Кралицата на изменниците

Сония огледа залата в търсене на лорд Регин и го видя да седи напред, както и бе очаквала. Той изглеждаше сериозен и сдържан. Това може и да бе маска, която прикриваше истинските му чувства, но той винаги изглеждаше сериозен и сдържан.

„Надявам се Ротан да се окаже прав за него. Но разбира се, че е. Регин приема отговорностите си към Гилдията, Киралия и Обединените земи твърде сериозно, за да застраши по някакъв начин задачата ни“.

Което означаваше, че каквито и неприятни отношения да възникнат между тях, той щеше да се подчинява на заповедите й.

Повечето магьосници вече бяха насядали по местата си. Разпоредителят Оусън излезе пред Висшите магове и звънът на гонга обяви началото на Съвета.

Стаята веднага утихна.

— На днешния съвет трябва да обсъдим една изключителна ситуация — започна Оусън, — и действията, които предприемем, ще са уникални в историята на Гилдията. — Той се поколеба и огледа залата. — Както може би вече знаете, посланик Денил отпътува за Сачака преди няколко месеца, за да поеме поста в Дома на Гилдията в Арвис. Той взе със себе си младия магьосник лорд Лоркин, който предложи да бъде негов помощник.

Скоро след като се установиха в Арвис, една робиня спаси лорд Лоркин от покушение. Тя се оказа шпионка на хората, известни като Изменниците-сачаканци, които от стотици години живеят откъснати от останалата част от страната. За да избегне нови заплахи срещу живота си, лорд Лоркин избяга в тайното убежище на Изменниците.

Там той научи много за този народ. Те отхвърлят робовладелството и макар да използват черна магия, очевидно живеят в мир. Имат своя шпионска мрежа в цяла Сачака — но от това, което научих, я използват само за своя защита.

Наскоро Лоркин решил да се върне у дома. Когато пристигнал в Арвис, той бил призован от крал Амакира и му било наредено да разкрие всичко, което е научил за Изменниците. Лоркин отказал, тъй като тази информация трябвало да бъде предадена първо на крал Мерин. Макар че още при изпращането на първите посланици в Сачака с крал Амакира бе договорено те да отговарят пред своя крал, той хвърли лорд Лоркин в дворцовия затвор.

Сония почувства как стомахът й се свива. Макар да бе чувала тези думи много пъти, мисълта за Лоркин във влажната килия продължаваше да кара сърцето й да замира.

Залата бе напълно тиха. „Странно, аз очаквах да има протести и гняв. Мисля, че са твърде шокирани, за да говорят, но не знам дали са ужасени от дързостта на Амакира да затвори магьосник от Гилдията, или от възможността това да доведе до нов конфликт със Сачака“.

— Кралят одобри молбата ни да изпратим човек, който да преговаря за освобождаването на Лоркин — продължи Оусън. — Подбрахме внимателно този човек, като преценихме кой ще има най-голямо влияние върху сачаканския крал. Пренебрежението на сачаканците към магьосниците, които не владеят черната магия, стесни избора ни. — Оусън се обърна, погледна към Висшите магьосници и протегна ръка към Сония, сякаш й предлагаше помощта си при слизането от карета. — Избрахме черната магьосница Сония.

Тя усети как настръхва и лицето й пламна, когато стотици глави се обърнаха към нея. Залата се изпълни с глъчка. Сония устоя на желанието си да извърне глава и погледна към събралите се магьосници с разтуптяно сърце. „Какво ли ще направят?“

Оусън й махна с ръка. Тя потисна въздишката си, изправи се и заслиза надолу по стълбите към подиума.

— Предимството да изпратим черен магьосник ще бъде изгубено, ако той не е зареден с енергия — продължи Оусън. Когато Сония застана до него, той я погледна веднъж и отново се обърна към събралите се магьосници. — Кралят даде разрешение Черната магьосница Сония да събере допълнително енергия за мисията си. Търсим доброволци, които да отдадат силата си за каузата.

Мърморенето в залата се засили, поутихна и отново се надигна. Улавяйки настроението им, Оусън вдигна ръце и залата отново се потопи в неспокойна тишина.

— За пръв път е дадено такова разрешение и за щастие причината не е онази, от която се бояхме. Пред последните двайсет години научихме, че черната магия не включва варварски ритуали и неприятно проливане на кръв. Макар това да се преподава на учениците и да беше разяснено на всички останали, може би има такива, на които все още не е ясно. Черната магьосница Сония ще го обясни.

Сония си пое дълбоко дъх и използва магията си, за да усили звука на гласа си.

— Сачаканските магьосници разрязват кожата на робите си, защото техните роби не са магьосници и не могат да им предложат енергията си. Те постъпват по същия начин с жертвите си по време на война, защото едва ли ще получат доброволно енергията им. Ритуалът на висшата магия от миналото ни е имал символично значение, показващо подчинението на чирака пред наставника му, и вече не е актуален.

Тя успя да се усмихне, макар да бе сигурна, че усмивката й е повече мрачна, отколкото успокояваща.

— Аз искам просто магьосникът да извлече магията си и да ми я предаде, за да мога да я взема и да я съхраня. Това е всичко. Доброволците не трябва да правят нищо друго, освен малък трик, който се научава още в първата година в Университета. — Тя се огледа. „Едва ли трябва да им обяснявам повече“, помисли си тя, но когато Оусън понечи да се извърне от нея, магьосницата се сети за още нещо.

— Енергията за един ден — каза тя. — Това може и да ви се струва малко, но ако това помогне за освобождаването на сина ми… и двамата ще сме ви благодарни от сърце.

Оусън кимна.

— Освен това ще осигурите безопасността на член на Гилдията, гражданин на Киралия и Обединените земи, без да се наруши мирът със Сачака. Което въобще не е нещо дребно. — Той се обърна и огледа подредените амфитеатрално кресла. — Ще започнем с Висшите магове.

Сърцето на Сония подскочи, когато Върховният повелител Болкан стана и слезе по стъпалата, последван от още няколко Висши магьосници. Когато Болкан се приближи до нея, някой извика името му отстрани. Всички се обърнаха и видяха, че кралският съветник е слязъл от мястото си.

— Ще ми позволите ли да бъда пръв — попита съветникът лорд Болкан.

Върховният повелител се усмихна и отстъпи встрани.

— Кралят ви пожелава успех — каза й Гларин, след което протегна ръце.

Улавяйки ги, Сония кимна.

— Моля, предайте му моите благодарности, съветник. — Когато мъжът й изпрати енергията си, тя усети как кожата й настръхва. Когато я пое в себе си, Сония почувства лекото усещане, което й подсказваше, че приема повече енергия, отколкото е естествения й капацитет, но когато Гларин приключи, тя нямаше как да прецени колко енергия й е отдал.