Когато лъвът се храни

„Бих искал да се срещна с вас и г-н Чарлиууд, за да обсъдим някои важни въпроси. След вечеря, ще бъда в хотела си и се надявам да ми се обадите.

Н. Храдски“

Шон подаде бележката на Даф.

— Какво предполагаш, че ще иска?

— Дочул е за изключителните ти умения като играч на клебиджъс. Възнамерява да взема уроци — отговори Даф.

— Ще отидем ли?

— Разбира се. Знаеш, че не мога да устоя на приятната компания на Норман.

Беше великолепна вечеря. Раците, зарити в лед, бяха пристигнали с бързия дилижанс от Кейптаун.

— Кенди, двамата с Шон ще навестим Храдски. Може да закъснеем малко — каза й Даф, след като привършиха с вечерята.

— Щом като се отнася за Храдски… — усмихна се тя. — Но да не ме излъжете. Имам свои шпиони в Опера Хауз, нали знаете?

— Ще вземем ли каретата? — попита Даф.

Шон забеляза, че приятелят му не се бе засмял на шегата на Кенди.

— Само две преки са. Можем да походим.

Вървяха мълчаливо. Шон се чувствуваше приятно сит, оригна се тихо и дръпна от пурата. Даф заговори, когато почти бяха стигнали „Гранд Нешънъл Хотел“.

— Шон… — спря се той.

— Да?

— Става дума за Кенди… — спря отново Даф.

— Тя е добро момиче — подсказа му Шон.

— Да, тя е добро момиче.

— Това ли е всичко, което искаше да кажеш?

— Е, да, няма значение. Да вървим да видим какво искат Саул и Давид.

Макс ги посрещна пред вратата на апартамента на Храдски.

— Добър вечер, господа, радвам се, че дойдохте.

— Здрасти, Макс. — Даф мина покрай него и се отправи към Храдски, който стоеше до камината.

— Норман, скъпи приятелю, как си?

Храдски кимна за поздрав, а Даф хвана реверите на сакото му, внимателно ги нагласи и махна несъществуваща перушинка от рамото му.

— Имаш свой стил на обличане, Норман. Шон, не си ли съгласен с мен, че има свой стил в облеклото? Не познавам друг, който да носи костюм за двадесет гвинеи и да изглежда като полупразен чувал с портокали. — Потупа нежно ръката на Храдски. — Да, благодаря ти. Ще пийна едно. — Отиде до шкафа с напитки и си наля една чаша. — А сега, господа, какво можете да направите за мен?

Макс погледна Храдски и той му кимна.

— Пристъпвам веднага към въпроса — каза Макс. — Нашите две компании са най-големите в Уитуотърсранд.

Даф остави чашата върху шкафа и гримасата изчезна от лицето му. Шон седна в един от фотьойлите със сериозно изражение. И двамата, можеха да отгатнат какво ще последва.

— В миналото — продължи Макс — в много случаи работехме заедно и печелехме от това. Следващата логична стъпка, разбира се, е да обединим силите си, да съединим средствата си и заедно да достигнем нови висоти.

— Доколкото разбирам, предлагате сливане?

— Точно така, г-н Кортни, сливане на тези две огромни финансови компании.

Шон се облегна и започна тихичко да си подсвирква. Даф вдигна чашата си отново и отпи.

— Е, добре, господа, какви са вашите виждания по въпроса? — попита Макс.

— Имаш ли готово предложение, Макс? Нещо определено, върху което да помислим?

— Да, г-н Кортни, имам. — Отиде до бюрото, което заемаше единия ъгъл на стаята и взе куп листове. Пресече стаята и ги подаде на Шон. Той ги пое и ги разгледа.

— Доста работа си свършил, Макс. Ще ни трябват ден-два, за да разберем какво точно ни предлагаш.

— Съгласен съм, г-н Кортни. Разполагате с време, колкото пожелаете. Работихме цял месец, за да изготвим този план, и се надявам, че трудът ни не е отишъл напразно. Мисля, че ще намерите предложението ни за много щедро.

Шон се изправи.

— Ще ви се обадим през следващите няколко дни, Макс. Тръгваме ли, Даф?

Даф изпразни чашата си.

— Лека нощ, Макс. Грижи се за Норман. Той ни е твърде скъп, нали знаеш?

Отидоха в сградата на „Илъф стрийт“. Влязоха през една от страничните врати, запалиха лампите в кабинета на Шон. Даф примъкна един допълнителен стол до бюрото. До два часа на следващата сутрин те успяха да разберат същественото от предложението на Храдски. Шон стана и отиде да отвори един от прозорците, защото стаята бе изпълнена с гъст тютюнев дим. Върна се обратно, строполи се на кушетката, нагласи една възглавница под главата си и погледна Даф.

— Да чуем, какво имаш да кажеш.

Даф почукваше с молив по зъбите, докато обмисляше думите си.

— Първо трябва да решим дали да се присъединим към него.

— Ако това ще ни донесе изгода, ще го направим — отговори Шон.

— Съгласен, но само ако ще е изгодно за нас. — Даф се облегна на стола. — Сега, следващият въпрос. Кажи ми, синко, кое е първото нещо, което ти идва наум от плана на Норман?

— Ние получаваме благозвучни титли и тлъсто възнаграждение в брой, а Храдски — контрол — отвърна Шон.

— Ти сложи пръста си в раната. Норман иска контрол. Това струва повече от парите. Той иска контрол, така че да седи на върха, да гледа отвисоко всички останали и да казва: „Е, добре, копелета, какво ще кажете, ако наистина запелтеча?“.

Даф стана, заобиколи бюрото и спря пред кушетката на Шон.

— А сега, следващият въпрос. Ще му дадем ли контрол?

— Ако ни плати, да — отговори Шон.

Съдружникът му се обърна, пресече стаята и застана до отворения прозорец.

— Знаеш ли, като че ли предпочитам аз самият да съм на върха — каза той замислено.

— Слушай, Даф. Дойдохме тук, за да направим пари. Ако вървим заедно с Храдски, ще направим повече — каза Шон.

— Синко, сега имаме толкова много, че можем да напълним тази стая със златни монети. Имаме повече, отколкото някога бихме могли да похарчим, и на мен ми харесва да бъда на върха.

— Да си признаем, Храдски е по-силен от нас. Той има своите диамантени дялове, така че и сега не сме на върха. Ако се присъединим към него, ти пак няма да си най-отгоре, но ще бъдеш много по-богат.

— Желязна логика! — кимна Даф. — В такъв случай съм съгласен с теб. Храдски получава контрола, но трябва да плати за него. Ще го прекарваме през центрофугата, докато го изцедим напълно.

Шон седна.

— Съгласен, а сега да хванем плана му за гърлото, да го раздробим на парчета и отново да го съставим, но така, както ще се нрави на нас.