Изпепелена

– О, мамка му! Изведнъж парченцата от пъзела започнаха да се подреждат.
– Права си, стихотворението се отнася за мен.

– Хубаво, значи ти показва как да бъдеш свободен - каза Зоуи.

– Не, Зи, показва ми как да освободя и двама ни. Мен и Калона.

Загрижените й очи се спряха върху него за миг, преди да се стрелнат бързо встрани.

Да освободиш Калона? Не разбирам.

А аз разбрах - каза той мрачно, като си спомни за смъртоносния удар, който нанесе на Другия, за да го освободи.

– Има много начини да бъдеш свободен.
– Той я дръпна за ръката и я обърна към себе си. — Аз вярвам в теб, Зоуи. Дори и с пръсната душа, ти все още носиш моя обет. Ще те защитавам и докато притежавам някаква чест, няма да допусна да ти се случи нищо. Вярвам, че всичко е възможно. Това значи да си бранител - преди всичко чест.

Той вдигна ръката й и я целуна, а после я поведе директно към края на гората.

– Не. Не. Не можем да излизаме оттук каза Зоуи.

– Точно там трябва да отидем, Зи. Всичко ще е наред, вярваш ли ми?

Старк продължи да върви, докато гората започна да се разрежда.

– Дали ти вярвам? Не. Тук не става дума за доверие. Старк, не можем да излезем оттук. Никога. Там има лоши неща. Той е навън.

Зоуи дърпаше ръката си силно, опитвайки се да смени посоката.

– Зи, ще ти кажа някои неща много бързо. Знам, че концентрацията ти е нарушена, но трябва да ме изслушаш. — Той почти я влачеше след себе си към края на гората.
– Аз вече не съм ти просто воин, аз съм твой бранител. А това значи огромна промяна за нас двамата. Най-важната част от нея е, че съм свързан с теб по много по-силен начин - чрез честта си. Не мога да допусна да ти се случи нещо. Не мога да ти кажа каква е промяната за теб.
– Краят на гората се показа пред тях. Старк спря и следвайки вътрешния си импулс, застана на коляно пред кралицата си. Но вярвам, че сто процента си способна да се справиш. Зоуи, ти си моята Аса, мо банн ри, моята кралица. Трябва да събереш душата си в едно, иначе никой от нас няма да се измъкне оттук.

– Старк, плашиш ме.

Той се изправи на крака. Целуна ръцете й, после челото и накрая каза:

– Е, Зи, само гледай, защото едва сега започвам.
– Той й отправи типичната си наперена усмивка.
– Каквото и да стане, поне успях да стигна дотук. Ако се върнем, ще можем да кажем на надутите пуяци от Висшия Съвет: „Казахме ли ви!“.

После той размести клоните на две дървета и излезе извън границата на гората.

Зоуи остана вътре, но задържа клоните разтворени, за да вижда Старк.

– Старк, върни се!

– Не мога, Зи, има нещо, за което трябва да се погрижа.

– Какво? Не разбирам.

Трябва да наритам задника на един безсмъртен. За теб, за мен и за Хийт.

– Но ти не можеш да победиш Калона!

– Сигурно си права, Зи. Но ти можеш. Вярвам в това.

Старк разпери ръце и извика към небето:

Хайде, Калона! Знам, че си тук! Ела да се пребориш с мен. Само така ще се увериш, че Зоуи няма никога да се завърне, защото докато съм жив, ще се боря за нея!

Небето над него започна да посивява. Мрачни нишки като черен пушек се плъзгаха надолу и постепенно придобиха форма. Най-напред се появиха крилете му. Огромни, черни и разперени, те закриха златистия блясък на божественото слънце. После се появи и тялото на Калона. По-масивно, по-силно и по-опасно, отколкото Старк си го спомняше.

Докато кръжеше над него, Калона се усмихна:

– Значи си ти, момче. Пожертвал си се, за да я последваш тук. Работата ми е приключена. Твоята смърт я пленява тук като в капан. Всичко стана по-лесно, отколкото си го представях.

– Грешиш, задник такъв. Аз не съм мъртъв. Жив съм и ще си остана такъв. Както и Зоуи.

Калона присви злобно очи:

– Зоуи няма да напусне Отвъдното.

Отново грешиш и аз съм тук, за да ти го докажа.

– Старк! Върни се обратно!
– изкрещя Зоуи от вътрешността на гората.

Калона се обърна към нея. Звучеше тъжен, почти сърцераздирателен:

За нея щеше да е много по-лесно, ако беше оставил човека да изпълни волята ми.

– Точно това ти е проблемът, Калона. Страдаш от божествен комплекс. Само защото си безсмъртен не значи, че ще се разпореждаш тук. А в конкретния случай си в голяма грешка.

Бавно, Калона върна погледа си към Старк. Кехлибарените му очи бяха изпълнени с гняв:

Ти си този, който греши, момче.

– Не съм момче - отвърна Старк със същия тон.

– За мен винаги ще си момче. Незначителен, слаб, смъртен.

– Което значи, че грешиш за трети път. Смъртен не значи слаб. Ела тук да ти го докажа.

– Добре. Нека болката, която това ще причини на Зоуи, да тежи на твоята душа, не на моята.

– Именно, понеже нямаш навика да носиш отговорност за лайната, които забъркваш!

Както Старк предполагаше, тези думи го изкараха от равновесие:

– Не си позволявай да говориш за миналото ми! изрева той.

Калона протегна ръка, от гърчещите се нишки Мрак извади копие, което проблесна зловещо, и скочи на земята.

Вместо да се приземи точно пред Старк, масивните му криле го понесоха напред и надолу, разрязвайки земята в перфектна окръжност около Старк. Под краката му земята потрепери и се разпадна, сякаш адът се отвори под него. Старк започна да пропада надолу.

Падна на дъното и останал без дъх, се опита да се изправи, но зрението му бе замъглено. Над него се разнесе ироничен смях.

– Някакво малко, слабо момче се опитва да си играе с мен. Това дори не е забавно - каза Калона.

Арогантен. Той е по-арогантен дори отколкото аз бях преди.

С мисълта за това, което е бил преди, но вече е превъзмогнал, Старк си пое дълбоко въздух. Зрението му се проясни точно навреме, за да види ярката светкавица, която прониза мрака между Калона и него. Шотландският меч се появи забит в земята.

Старк стисна дръжката и почувства мигновено топлината и пулса на собственото си сърце, щом мечът запя в тон с кръвта му.

Погледна Калона и забеляза изненадата в кехлибарените му очи.

– Казах ти, вече не съм момче.

Старк се хвърли напред без колебание, стискайки меча с двете си ръце, идеално концентриран в геометричните линии на поражение, които се сливаха над тялото на Калона.

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Зоуи