Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
Последвалото приличаше на клане, двеста мъже се опитаха едновременно да купят дялове. Първо сакото, а сетне и ризата му се разпаднаха под сграбчилите го ръце, загуби очилата си, стрити на прах под тъпчещите ги крака. След десет минути успя да си пробие път извън тълпата и докладва на господарите си:
— Успях да ги продам, господа.
Шон и Даф се смееха. Имаше защо да се смеят, тъй като за тези десет минути тридесетпроцентното им участие в „Сентръл Ранд Консолидейтид“ увеличи стойностното си изражение с половин милион лири.
24
— Обичам ви! Страшно ви обичам, но сега трябва да спя.
Остави ги сами и тръгна по коридора, блъскайки се в стените като билярдна топка, докато накрая влетя през вратата на апартамента си.
— Даф, провери дали е добре.
— Все едно един мъртвопиян да води друг мъртвопиян — промърмори Даф и последва Шон, движейки се на зигзаг. Завари приятелят си седнал на ръба на леглото, да се бори с ботушите си.
— Какво се опитваш да направиш, момко? Да си счупиш коляното?
Той го погледна и се усмихна блажено.
— Влизайте, влизайте и четиримата. Пийнете по едно.
— Благодаря, нося си свое.
Затвори вратата след себе си като заговорник и измъкна бутилка изпод сакото.
— Тя не ме видя. Не знаеше, че във вътрешния джоб на нейния малък Дафърд има една голяма, чудесна бутилка.
— Имаш ли нещо против да ми помогнеш да сваля тези проклети ботуши? — попита Шон.
— Много уместен въпрос — отговори сериозно Даф, насочвайки се към един от фотьойлите в другия край на стаята. — Радвам се, че го зададе. — Достигна фотьойла и се строполи в него. — Отговорът е, разбира се, да! Имам нещо против.
Шон се отпусна в леглото.
— Синко, искам да говоря с теб — каза приятелят му.
— Говори свободно, не се стеснявай.
— Шон, какво мислиш за Кенди?
— Две чудесни цици.
— Прав си, но един мъж не може да живее само с цици.
— Не, но предполагам, че тя притежава и другия основен атрибут — отвърна сънливо Шон.
— Синко, говоря сериозно. Искам помощта ти. Мислиш ли, че постъпвам правилно? Имам предвид тази женитба.
— Не разбирам много от женитби.
Шон се захлупи по лице.
— Вече ме нарича Дафърд. Забеляза ли, синко? Това е знамение, това е знамение и най-злокобна поличба. Забеляза ли? — Почака една секунда за отговор, който не получи. — Така ме наричаше и другата: „Дафърд“, казваше тя, чувам го като сега: „Дафърд, ти си свиня!“.
Даф се вторачи в леглото.
— Слушаш ли ме?
Никакъв отговор.
— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.
Шон изсумтя тихичко.
— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.
25
Ксанаду бе завършен в края на януари и денят на сватбата бе определен за двадесети февруари. Даф изпрати покана на шефа на всички полицейски сили в Йоханесбург и в замяна балната зала на Ксанаду, където върху дълги дървени маси бяха оставени сватбените подаръци, бе охранявана денонощно. На десети следобед Шон закара там Даф и Кенди, за
да преброят плячката за последен път. Даде една пура на дежурния полицай и влязоха в балната зала.— Погледнете! Ах, погледнете! — извика Кенди. — Цял куп нови подаръци.
— Този е от Джок и Тревър — прочете картичката Шон.
— Отвори го бързо, моля те, Дафърд! Да видим какво са ни подарили.
Той откърти капака на сандъка и Шон леко подсвирна.
— Сервиз за хранене от масивно злато — ахна Кенди. Взе една от чиниите и я притисна към гърдите си. — О, не зная какво да кажа.
Шон разгледа останалите кутии.
— Хей, Даф, този ще те направи изключително щастлив: „Благопожелания, Н. Храдски“.
— Трябва непременно да го видя. — Даф показа ентусиазъм, което не се бе случвало от месец. Разопакова пакета.
— Цяла дузина! — подсвирна щастливо той. — Норман, ах, ти, безценно малко еврейче, цяла дузина кърпи за сервиране!
— Важен е жестът — засмя се Шон.
— Скъпият стар Норман! Колко ли го е боляло, когато ги е плащал! Ще го накарам да постави автографа си на тях, ще ги сложа в рамки и ще ги окача на стената в хола.
Оставиха Кенди да подреди подаръците и излязоха в градината.
— Уреди ли лъжесвещеник? — попита Даф.
— Да, настанен е в един хотел в Претория. Сега репетира. Когато му дойде времето, ще си изпее урока.
— Нали не мислиш, че измамата е също толкова лоша, колкото ако го направим както трябва? — поколеба се Даф.
— Моментът е неподходящ да мислиш за това.
— Да, предполагам, че е така.
— Къде ще прекарате медения си месец? — полюбопитствува Шон.
— Ще отидем с дилижанса до Кейптаун, ще се качим на пощенския параход до Лондон, след това месец или нещо подобно на континента. Ще се върнем през юни.
— Би трябвало да прекарате добре.
— Защо и ти не се ожениш?
— От къде на къде? — изненада се Шон.
— Не чувствуваш ли, че мамиш старото си приятелче? Да ме изоставиш сам?
— Не. И все пак, за коя мога да се оженя?
— Какво ще кажеш за момата, с която беше на конните състезания миналата събота — тя е чудесно парче.
— Чу ли я как се кикоти?
— Да — съгласи се Даф. — Такова нещо не може да се пропусне.
— Представяш ли си този кикот да долита до теб на масата, когато закусваш? — попита Шон.
Даф сви рамене.
— Да, разбирам те. Но веднага след завръщането си ще накарам Кенди да започне да ти търси подходяща съпруга.
— Имам по-добра идея. Остави Кенди да управлява твоя живот, а аз ще управлявам своя.
— Точно това се опасявам, че ще се случи, синко.
Храдски се съгласи неохотно дейността на мините, работилниците, транспортните компании да бъде преустановена на двадесети, за да могат служителите да присъствуват на сватбата на Даф. Това означаваше, че половината от службите в Уитуотърсранд ще бъдат затворени през целия ден. Впоследствие повечето от независимите компании също решиха да не работят. На осемнадесети, каруци превозващи храна и напитки, се проточиха по хълма към Ксанаду. Същата нощ в изблик на великодушие, Шон покани цялата компания от Опера Хауз на сватбата. На следващата сутрин си спомняше смътно за това и отиде да отмени поканата, но Тъжната Беси му каза, че повечето от момичетата са отишли в града да купуват нови рокли.