Изпепелена
Шрифт:
Не можеш да се предадеш. Мисли като бранител.
И така, любовта не можеше да го заведе при Зоуи. Тогава какво? Какво беше по-силно от любовта?
Той примига от изненада, защото знаеше отговора. Той му беше даден едновременно с титлата бранител.
– За бранителя честта е по-силна от любовта - каза той на глас.
Едва го изрече и точно над него от дървото на желанията се провеси златиста лента. Тя хвърляше металически отблясъци и напомни на Старк за гривната, която Сеорас носеше на китката си. Лентата се отвърза от дървото и се понесе навътре в гората. Без да се колебае, Старк я последва.
ДВАЙСЕТ
Хийт
Зоуи ставаше все по-зле. Просто не беше честно. Сякаш си нямаше достатъчно гадости на главата така или иначе. А сега се случи и това с пръсването на душата й и тя започна да се изплъзва. От него и от всичко. В началото беше малко по малко. Сега вече набираше скорост като лавина. Колкото по-навътре в гората навлизаха, пазейки се от това, което ги дебнеше навън (вероятно Калона), тя започна да се променя все по-бързо. И той не можеше да направи абсолютно нищо. Тя не би го послушала. Изобщо не би се спряла на едно място. Буквално.
Виждаше я пред себе си. Макар почти да бягаше между дърветата по зеления мъхест килим, не беше достатъчно бърз за нея. Тя вървеше все по-напред и по-напред, понякога прошепваше думи, носещи се във въздуха наоколо, понякога плачеше тихо, но никога не спираше, винаги беше в движение.
Струваше му се, че я вижда как се изпарява.
Трябваше да направи нещо. Той беше наясно, че всичко това се случваше, зашото душата й не беше цяла. Опита се да говори с нея, опита се да я убеди да събере парчетата от личността си и да се върне в тялото си. Не беше съвсем наясно с цялата тази история с Отвъдното, но колкото повече време беше тук, толкова повече неща научаваше, без някой да му ги казва. Те сами изникваха в ума му.
Боже, колко беше странно да мисли за себе си като за мъртъв. Но не беше страшно или ужасно, защото не се чувстваше мъртъв. Чувстваше се като самия себе си, само че на друго място. Хийт се почеса по главата. Мамка му, много беше трудно да го осмисли, но не беше никак трудно да осъзнае, че Зоуи не беше мъртва и мястото й не бе тук.
Хийт въздъхна. Понякога и той имаше чувството, че мястото му не е тук. Не че не му харесваше. Но Зоуи не беше никак добре, а те не можеха да напуснат гората, без Калона или който и да е там да ги подгони, а може би дори да ги убие отново. Ако това е възможно. Но като изключим тези неща, тук щеше да е добре.
Но просто добре.
Сякаш духът му търсеше нещо друго. Нещо, което не можеше да намери тук.
– Просто си мъртъв от прекалено скоро, това е.
Хийт подскочи изненадано. Зоуи стоеше пред него, движейки се напред-назад, а очите й бяха потънали в скръб.
– Зо, мила, изкарваш ми акъла, като изскачаш така неочаквано пред мен.
– Той се опита да обърне всичко на шега.
– Сякаш ти си призракът, а не аз.
– Извинявай... извинявай...
– промърмори тя и започна да се движи в кръг около него.
– Просто те ми казаха, че не си щастлив, защото си мъртъв отскоро.
– Кои са те?
– Останалите, които са нещо като мен - каза тя и махна с ръка към вътрешността на гората.
Хийт пристъпи по-близо до нея, за да вървят успоредно един до друг.
– Мила, не помниш ли, че вече говорихме за тях. Те са частици от теб. Затова се чувстваш толкова объркана сега. Следващия път като говорите, кажи им да се върнат обратно в теб. Така нещата ще се
оправят.Очите й бяха огромни и блуждаещи.
Не, не мога.
– Но защо?
Зоуи избухна в сълзи:
Не мога, Хийт. Мина твърде много време. Не мога да събера душата си. Не си спомням много неща, не мога да се концентрирам. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че си го заслужавам.
– Не е вярно!
Хийт отново пристъпи към нея, хвана я за раменете и я принуди да го послуша. В този момент с периферното си зрение забеляза златиста панделка, която отклони вниманието му от Зоуи.
Този миг беше достатъчен за нея, за да се раздвижи отново.
Трябва да вървя!
– проплака тя. Не мога да спирам, Хийт. Това е единственото, което мога да правя.
Преди да успее да я спре, тя му се изплъзна и бледото й тяло се понесе като перце на вятъра навътре в горичката.
– Ах, мамка му.
Той тръгна след Зоуи. Тя трябваше да го изслуша. Трябваше да й помогне. Изведнъж спря на място. Проблемът беше, че всъщност не знаеше как да й помогне.
– Нямам представа какво да направя!
– извика той и блъсна с юмрук кората на едно покрито с мъх дърво. Не знам какво да направя! — Хийт блъсна дървото още веднъж, без да обръща внимание на болката. Не! Знам! Какво! Да! Направя!
На всяка дума той удряше дървото отново и отново, до-като кожата му се разкъса и миризмата на собствената му кръв се разнесе около него.
Изведнъж някаква сянка закри слънцето. Изтривайки кървящата си ръка в мъха, той вдигна поглед.
Мрак. Криле. Попиваха светлината на богинята.
С разтуптяно сърце Хийт се наведе и сви юмруците си пред гърдите в отбранителна позиция. Но атака не последва.
Това, което последва, бяха прошепнати мисли, които сякаш се процеждаха от сенките наоколо и потъваха в кръвта му.
Тя ще остане тук с теб завинаги, но първо трябва да е цяла.
Хийт примига от изненада:
– Кой е там?
Използвай ума си, нищожен човеко.
– Добре, така мисля да направя - каза той и се загледа в реещата се сянка.
Дали беше Калона? Не можеше да види добре през клоните.
Кажи й да събере частите от душата си в едно и тя ще се съгласи да остане тук, в свещената гора, с теб.
– Това го разбрах. Само не знам как може да го направи.
Отговорът е във връзката й с теб.
– Нашата връзка? Но аз не знам как...
Изведнъж Хийт осъзна, че всъщност знаеше как да използва връзката им. Трябваше просто Зоуи да го изслуша, а той винаги е успявал да го направи дори когато се държеше като пълен идиот, пиеше, пушеше трева и правеше простотии в училище, а тя се опитваше да го зареже. Винаги е успявал да спаси положението и да останат заедно.
Хийт се усмихна доволно. Това беше! Забравил за крилатия Мрак, той хукна след Зоуи и светлината на богинята се разля отново върху гората. Тяхната връзка беше ключът. Тя бяха заедно, независимо от всичко, което се случваше в живота им. Връзката все още си я имаше. Тя доведе Зоуи при него дори след смъртта му. Именно нея ще използва. Щом Зоуи осъзнае, че могат да са заедно и че ще й е хубаво с него тук, тя ще събере душата си. А после, срещу каквото и да трябва да се изправят, ще го направят заедно. Не би трябвало да е толкова трудно. Неговата Зо беше голяма работа.