Изкушена

— Изборът е техен — избълва устата ми, преди да я спра.

— Какво искаш да кажеш? — попита Стиви Рей.

— Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. — Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.

Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.

— Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.

— Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги — заяви Афродита.

Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.

Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“

Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.

— Здравей — тихо казах аз.

— Здравей — отвърна той.

И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:

— Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. — Той се огледа и аз видях, че част от напрежението

изчезна от лицето му. — Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?

— Да си вземе паспорта — обяви Стиви Рей.

Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:

Да, Хийт идва с нас. Точка.

Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.

— Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.

Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.

— Не е учтиво — допълни Стиви Рей.

— Ухапи ме, ако можеш — без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.

— Стиви Рей няма да идва с нас — прекъснах веселието им аз. — Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.

Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.

— Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.

— Знам, но ще опитам още веднъж.

— Хей, направи ми една услуга — провикна се Афродита. — Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.

— Няма да ме убият — отвърна Стиви Рей.

Обещай ми, че няма да отидеш там сама — обади се Джак.

— Трябва да обещаеш — съгласи се Старк.

Аз не казах нищо. Вече не бях толкова уверена, че само аз знам правилния начин да се правят нещата. За щастие мълчанието ми не беше забелязано, защото в същия миг влязоха червените новаци и всички в столовата отместиха погледи от нас и се вторачиха в тях и защушукаха.

— По-добре да проверя как са. — Стиви Рей стана и ни се усмихна. Побързайте и свършете работата там, за да се върнете по-скоро тук. — Тя ме прегърна и промълви: — Ти ще постъпиш правилно.

— Ти също — прошепнах аз.

Стиви Рей се отдалечи от мен и се залови с червените новаци, които ни махнаха, докато се строяваха в редици. Тя се държеше съвсем нормално и им говореше така, сякаш те не влизаха в столовата за пръв път, откакто бяха умрели. Червените новаци веднага започнаха да се отпускат, без да обръщат внимание на погледите и шушукането.

— Стиви Рей е добър водач — изразих аз на глас мислите си.

— Дано това не й донесе неприятности — добави Афродита. Погледнах я и тя сви рамене. — Някои хора… особено злите неживи… не могат да бъдат водени.

— Тя ще постъпи правилно — повторих аз думите на Стиви

Рей.

— Да, но дали те ще постъпят правилно?

Нямах отговор на този въпрос.

— Готови ли сте? — попита Старк.

— Да — отговорих аз.

Останалите кимнаха, взехме чантите си и тръгнахме към вратата. Старк и аз вървяхме най-отзад.

— Здравей, Зоуи.

Гласът на Ерик ме спря. Старк остана до мен и изпитателно се втренчи в бившето ми гадже.

— Здравей, Ерик предпазливо отвърнах аз.

— Желая ти успех.

— Благодаря. — Бях приятно изненадана от неутралното му изражение и отсъствието на лепката Венера до него. — Ще останеш ли в училището да преподаваш театрално изкуство?

— Да, но само докато намерят нов преподавател. Затова ако не съм тук, когато се върнеш, исках само да знаеш, че… — Той погледна Старк и после отново мен. Желая ти успех.

— Добре. Благодаря ти още веднъж.

Ерик кимна и бързо излезе от столовата. Вероятно се запъти към трапезарията на преподавателите на горния етаж.

— Беше малко странно, но мило от негова страна — отбе-лязах аз.

— Той преиграва рече Старк и ми отвори вратата.

— Да, ясно ми е, но се радвам, че Ерик каза нещо мило, преди да заминем. Мразя непохватното държане на бивши гаджета.

— Това е още една причина да се радвам, че практически не съм ти гадже.

Другите от групата вървяха няколко метра пред нас, затова имахме малко време насаме. Тъкмо се мъчех да преценя дали забележката му граничеше с ненавист или не, когато той неочаквано попита:

— Всичко ли беше наред, докато спеше? Събуди ме веднъж.

— Всичко беше наред.

Старк се поколеба и добави:

— Не си пила от Хийт.

Това не беше въпрос, но аз отговорих, въпреки че гласът ми прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах.

— Не. Чувствах се добре и не беше необходимо.

— Ще разбера, ако го направиш.

— Може ли да не говорим за това точно сега?

^– Да, добре. — Повървяхме още малко и преди да стигнем до паркинга, Старк забави крачка, за да останем насаме. — Сърдиш ли ми се?