Изкушена

Калона плачеше. Сълзите бяха оставили мокри следи по лицето му. Изглеждаше смазан, съкрушен, напълно сломен, но в мига, в който ме видя, изражението му се промени. Лицето му засия от такава невероятна радост, че дъхът ми секна от несравнимата му красота. Той се изправи, извика щастливо и закрачи към мен.

Мислех, че ще ме прегърне, но в последния момент Калона се въздържа и протегна ръка, сякаш да докосне лицето ми, но пръстите му спряха пред кожата ми, поколебаха се и се отпуснаха до тялото му.

— Ти се върна.

— Сънищата не са реалност. Не умрях казах аз, въпреки че ми беше трудно да говоря.

Царството на сънищата е част от Другия свят. Не подценявай силата на онова, което се случва тук. — Той избърса лице с опакото на ръката си и отново ме изненада, като се усмихна смутено. — Сигурно ти изглеждам глупав. Знам, че ти не умря, разбира се, но беше толкова реално… и познато до болка.

Втренчих се в него, без да знам какво да кажа. Нямах представа как да реагирам на този вариант на Калона, който изглеждаше и се държеше по-скоро като ангел, откол-кото като демон. Напомняше ми на онзи Калона, който се беше предал пред чара на Ая и с готовност бе попаднал в капана на прегръдката й е уязвимост, която още ме обсебваше. Този му облик напълно контрастираше на държането му предишния път, когато ме прелъстяваше, опипваше и…

Присвих очи и го погледнах.

— Как по-точно съм тук? Не спя сама и не съм с приятелка, а в обятията на човешкото момче, с което съм Обвързана. Той и аз определено сме нещо повече от приятели. Ти не би трябвало да си тук — казах аз и посочих главата си.

— Не съм в главата ти. Ти не си ме повикала в съня си. Аз привлякох душата ти при мен. Нахлуването беше мое, без ти да ме поканиш.

— По-рано твърдеше друго.

— Тогава те излъгах. Сега ти казвам истината.

— Защо?

— По същата причина, поради която успях да те привлека тук в съня ти, въпреки че си в обятията на друг. Този път… за пръв път… мотивите ми са искрени. Не се опитвам да те манипулирам, нито да те прелъстя. И ще ти говоря само истината.

Как очакваш да ти повярвам?

— Вярваш ли ми, или не, това не променя естеството на истината. Ти си тук, Зоуи, когато не трябва да си тук. Това не е ли достатъчно доказателство за теб?

Прехапах устни.

— Не знам. Не познавам законите тук.

— Но познаваш силата на истината. Показа ми го по време на последното си посещение. Не можеш ли да почерпиш от тази сила, за да прецениш достоверността на думите ми?

Благодарение на Деймиън аз знаех какво означава достоверност, затова престанах учудено да хапя устни. Проблемът беше какво да отговоря. Калона ме озадачаваше напълно. Най-накрая отворих уста да му кажа, че не мога да разчитам на силата на истината, когато нямам представа за какво лъже и за какво не, но той вдигна ръка, за да ме накара да замълча.

— Веднъж ти ме попита дали винаги съм бил такъв като сега и аз ти отвърнах с уклончиви лъжи. Днес бих желал да ти кажа истината. Ще ми позволиш ли, Зоуи?

Калона отново ме наричаше Зоуи! Нито веднъж не ме нарече Ая, както му харесваше. И изобщо не ме докосваше.

— Н-не знам — запелтечих като идиот аз и отстъпих половин крачка назад, защото очаквах добрият ангел да изчезне и да се появи сластолюбивият безсмъртен. — Как ще ми го покажеш?

Красивите му кехлибарени очи помръкнаха от тъга. Калона поклати глава.

— Не, Зоуи. Не трябва да се страхуваш, че ще се опитам да те любя. Ако направя опит да се отметна от истината и да те прелъстя, сънят ще се разпадне и ти ще се озовеш в прегръдките на друг. За да ти покажа каквото трябва да разбереш, трябва само да ме хванеш за ръката. — Той протегна към мен силната си, нормална на вид ръка.

Поколебах се.

— Заклевам се, че кожата ми няма да те изгори със студената сила на страстта ми към теб. Знам, че нямаш причина да ми вярваш, затова те моля да вярваш само в истината. Докосни ме и ще видиш, че не те лъжа.

Това е само сън — напомних си аз. Каквото и да говори той за Другия свят, сънят си е сън, а не реалност. Ала истината беше реалност и в сънищата, и в будния свят, а тъжната истина беше, че аз исках да хвана ръката му и да видя какво ще ми покаже Калона.

Вдигнах ръка и притиснах длан до неговата.

Той говореше истината. За пръв път кожата му не ме смрази със страст и сила, които не можех да приема дори когато не можех да се насиля да ги отхвърля напълно.

Искам да ти покажа миналото си. — Калона замахна три пъти с другата си ръка, сякаш избърсваше невидим прозорец. Въздухът потрепери и с ужасяващ звук на разкъсване нещо се отвори пред нас, като че ли той бе разкъсал царството на съня. — А сега виж истината!

По негова заповед разкъсаното пространство в небето се раздвижи и после сякаш се включи голям телевизор с плосък екран и аз започнах да гледам откъси от миналото на Калона.

Първата сцена ме накара да затая дъх от красотата й. Калона беше там, полугол както винаги, но този път държеше дълъг и опасен меч, а друг беше в ножница, завързана на гърба му. И крилата му бяха чисто бели! Той стоеше пред великолепна врата на мраморен храм. Изглеждаше страшен и благороден — истински воин от главата до петите.

Строгото му изражение се промени и омекна. По стълбите на храма се заизкачва жена и Калона й се усмихна с очевидно обожание.

Добра среща, Калона, воине мой.

Гласът й отекна странно от миналото и аз ахнах. Не беше нужно да видя лицето й. Веднага познах гласа й.

— Никс! — извиках аз.

Да — потвърди той. — Аз бях воин, положил клетва да служа на Никс.

Калона във видението влезе след богинята в храма. Сцената се смени и той изведнъж размаха двата меча, за да се бори с нещо, върху което погледът ми не можеше да се фокусира. Нещото беше черно и постоянно променяше формата си. В един миг беше огромна змия, а в следващия отваряше уста, пълна с блестящи зъби, в трети заприличваше на противно паякообразно същество с криви нокти и зъби.

— Какво е това?

— Проявление на злото бавно отговори Калона, сякаш му беше трудно да произнесе думите.

— Но ти не беше ли в царството на Никс? Как е проникнало злото там?

— Злото и доброто са навсякъде. Така са устроени светът и Другият свят. Трябва да има равновесие дори във владенията на Никс.

— И затова й е бил необходим воин? попитах аз, докато гледах как картината отново се смени и показа Калона с блестящи бели криле как върви след Никс, която се разхождаше в тучна ливада. Очите му се стрелкаха насам-натам и оглеждаха района около и зад богинята. Единият меч беше в ръката му, а другият готов в ножницата.