Изпепелена
Шрифт:
– Разкажи ми за това, което спомена - страшното, което ви държи тук вътре.
Хийт се закашля:
– В началото си помислих, че е Калона, но странното нешо, което се случи днес, ме кара да мисля, че не е той. Останах е впечатление, че онова нещо отвън се опитва да ми помогне да спася Зоуи.
– Но да останете тук, нали?
– Да, именно. Това беше основната идея.
– Значи Калона ти каза как да направиш така, че Зоуи никога да не напусне Отвъдното и никога да не се върне в тялото си - каза Старк.
– Затова е изпратен тук.
–
– Хийт погледна Старк в очите. Значи затова си тук. Искам да кажа, за да ме накараш да се разкарам, а после да нариташ задника на Калона, за да може Зоуи наистина да се върне обратно с теб.
– Да, точно затова съм тук.
– Успех с наритването на безсмъртния задник, приятел.
– Мислих за това и единственото, което трябва да правя, е да го държа настрана от Зи достатъчно дълго, за да събере душата си. После ще може да се върне обратно в тялото си, където Калона не може да я нарани. Или поне точно сега не може.
– Не. Извинявай, че обърквам плановете ти, но ако е само за това, Зоуи не се нуждае от защитата ти.
Старк го погледна въпросително.
– Много е просто. Зоуи е в безопасност в тази гора. Гадната твар не може да влезе тук. Има нещо специално около това място. Сякаш цялата магия на земята произтича оттук. Все едно е някаква Суперземя. Не го ли усещаш?
– да, Суперземята е готино място, където да се скриеш. Усещам особена сила тук от самото начало. Затова и знаех, че тя ще избере да остане с теб.
– Само че докато е тук, тя не може да се върне в тялото си. Така че отново ти пожелавам успех срещу Калона. Гадният задник ме уби. Надявам се ти да се справиш по-добре. И ако успееш, наритай го и заради мен, и заради Зоуи.
Ще го направя. И, Хийт, искам да ти кажа нещо... аз не бих могъл да направя това, което.ти правиш. Не бих бил толкова смел, за да я напусна.
Хийт го погледна в очите и сви рамене:
– Да, защото я обичам повече, отколкото ти.
– Постъпваш правилно. Това ти прави голяма чест - каза Старк.
– Трябва да знаеш, че в положението, в което се намирам, честта не значи абсолютно нищо. Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде.
Те вървяха мълчаливо известно време, вглъбени в своите мисли, и следваха Зоуи, а думите на Хийт Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде, се въртяха в главата на Старк, докато е изненада не установи, че го е разбрал. Не че това направи нещата по-лесни, но поне поносими.
Откриха я в малко сечище навътре в гората. Обикаляше в кръг около висок кедър, който изглеждаше поразително красив, но доста не на място около останалите дървета в широколистната гора. Миризмата му изпълваше въздуха наоколо. Двамата се приближиха внимателно, така че Зоуи да не може да ги види. Старк кимна към няколко скали с човешки ръст, покрити с мъх, зад които мислеше да се скрие,
а Хийт спря и подуши въздуха.Много странно - прошепна той.
– Чудя се какво прави този кедър тук.
– Кедър? Ето какво било каза Старк.
– Да. Има един огромен кедър между старата къща на Зоуи и моята. Изглежда почти като този и мирише по същия начин.
– Бабата на Зоуи е казала да запалят кедрови клонки около тялото ми, докато съм тук, в Отвъдното. Афродита ги
донесе в чантата си. Запалиха ги точно преди душата ми да се отдели.
– Изведнъж той погледна Хийт.
– Дървото е знак. Означава, че следваме правилния път.
Хийт отвърна на погледа, но не каза нищо дълго време.
– Надявам се това да е добър знак, но трябва да знаеш, че той не прави нещата за мен по-лесни ни най-малко.
– Да, ясно ми е.
– Така ли? Защото съм на път да изоставя единственото момиче, което някога съм обичал, макар да знам, че тя се нуждае от мен.
– Какво очакваш да ти кажа, Хийт? Че не искам да се налага да i?o правиш? Така е. Че предпочитам да не беше мъртъв и душата на Зоуи да беше цяла и единственият ми проблем да е как да се преборя с ревността си към теб и онзи задник Ерик?
– Няма нужда да ревнуваш от Ерик. Зо никога няма да бъде с тип, който се държи собственически с нея. Нека този
тип момчета да не те тревожат. „
– Ако си я върна жива и цяла, няма да допусна никои
мъж да ме тревожи повече - каза Старк.
– Когато - заяви Хийт тържествено. Старк го погледна въпросително.
– Когато си я върнеш жива и цяла. Не „ако“. Няма да я изоставя, ако не си сигурен в това, което пра- Да така е, прав си. Когато си я върна. Сигурен съм, че
постъпвам правилно. И двамата постъпваме правилно. За съжаление при всички случаи Зоуи ще бъде наранена.
– Да, така е - отвърна Хийт и погледна към нея.
– Но нищо не е толкова лошо, колкото това, което й се случва в момента.
Хийт се приведе напред и се удари последователно по двете рамена, както правеше, преди да излезе на терена по време на мач. После си пое дълбоко въздух и вдигна глава,
за да погледна Старк за последно.
– Направи всичко възможно тя да е убедена, че не искам да плаче и да страда за мен. Напомни й, че е много непривлекателна, когато плаче и подсмърча.
– Непременно.
– А като стана дума за това, най-добре си вземи носни кърпички. Не преувеличавам. Зоуи наистина много под-смърча, като се разплаче.
– Добре, ще се погрижа.
Хийт протегна ръката си към Старк:
– Грижи се за нея.
Старк стисна здраво предмишницата му в типичния вам-пирски поздрав:
– Като воин на воин ти давам дума.
– Добре, понеже ще ти държа сметка за това обещание, когато се видим следващия път.
Хийт пусна ръката на Старк, пое си отново дъх и пристъпи напред. Опита се да не мисли за това, което ще последва.