Изпепелена

Придвижваше се внимателно из владенията на богинята и прочисти ума си от мислите за любов и клопки, за да може да се фокусира върху задачата си.

Първата стъпка беше да открие Зоуи.

Втората бе да се увери, че тя няма да може да се завърне на земята и така той да изпълни обета, който даде на Неферет, и да освободи тялото си.

Откриването на Зоуи не беше никак трудно. Трябваше просто да се концентрира, а Мракът насочи душата му право към нея.

Момчето, което уби, също беше там. Беше му странно да го гледа как я успокоява, опитва се да й вдъхне увереност и някак инстинктивно да я поведе към свещената гора на богинята. Това място беше толкова чисто, че докато съществува балансът между Мрака и Светлината, никакво зло не може да проникне вътре.

Калона познаваше добре тази гора. Именно в нея за пръв път осъзна любовта си към Никс. Преди ужасния миг, в който избра да я напусне, тук беше единственото място, където намираше малко покой.

Опита се да влезе отново, за да последва Зоуи и Хийт и да изпълни обета си пред Неферет, но не успя да премине бариерата. Опитът го остави без дъх и му напомни твърде добре за начина, по който се чувстваше, пленен в земята.

Този път магията на земната стихия просто го отхвърли, без да го пленява.

Беше прекадено обвързан е Мрака, за да бъде допуснат до тази гора.

Калона очакваше Никс да се появи до него всеки момент. Да го обвини, че влиза като натрапник, и отново да го прогони от владенията си.

Но това не се случи. Явно Неферет беше права. Ако Никс бе забранила на тялото и на душата му да пристъпват в този свят, на мига самият Еребус щеше да се изправи пред него и с всичките си правомощия на неин воин да го изрита оттук.

Така че на Калона му бе разрешена тази свобода, този скапан избор, даден му от богинята, да може да се завърне и да зърне това, което най-силно желае, но да не може да го получи.

Познатият гняв се разгоря в него.

Видя Зоуи и момчето. Не му беше трудно да се досети, че ако просто положи усилия да ги задържи в гората достатъчно дълго, ше е изпълнил задачата си.

Зоуи малко по малко се изпаряваше. Превръщаше се в Каоиник Ши и като такава, нямаше начин да се завърне в тялото си.

Той изпита неприятно, болезнено чувство, че тя ще се превърне в създание, пленено между двата свята, без душа, нито живо, нито мъртво, неспособно да намери покой.

Чувства отново! Дали някога ще се освободи от това? Да. Трябва да има начин. Вероятно Неферет беше права. Вероятно ще се случи, ако се отърве от Зоуи. Тогава ще бъде свободен от всички чувства, които тя провокираше у него - вина, страст и тъга от загубата й.

Макар да си каза това наум, Калона знаеше, че няма да се отърве от тези чувства, ако я остави да се скита тук като сянка. Вината от това ще го преследва вечно.

Калона размишляваше над това, докато наблюдаваше от външната страна на гората как Хийт се опитваше да успокои Зоуи, макар спокойствието да бе непостижимо за нея.

Той я обича, а и тя него. Калона се изненада, че не изпита нито гняв, нито ревност при тази мисъл. Ако животът й не се бе обърнал така, тя щеше да прекара един невинен, земен, щастлив човешки живот с това момче.

Изведнъж Калона осъзна как едновременно би могъл да се отърве от Зоуи и да изпълни обета си към Неферет.

Тя би могла да остане тук с момчето, а това ще я направи щастлива и ще потуши напълно чувството му за вина заради нейната смърт. Ще бъде тук, във владенията на Никс, заедно с детската си любов, а Калона ще се върне на земята свободен от връзката си с нея. На практика за нея ще бъде добре да остане, осъзна той. Няма да познае отново земните болка и тревога. Това изглеждаше напълно задоволително решение.

Калона изхвърли от ума си мисълта какво би било за него да изгуби единственото момиче, което в цели два живота му напомня за невъзможната му любов към богинята и го кара да изпитва чувства.

Вместо това той се концентрира върху момчето. Хийт беше ключът. Неговата смърт причини пръсването на душата й и заради него тя не можеше да събере душата си в едно. Глупав човек! Не осъзнава ли, че само той може да я освободи от чувството за вина и дай помогне да събере душата си?

Не, разбира се, че не го осъзнава. Той беше просто момче. При това не от най-проницателните. Някой трябва да му помогне, за да осъзнае ролята си.

Но момчето беше в гората, а Калона нямаше как да влезе там. Затова той обикаляше и наблюдаваше, докато момчето изпадна в ярост и той използва нишка от тази бурна емоция, за да му прошепне, да го насочи към правилния път.

Доволен, Калона се оттегли към края на гората в очакване. Момчето щеше да помогне на Зоуи да събере душата си, но тя не би го напуснала, не й ако той е пътят, по който тя е постигнала единство. Единствено въпрос на време е, докато земното й тяло загине без душа.

Тогава той би могъл да се завърне в тялото си и обетът му към Неферет ще е изпълнен. А после, помисли си Калона със зловеща усмивка, ще се погрижа Тси Сгили никога повече да няма контрол върху мен.

Старк

Старк видя как Хийт пристъпи от един свят в друг. За миг не можеше да се помръдне, дори за да отиде при Зоуи.

Оказа се прав, Хийт наистина беше по-смел от него. Старк се наведе леко и прошепна:

– Бъди с Хийт, Никс. И нека някак отново да се срещнат със Зоуи.
– Устните му се разтеглиха в усмивка и той добави: - Дори това да ми причини големи проблеми в бъдеще.

После вдигна глава, забърса очите си и излезе иззад скалата, като се насочи към Зоуи с бърза крачка.

Тя изглеждаше наистина зле. Косата й се развяваше от вятъра, който като че ли й нашепваше нещо, докато крачеше в кръг. Без да вижда все още Старк, тя вдигна ръка, за да отметне косата от лицето си, и той забеляза, че е започнала да става прозрачна.

Буквално изчезваше малко по малко.

– Зоуи, аз съм.

Звукът от гласа му й подейства като токов удар. Тя подскочи и се завъртя към него.

– Хийт!

– Не. Аз съм, Старк. Аз... съжалявам за Хийт измърмори той и се почувства глупаво, но не знаеше какво друго да каже.

– Той си отиде.

Тя погледна с празен поглед към мястото, където Хийт стоеше точно преди да изчезне, а после започна да обикаля в кръг. Очите й попаднаха на Старк.

Тя го разпозна и се олюля за миг, спря и обви ръце около себе си.

Старк!
– Зоуи не спираше да клати глава.
– Не, не и ти, не!

Той се досети какво си е помислила и моментално се доближи до нея, придърпа вдървеното й тяло в прегръдките си и я притисна силно.