Кинг и Максуел

– Не разбрах. Тайлър беше доста разстроен.

– Да ти е споменавал за някакви получени наскоро имейли?

– Имейли ли? – учудено го погледна Кати. – От кого?

– Не знам, просто питам. Мъчим се да си изясним ситуацията.

В очите на момичето се появи подозрение.

– След като Тайлър ви е наел, защо не му зададете лично тези въпроси?

Шон и Мишел се спогледаха.

– Малко е сложно, Кати – промърмори той.

– Искаме да получим информация от някой негов приятел – добави Мишел. – да разберем какво говори, как се справя. Наясно сме, че е страшно разстроен и може би не разсъждава трезво. Това, което чухме от теб досега, потвърждава всичко, което е споделил с нас.

Кати кимна, очевидно приела обяснението.

– Каза ми, че не вярва на армията – добави тя.

– Напълно разбираемо е – каза Шон. – А какви са отношенията между него и втората му майка?

– Не спомена за нея. Той рядко говори за Джийн. Знам, че живеят заедно, но това е всичко. Според мен те почти не контактуват помежду си.

– Кога се уволни баща му?

– Преди около година.

Шон усети, че подозренията на момичето отново се пробуждат, и побърза да каже:

– А твоята майка? Колко време остава да служи?

– Две години. Възнамерява веднага след това да се пенсионира, за да може да се наслади на свободното си време, преди наистина да е остаряла. Все пак скоро ще навърши петдесет...

Шон и Мишел отново се спогледаха.

– Е, това си е една преклонна възраст – подхвърли той.

– Тогава вече си с единия крак в гроба – ухили се Мишел.

– Питам се дали Сам Уинго е отслужил двайсетте години за военна пенсия – промърмори Шон.

– Едва ли – обади се Кати. – От Тайлър знам, че е постъпил в армията, когато е бил на двайсет и пет. Според документите е загинал на четирийсет и пет. Това означава, че преди година, когато се е уволнил, е имал по-малко от двайсет години служба.

– Но защо човек като него напуска армията, след като се е блъскал цели деветнайсет години? – попита Мишел.

– Може би защото си е намерил по-добра работа, за повече пари.

– Възможно е – кимна Шон, но далеч не изглеждаше убеден.

– Забелязала ли си да живеят по-нашироко? – попита Мишел. – Не са сменяли жилището си, нали? Имам предвид нова кола, компютри, ремонти?

– Нищо подобно – отвърна Кати. – А и Тайлър никога не е говорил за такива неща. Къщата им е прилична, но все пак доста обикновена.

– Защо тогава се е уволнил, след като не е било за пари? – замислено промълви Шон и погледна към Кати. – Тайлър споменавал ли ти е за новата работа на баща си в ДТИ?

– Единственото, което каза, беше, че баща му е търговец. В смисъл, че се е срещал с клиенти и им е продавал разни неща.

– ДТИ е специализирана фирма за преводи, действаща основно в Афганистан – отбеляза Мишел. – А за продажбата на такива услуги едва ли е нужен голям търговски отдел.

– Майка ми твърди, че е адски трудно да продадеш нещо на държавата – сви рамене Кати. – Заради огромната бюрокрация и купищата ограничения. Но успееш ли, парите са много добри. За тази цел обаче трябват връзки, и то яки...

– Тоест няма нищо по-разумно от това да назначиш един ветеран, който да продава специфични услуги на армията – обобщи Мишел и хвърли поглед към Шон.

Той бавно кимна и отново насочи вниманието си към момичето.

– Можеш ли да се досетиш за още нещо, което да ни помогне, Кати?

Тя понечи да поклати глава, после спря.

– Всъщност да. Спомням си, че ми каза нещо. Вероятно не е важно, особено след като баща му вече е мъртъв...

– Какво? – попита Мишел.

– Двамата използвали шифър, който разбирали единствено те. Особено за имейлите, които баща му е изпращал след завръщането си в армията. И аз правех нещо подобно, когато мама беше на мисия в чужбина

– Тайлър обясни ли ти какъв е този шифър? – попита Шон.

– Не – отвърна Кати и въздъхна. – Не разбирам защо всичко това се случва на него, но знам, че той няма никаква вина.

– Права си – кимна Мишел.

– Трябва да тръгвам, защото мама ме чака – каза Кати, след като погледна часовника си.

– Искаш ли да те закараме? – попита Мишел.

– Няма смисъл. Автобусната спирка е отсреща.

– За нас не е проблем, но ти си умна, след като отказваш да се качиш в колата на почти непознати хора – отбеляза Шон.

Кати се усмихна срамежливо, грабна сака си и тръгна към изхода.

– Надявам се да можете да помогнете на Тайлър – подхвърли през рамо тя.

– Непременно ще му помогнем – обеща Мишел.

– Научихме доста неща, но едва ли някое от тях ще ни свърши работа – каза Шон, след като момичето излезе.

– Не мога да разбера защо един ветеран напуска армията само година преди да получи пълната си пенсия – промърмори Мишел.

– Трябва да е имал ужасно убедителни причини. Освен това при Уинго със сигурност не става въпрос за дисциплинарни проблеми.

– Точно така. Изпращат го в чужбина директно от резерва. Няма как да е направил някакво провинение, за което да го наказват.

Мишел се извърна към вратата и изведнъж застина.

– О! Нещата май ще станат напечени.

Шон се обърна да проследи погледа .

На прага стояха двама мъже с военни униформи и оглеждаха заведението. В следващия миг ги забелязаха и с решителни крачки тръгнаха към тях. И двамата бяха въоръжени.

19.

– Искате ли по едно кафе? – подхвърли Шон на мъжете, които спряха пред масата им. – Навън е студено. А и тук не е много топло.

– Шон Кинг и Мишел Максуел? – попита единият от тях.

– Армията знае всичко – шеговито отвърна Шон.

– Бихте ли ни последвали, ако обичате? – каза мъжът. Нашивките му бяха на сержант от военната полиция.

– Не, разбира се – отвърна Мишел. – Тук се чувстваме много добре.

– Бихте ли ни последвали? – упорито повтори той.

– Защо? – попита Шон.

– Трябва да поговорим с вас.

– Спокойно можем да поговорим и на тази маса – рече Шон и махна към двата свободни стола.

– Предпочитаме това да стане навън.

– Значи сме на различни мнения. Вие сте представители на военната полиция, но ние не сме военни. Следователно не виждам начин да излезем навън против волята си, особено предвид факта, че не нарушаваме нито един от законите, които ви дават право да извършите арест на цивилни.

– Вие сте адвокатът, а? – обади се другият мъж, изчака кимването на Шон и добави: – Личи си от приказките ви. – Той сложи длан върху личното си оръжие.