Кинг и Максуел

– Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.

– Имаш право.

52.

На другата сутрин Шон и Мишел седяха срещу Маккини и Литълфийлд. Намираха се в една от заседателните зали на филиала на МВС във Вирджиния. И двамата агенти бяха мрачни.

– Значи Тайлър Уинго все още е в неизвестност, така ли? – попита Шон.

– Ще го открием – каза Литълфийлд.

– Дано не ви изпреварят – отвърна Мишел.

– Какво означава това? – изгледа я Маккини.

– Много просто. Някакви хора издирват баща му и биха могли да използват Тайлър, за да стигнат до него.

– Това вече сме го отчели – кимна Литълфийлд. – Защо поискахте тази среща?

– Знаеш, че бяхме при президента – отвърна Шон. – Той ни отправи една молба, която мислим да удовлетворим.

Агентите насреща им едновременно изпънаха гърбове.

– И? – каза Литълфийлд.

– Имаме малък проблем – поясни Мишел.

– Какъв?

– Президентът иска да използваме отношенията си с Тайлър, за да стигне до баща му.

– Но вие изпуснахте момчето – добави Шон. – Предполагам, че президентът вече знае това, нали?

Маккини погледна Литълфийлд, който заби очи в пода.

– Агент Литълфийлд?

– Президентът е много зает човек – отвърна той. – Не можем да го безпокоим за всяка дреболия.

– Дреболия ли? – изгледа го Шон. – В момента Тайлър Уинго е най-важният тийнейджър в страната!

– Мамка му! – промърмори Маккини, но на лицето му се появи нещо като усмивка. Явно беше доволен от ситуацията, в която беше изпаднало ФБР.

Мишел насочи вниманието си към него.

– Когато президентът научи за инцидента, той едва ли ще има време да търси виновниците, агент Маккини – хладно рече тя. – ФБР, МВС? На него това му е абсолютно безразлично. Абревиатури, които са се прецакали за пореден път.

Усмивката на Маккини се стопи.

– Добре – въздъхна Литълфийлд. – Признавам, че изиграхте козовете си по най-добрия начин. Какво искате?

– Сътрудничество – отвърна Шон. – Под формата на информация.

– По-точно?

– Всички записи на охранителните камери на Дълес", "Рейгън" и "Болтимор-Вашингтон" от последните пет дни – отвърна Мишел.

– Защо? – попита Маккини.

– Защото Сам Уинго се е прибрал със самолет – с пътнически, с частен или може би с товарен...

– Вече сме прегледали тези записи – отвърна Литълфийлд.

– Струва ми се, че не усещам топли чувства в тази стая – промърмори Шон и погледна към Мишел. – Какво ще кажеш да се върнем при президента и да го помолим да разпореди едно действие, което тези момчета очевидно не желаят да направят?

– Звучи ми добре – кимна Мишел и се надигна.

– Чакайте, чакайте! – размаха ръце Литълфийлд. – Предполагам, че още два чифта очи няма да навредят. Но имайте предвид, че става въпрос за многочасови записи.

– Не и ако знаеш какво търсиш – поклати глава Мишел.

– А вие знаете, така ли? – подозрително попита Маккини.

– Сикрет Сървис – сви рамене Мишел. – Най-добрите очи в бизнеса.

– Да бе! – изсумтя Маккини.

– Имаш пяна за бръснене в дясното си ухо – посочи с пръст Шон. – Изненадан съм, че твоите хора от МВС не са ти обърнали внимание. – Очите му се спряха върху лицето на Литълфийлд. – Нито пък добрият ти приятел от ФБР...

Маккини бръкна в ухото си и огледа пяната върху пръста си.

– Това беше безплатно – усмихна се Мишел.

***

Един час по-късно двамата партньори седяха пред цяла редица монитори.

– С кое летище ще започнем? – попита Мишел.

– "Дълес", защото е най-близо. А "Рейгън" не обслужва международни полети от дестинациите, които би използвал Уинго.

След шест часа и три чаши кафе на глава двамата се облегнаха назад и безпомощно се спогледаха.

– Без софтуер за лицево разпознаване можем да стоим тук цял месец – каза Мишел. – Просто лицата са прекалено много за ръчно преглеждане.

Шон кимна. Умът му работеше напрегнато в търсене на изход.

– Да се фокусираме върху товарните – предложи той. – Според мен въпреки променения си външен вид Уинго не би рискувал с редовен полет.

Набраха кода на товарните самолети и се подготвиха за поредното дълго взиране.

– Тези записи със сигурност са твърде нови – изведнъж вдигна глава Шон. – Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.

– Чакай! – извика Мишел и хвана ръката му. – Виж онази кола!

Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.

– Това е Уинго! – възкликна секунда по-късно той.

– Изглежда така, сякаш наблюдава нещо – добави Мишел. – Можеш ли да промениш ъгъла?

Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.

– Очевидно го следи – отбеляза Шон.

Мишел започна да чука на телефона си.

– Записвам номерата и на двете коли – поясни тя.

Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.

– "Херон Еър Сървис" – промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.

Мишел бързо си записа името на фирмата.

– Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.

– Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?

– Логичен въпрос.

– Може би проверява нещо, свързано с парите – подхвърли Шон. – Може би "Херон" има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.

– Трябва да разберем дали е така – кимна Мишел. – Откъде да започнем?

– Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.

– Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли – промърмори Мишел.

– Добра идея – кимна Шон. – А пък аз ще видя какво мога да открия за "Херон Еър Сървис"...

– А федералните? – погледна го тя.

– Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.