Кралицата на изменниците

— Чудя се къде е жена му.

— Сигурно е изпратена на някое безопасно място — отвърна Сарал. — Намираме се в покрайнините. Центърът може да се отбранява по-лесно.

„Покрайнините — помисли си Сония. — Значи наистина сме стигнали града“.

Най-отгоре на спираловидната стълба се намираше малка кръгла стая.

— Застани встрани от прозореца, за да не се вижда силуеута ти — нареди й Сарал. Тя се приближи до прозореца вляво и надникна през него. Сония погледна от другата страна. Пред очите й се появиха покриви. Някаква сграда от лявата им страна гореше. Отпред се издигаха много двуетажни сгради, зад които се забелязваше нещо като куполи.

— Добре дошла в Арвис — каза Сарал. — Савара ми изпрати заповед да останем тук, докато не ни повика. Освен ако не бъдем принудени да напуснем, разбира се. Какви са твоите заповеди?

„Нищо конкретно — помисли си Сония. — Но тъй като бе толкова мила да попита…“

— Ще проверя.

Тя бръкна в джоба на мантията си, извади пръстена на Оусън и го наниза на пръста си.

— Оусън?

— Сония.

— Пристигнахме в града и се крием в празно имение, принадлежащо на ашаки Товира, който сигурно е в армията на краля. Нашият ескорт от Изменници казва, че трябва да останем тук, докато кралица Савара не ни призове.

— Несъмнено не искат да се намесвате.

— Какво да правим?

— Каквото ви казват.

— Оттук няма да мога да наблюдавам битката. — Което означаваше, че няма да види какво се случва с Лоркин или да му помогне.

— Хм. Ако двамата с Денил носите едновременно кръвните си пръстени, ще можете чрез мен да виждате какво се случва там. Макар че аз му казах да остане в Дома на Гилдията. Може да го помоля да намери някое добро място, откъдето да наблюдава битката.

— Стига да не се излага на риск.

— Винаги има риск, когато сме близо до магьосническа битка. Гилдията трябва да знае какъв е изходът от нея. Нашите доброволци-лечители потеглиха тази сутрин. Не искаме да се окажат в опасна ситуация.

— Сигурен ли сте, че искате да останем тук?

— Да. Като по-висшестояща от Денил и като черна магьосница, вие можете да бъдете възприета като по-голяма опасност и от двете страни. Ако не беше Лоркин, щяхме да ви заповядаме да си останете у дома.

— Аха. Добре. Благодарна съм, че не го направихте.

— Онези от нас, които подкрепихме оставането ви в Сачака, обявихме, че след края на конфликта може да успеете да убедите Лоркин да се завърне или поне да се погрижите Изменниците да спазят своята част от размяната.

— Да се надяваме, че няма да използват всичките си камъни в битката. Трябва да вървя. Сарал очаква отговора ми.

— Пазете се, Сония.

— Добре. — Сония свали пръстена и го прибра в джоба си.

— Засега оставаме тук — каза тя на Сарал.

Жената кимна и двете тръгнаха обратно към кухнята. Теми се беше появил и разговаряше с Регин. Застанали един до друг, двамата мъже изглеждаха много различни. Регин бе по-висок, Теми бе по-жилест. Но той не беше по-тъмен от Регин. Кожата на сачаканеца бе по-светла от останалите, а Регин се бе сдобил с тен по време на пътуването. „Отива му“. Щом Сония и Сарал влязоха в стаята, двамата се умълчаха. Когато Теми предложи да пази през първата половина на нощта, Регин предложи да му прави компания.

— Не — отвърна Сарал. — Аз ще поема първата половина. Сама.

Регин сви рамене.

— Тогава къде ще спим?

— Във втория апартамент. Ако Товира се върне посред нощ, той сигурно ще отиде право в спалнята си.

Регин кимна, погледна към Сония и се отправи към вратата. Тя го последва, развеселена, че той е поел инициативата, макар че откакто Изменниците се бяха присъединили към тях, магьосникът обикновено изчакваше нейните решения.

Вторият апартамент имаше легла в три от стаите. Сония си избра едно и седна върху него. Когато се огледа, тя видя на закачалката по-малки версии на облеклото на ашаките. Върху панталоните висеше богато обшит жакет…

— Какво каза Оусън?

Тя вдигна глава и видя Регин, застанал на прага й.

— Откъде знаете, че съм се свързвала с него?

Той сви рамене.

— Досетих се.

— Сарал каза, че трябва да останем тук, докато Савара не ни повика, затова попитах дали това ни устройва. Оусън потвърди. Те искат да се погрижат да не се намесваме.

— Ако Лоркин попадне в беда, вие ще се намесите.

Тя го погледна и видя, че се усмихва многозначително.

— Само за да го спася.

— Това все пак си е намеса. Не че не бих ви разбрал.

— Оусън смята, че ако двамата с Денил носим кръвните си пръстени, мога да наблюдавам битката чрез Денил.

Регин я погледна замислено.

— Това е добър начин да заобиколим ограниченията на Изменниците. — Той се намръщи. — Ако Изменниците губят, ще го разберем веднага, защото Сарал ще отиде на помощ. Ще я последвате ли?

Сония извърна поглед.

— Може би. Сигурно. Но вие трябва да останете тук.

— Тръгвам с вас.

Сърцето й подскочи. „При други обстоятелства това би прозвучало много романтично“.

— Не. Без причина ще се поставите в опасност.

— Вие ще бъдете по-важна цел от мен — каза й той. — Което ми напомни… — Той се приближи до леглото и седна. — Трябва да вземете енергията ми.

Сония се обърна към него, усещайки силно присъствието му.

— Ами ако Товира се върне тази вечер? Няма да можете да издигнете бариера.

— И без това едва ли ще издържи дълго. — Той протегна ръцете си.

Тя го погледна с неохота. „Твърде интимно е — помисли си тя. — Ами ако усети нещо? Не като да сме на път. Докосвахме се само когато бе необходимо. Около нас имаше хора“.

— Наистина трябва да преодолеете страха си от вашата черна магия — каза й той.

— Не се страхувам — отвърна тя. Донякъде беше така. „Но не съвсем“.

— Ако вземете енергията ми, обещавам, че няма да вляза с вас в града — предложи той.

Сония по погледна в очите. Лицето му бе сериозно.

— Няма да влезете в града, защото аз ви наредих да не го правите — каза му тя.

Той сви рамене.

— Значи се разбрахме?

Сония въздъхна и хвана ръцете му, опитвайки се да не обръща внимание на топлината им. Тя затвори очи, прие енергията, която потече от него, и я съхрани в себе си.

Глава 26 Начало и край

Денил впери поглед в тавана, примигна и се надигна на лакти.

„Какво… Нещо ме събуди. — Той се намръщи. — Някой ме повика по име? Или пък съм сънувал“. Той създаде светлинно кълбо и надникна през вратата към главната стая на апартамента си.