Кинг и Максуел

– Значи вече си го прочел? – попита го Тайлър.

Шон кимна и добави:

– И го разшифровах.

– Ти си имал заложбите на Стив Джобс, Шон, и признавам, че това ми харесва. Прави те по-секси – подкачи го Мишел. – Но защо, по дяволите, не си ми казал нищо?

– Защото го прочетох само пет минути преди да се появите – отвърна Шон и насочи вниманието си Тайлър. – И тъй, той иска да се срещнете. Определил е място и час и в момента чака отговор.

– Не мисля, че татко ще се зарадва да ви види с мен – притеснено отвърна момчето.

– Тоест възнамеряваш да отидеш сам? – сбърчи вежди Мишел. – А кой ще ти пази гърба?

– Аз… Още не съм мислил затова...

– Но баща ти със сигурност мисли, особено ако е такъв, какъвто си го представям. Едва ли ще си позволи да те изложи на опасност. Затова предлагам да му пуснеш един есемес и да му обясниш, че ние те охраняваме и е най-добре да се срещнем лице в лице.

– Ами ако откаже?

– Той няма голям избор – отвърна Мишел. – Не можем да те пуснем сам, защото е прекалено опасно.

– Предполагам, че си права – бързо отвърна Тайлър. – Татко едва ли иска да пострадам.

– Хубаво е, че го осъзнаваш – кимна Шон. – Изпрати му имейл, че можете да се видите на посоченото от него място утре вечер. Можеш да добавиш, че ние сме лицензирани частни детективи, които си наел да му помогнат. А на срещата ще разберем какво има да ни каже.

– Добре – съгласи се Тайлър.

– Шон! Я виж това!

Мишел сочеше екрана, на който се появи репортаж за експлозията в мотела.

– Полицията издирва мъж и жена, забелязани да напускат района на взрива.

– Може би трябваше да останем и да разкажем историята си на ченгетата – промърмори Шон.

– Късно е вече.

– Ей, хора – внезапно се обади Тайлър, изправен до прозореца. – В двора ви се промъкват някакви мъже!

Мишел и Шон се спогледаха и пристъпиха към прозореца.

Тя хлъцна, а той изпъшка.

– Мамка му! – изрекоха в един глас те.

– Приличат ми на командоси – добави Тайлър и предпазливо се оттегли към вътрешността на стаята.

– И са точно такива! – изръмжа Шон, обърна се към Мишел и заповяда: – Извади пълнителя си и го остави на масата! Веднага!

Тя мълчаливо се подчини, а той стори същото.

– Тайлър! Отиваш в кухнята и сядаш на масата с ръцете отгоре! След това изпълняваш всичко, което ти заповядат, ясно?

Лицето на момчето беше бяло като платно и то сякаш всеки момент щеше да припадне. Шон сложи длан на рамото му и окуражително се усмихна.

– Това ни се случва постоянно, Тайлър. Всичко ще бъде наред.

– Заклеваш ли се?

– Абсолютно. Хайде, върви в кухнята.

Мишел го изчака да се отдалечи и подхвърли:

– Кога за последен път си се изправял срещу командоси?

– За пръв път ми е.

– Страхотно!

– Няма да чакам предупреждение – добави той и се насочи към входната врата.

– Шон! Стой тук!

Но той вече беше навън с вдигнати ръце над главата си.

Насреща му имаше поне десетина въоръжени мъже с бронежилетки, които бързо го взеха на мушка.

– Какъв ви е проблемът? – подвикна той.

Един от мъжете пристъпи напред. Спуснатият визьор на каската му рязко отскочи нагоре.

– О, проблемът ни е много сериозен – поясни агент Маккини от МВС. – И ти си част от него!

40.

Сам Уинго седеше на хотелското легло и чакаше писмо от сина си. Тайлър благоразумно му беше писал от нов имейл адрес. Но все още не отговаряше на предложението му за среща. Времето напредваше и безпокойството на Уинго нарастваше. Много му се искаше да хукне към дома си и да провери дали синът му е добре. Но това беше изключено, защото къщата със сигурност беше под наблюдение. Щяха да го арестуват още преди да стъпи на верандата.

Чакането му се струваше влудяващо, особено след дългия път, който беше изминал. Когато се налагаше, Уинго умееше да бъде търпелив, но това не означаваше, че му е лесно.

После индийският телефон за еднократна употреба започна да вибрира и той го сграбчи. Това можеше да бъде само човекът, от когото го беше получил: Адел, с чиято помощ прекоси Пакистан и стигна до Индия. Но в Хайберския проход едва не го убиха. Все още не знаеше дали Адел не го е предал. Може би току-що пристигналото съобщение щеше да даде отговор на този въпрос.

Включи телефона и зачете.

На онова място са открити трупове, идентифицирани като мюсюлмани. Ден по-рано в Афганистан е пристигнала група чужденци с чартърен полет от САЩ. Незабавно са потеглили с автомобили за там. Фирмата превозвач е "Херон Еър Сървис ", базирана в Дълес, Вирджиния. Получих информация, че част от чужденците са с американски паспорти, но агенциите, за които работят, засега остават неизвестни. Явно са се снабдили с пропуски за преминаване през региона от различните племенни вождове при обичайните условия: плащане в брой, така че да няма следи. Това е всичко засега. Ако вече си в САЩ, разследвай кои са. Желая ти късмет и се надявам скоро да видиш сина си.

А.

Уинго изтри имейла, изтегна се на леглото и закова поглед в тавана. В деня, в който трябваше да предаде един милиард евро на определена група мюсюлмани, в Афганистан бе пристигнал отряд чужденци, част от които американци. Те бяха ликвидирали мюсюлманите и бяха конфискували товара, размахвайки американски документи за самоличност. После бяха изчезнали с парите, а Уинго бе принуден да бяга, за да се спаси.

Изведнъж му хрумна нещо, което го накара да стане и да включи телефона си. Влезе в Гугъл и набра собственото си име. На дисплея се появиха трите материала, които Шон беше открил и които вече бяха успели да набъбнат до десет.

Изчете ги максимално бързо и установи, че всички преповтарят едни и същи факти. Ефектът обаче беше опустошителен.

Изчезнали пари, изчезнал боец.

Аз.

Откъде бяха научили, по дяволите? Полковник Саут не беше споменал нищо за изтичане на историята в медиите. Поколеба се дали да не му се обади, но в крайна сметка реши, че разговорът няма да доведе до нищо. Полковникът беше убеден в неговата вина. Вероятно като всички останали.

Може би и Тайлър беше прочел това. И какво щеше да си помисли? Че баща му е крадец и предател?