина?
Изведнъж
— Ще измислиш начин да се погрижиш да съм в безопасност дори да не можеш да бъдеш е мен физически.
— Наистина ли го вярваш?
— С цялото си сърце — искрено отговорих аз. — Няма друг вампир, когото бих искала за мой воин. Имам ти доверие.
Старк придоби такъв вид, сякаш от плещите му се смъкна товар от милиони килограми.
— Хубаво е да чуя, че го казваш.
Спрях и се обърнах с лице към него.
— Щях да ти го кажа и по-рано, но мислех, че го знаеш.
— Да, тук. — Той посочи сърцето си. Но и ушите ми трябваше да го чуят.
Отпуснах се в прегръдките му и притиснах лице до врата му.
— Имам ти доверие.
Благодаря, милейди — промълви Старк и ме прегърна със силните си ръце.
Отдръпнах се от него и се усмихнах. Изведнъж Калона ми се стори много далеч, тъй като Старк запълваше настоящето ми.
— Ще измислим решение и ще се справим заедно… воин и
дамата на сърцето му.
–
— Точно това искам — заяви той. — Останалото да върви
по дяволите!
— Да. Всички и всичко друго да вървят по дяволите! — съгласих се аз. Отказах да мисля за Калона. Той беше грамаден, страшен и озадачаващ. Старк беше надежден и сигурен. Хванах ръката му и го дръпнах с мен към джипа. — Хайде, време е да отиваме в Италия.
ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Зоуи
— Венеция е седем часа преди нас — обясни Ленобия, която ни чакаше пред контролно-пропускателния пункт на охраната за важни пътници. — Щом кацнете там, ще бъде късно следобед. Опитайте се да спите колкото е възможно повече в самолета. Висшия съвет ще се събере, след като се стъмни, и трябва да бъдете там свежи и съсредоточени.
— Как ще се справи Старк със слънчевата светлина? — попитах аз.
— Уведомих Висшия съвет за потребностите му. Те ме увериха, че той ще бъде предпазен от слънцето. Нямат търпение да се срещнат с него и са изключително любопитни за този нов вид вампир,
— Да не би да искат да ме изследват като лабораторен плъх? — попита Старк.
— Няма да им позволим — заяви Дарий.
—Не трябва да забравяте, че Висшия съвет се състои от седемте най-мъдри и стари Висши жрици, които са живи Днес. Те не се държат нечовешки, нито прибързано успокои ни Ленобия.
— Значи са като Шекина? — попита Джак,
— Шекина беше Висша жрица на всички вампири, затова Нямаше друга като нея, докато всеки член на Съвета е избран от група или организация вампири. Те заемат поста петдесет години и после се избира нов член. Никой член на Съвета не може да остане
на длъжността си за следващ мандат. Членовете са от целия свят и са известни с мъдростта си.— Това означава, че би трябвало да са достатъчно умни и да не повярват на Калона и Неферет — отбелязах аз.
— Не трябва да се тревожим дали са умни, или не, а какъв избор ще направят — намеси се Афродита. — И в Дома на нощта има множество умни вампири, но те не направиха нищо и оставиха Калона и Неферет да ги прегазят.
— Афродита е права подкрепи я Деймиън. ^
— Затова трябва да бъдем готови за всичко — каза Дарий.
— И аз мисля така — съгласи се Старк.
Ленобия кимна.
— Помнете, че изходът от представянето ви пред Съвета може да промени света.
— Чак пък толкова… — измърмори Афродита.
Ленобия я изгледа строго, но не й каза нищо и ме изненада, като се обърна към Джак.
— Мисля, че ти трябва да останеш тук.
За нищо на света! Отивам там, където е и Деймиън — отвърна той.
— Там, където отива Деймиън, ще бъде опасно.
— Тогава двойно повече искам да бъда с него!
— Смятам, че Джак трябва да дойде. Той е част от нас. Освен това… — Продължих да говоря, следвайки инстинктите си, и съдейки по чувството за справедливост в себе си, знаех, че изразявам на глас нещо, което Никс иска всички да чуят. — Джак има връзка с нещо важно.
— Така ли? С какво?
Усмихнах му се.
Връзката ти е с технологиите… магията на съвременния свят.
Деймиън се ухили.
— Вярно е! Джак разбира от всичко за аудиовизуалните средства и компютрите. Мислех го за гений по технологиите, но всъщност той е гений на квадрат.
— Боже! Страхотно! — зарадва се Джак.
— Тогава ти си права, Зоуи. Нека Джак да дойде с вас. Никс го е надарила с определена цел, която може да ви е от голяма полза.
— Да, и също така… — Готвех се да кажа на Ленобия и за другия ни спътник, когато Хийт дотърча при нас, преметнал ученическа чанта на рамото си.
— И твоят консорт ли ще идва? — Ленобия довърши изречението ми и озадачено повдигна едната си вежда.
— Да! — отговори Хийт и ме прегърна. Не се знае кога Зоуи може да изпита потребност да ме ухапе.
— Добре, Хийт, всички го разбират. — Усетих, че лицето ми пламна, и нарочно отбягнах погледа на Старк.
Като консорт на Висша жрица ще ти бъде позволено да влезеш в залата на Съвета обясни Ленобия, — но нямаш правото да говориш.
— Има много правила как да се държиш пред Съвета, нали? — попита Деймиън и на мен ми се догади още повече.
— Правила?
— Да — потвърди Ленобия. Системата е древна и целта й е да предотврати хаос, но по принцип изслушват всички оратори. Трябва да спазвате правилата, иначе ще ви изведат от залата.
— Но аз не знам правилата!
— Моята приятелка Нрсея, също преподавателка по езда на остров Сан Клементе, ще ви посрещне на летището. Тя ще ви заведе в стаите ви на острова и ще ви инструктира какъв е етикетът на Съвета.
— И нищо ли няма да мога да кажа? — попита Хийт.
— Абе, ти увреден ли си? — провикна се Афродита. — Нали това ти обясни Ленобия?