Кралицата на изменниците

— В по-големите джобове се намират основните камъни, които създават щитове и нанасят удари — каза му Тивара, потупвайки поредицата по-големи джобове близо до кръста. — Бариерните камъни са достатъчно силни, за да издържат на няколко удара, но броят и силата им зависят от ограниченията на камъка. Винаги бъди готов да издигнеш своя щит, щом се изтощят.

Тя повдигна капачето на един от джобовете и извади оттам камък. Обковът му приличаше на малка лъжица, а камъкът се намираше във вдлъбнатата й част.

— Държи се така. — Тя хвана дръжката между два от пръстите си и я вдигна с изпъкналата страна навън. — Кристалът се активира като притиснеш пръста си към гърба му Извърти кристала навън, за да не насочиш щита или удара срещу себе си.

— Това ще причини доста неудобства — отбеляза той.

Очите й проблеснаха весело.

— И ще има фатален изход. Което ще причини доста неудобства на мен. Завинаги ще остана известна като жената, избрала много глупав мъж.

Той се засмя.

— А другите камъни?

— Тях ще ти е по-трудно да запомниш. Бариерните кристали имат каменни обкови, силовите са с дървени. Останалите използват бронз, мед, злато и сребро и имат различни гравюри на дръжките, които ще разпознаеш с опипване. — Тя започна да ги изважда един по един, описвайки свойствата им. Един от тях блокираше шума, друг издаваше гръмотевичен звук. Няколко излъчваха светлина за осветяване или за сигнализация. Един създаваше продължителен огнен удар на късо разстояние за разрязване или изгаряне, други два бяха направени така, че да избухват след кратко забавяне, макар че Тивара го предупреди, че това може да стане както след преброяване до десет, така и след преброяване до неколкостотин.

После Изменницата извади шепа пръстени от джобовете си.

— Повечето кристали в жилетките са за еднократна употреба. Тези тук са за многократни, така че след като се изчерпят, не ги изхвърляй. Най-малките са за комуникация — каза тя и наниза два пръстена с пъстроцветни камъни на кутретата му. — Те се задействат след като ги завъртиш в гнездото им и ги притиснеш към кожата. Този на лявата ти ръка ще те свърже с моя пръстен, другият щеше да се свърже с Халана, но сега Савара носи пръстените й. Използвай нейния само в спешни ситуации, за да не я разсееш в неподходящ момент.

Тъмночервените камъни нанасят удари. Бледосините са бариерни. — Тя ги сложи на показалците и средните му пръсти, и му показа последните два. — Тези все още са нови за нас и не разполагаме с много. Този, прозрачният… всъщност Халана взе идеята от теб. Никога не сме създавали камъни, чиято единствена цел е да съхраняват магия, която да бъде изтеглена по-късно, а не да бъде използвана с някаква цел.

— Хранилищен камък!

— Да. Вече имаме двайсетина от тях. Засега съдържат само силата на трима средносилни магьосници. Халана не искаше да рискува да добавя още, а и повечето от енергията в Убежището бе взета и съхранена от магьосниците-Изменници, което я прави по-достъпна, отколкото когато се налага да се използва пръстен. Ако обаче бяхме започнали да ги зареждаме в мирно време, щяха да са по-полезни.

Той взе пръстена и го наниза на последния свободен пръст на дясната си ръка.

— А другият?

— Лилавият? — Тя се ухили. — Това е лечителски камък.

— Калия ли го направи?

— Не. Една камъкотворка разчете съзнанието й, приложи наученото върху един доброволец и направи няколко камъка. Тя твърди, че камъните са научени да подсилват усилията на тялото да се лекува.

Лоркин взе пръстена и го огледа.

— Хитро. Така няма да има значение каква рана има нужда от изцеляване. Приносителят просто трябва да знае как да използва магическата си сила, за да придържа счупените кости в правилно положение, за да не зарастнат накриво, или как да придържа страните на раната, или да премахва отрова, инфекция или съсиреци. Но няма да може да се използва за изцеляване извън тялото, за успокояване на болката или да премахва умората. Колко камъка е направила?

— Пет. Чакай малко… да премахва умората? — Тивара се намръщи. — Ти можеш да го правиш?

— Ами… да. Не го споменах, докато бях в Убежището, за да не… дразня още повече хората ви.

— Отнема ли много енергия?

— Не.

— Можеш ли да премахнеш моята умора или тази на Савара?

— Да.

Тя махна с ръка, когато той се опита да й върне пръстена. Лоркин погледна ръцете й. Тя не носеше никой от пръстените си.

— Ти имаш ли такъв?

— Не.

— Тогава го вземи. За мен е безполезен. Аз така или иначе мога да правя тези неща.

— Савара знаеше, че ще откажеш, но настоя да ти го предложа.

— Оценявам предложението й, но ще ми направи по-голяма услуга, ако го даде на теб.

— А на мен защо ми е, когато имам теб? — Тивара взе пръстена, усмихвайки се. — Тя иска да те види.

Изменницата го улови за ръката и го поведе към коридора. Савара се намираше в малка стая, заобиколена от хора, които разговаряха на групички, влизаха и излизаха непрекъснато. Лоркин се огледа и разпозна всички Говорителки — с изключение на Халана, разбира се. Щом ги видя, Савара вдигна ръка, за да прекъсне жената, с която разговаряше, и тръгна към него.

— Лоркин — каза тя, поглеждайки към жилетката му. — Готов ли си за битката?

Той се потупа по гърдите.

— Да, благодарение на теб и на човека, който е подготвил всичко това.

Тивара протегна лилавия пръстен. Кралицата се усмихна и кимна.

— Дай го на говорителката Лана.

Когато Тивара се отдалечи, Савара пристъпи към него и внезапно двамата се оказа оградени от заглушаваща бариера. Лицето й придоби каменно изражение.

— Тя издала ли е още нещо?

Лоркин предположи, че става дума за Калия, и се намръщи.

— Не. Усещам само вина. На няколко пъти я хванах да си мисли, че е голяма глупачка.

— И няма дори намек за онова, което смята да направи?

Той поклати глава.

— На ваше място обаче не бих се успокоявал.

Тя сви устни в мрачна усмивка.

— Няма. Тя ще се намира далеч от мен и ще бъде наблюдавана внимателно. — Кралицата въздъхна. — Подозирам, че онова, което е направила, е рикоширало и е убило Халана, затова не иска да повтори тази грешка.

— Надявам се, макар това да прави невъзможно доказването на престъплението й. Освен ако не желаете да разкрия умението си.

— Не и когато аз съм единствената й цел. — Савара наведе поглед и горчиво се засмя. — Но пък може да се окаже, че докато е жива, задачата ти ще бъде да я наглеждаш. Ако спечелим тази битка.

Лоркин сви рамене.

— Така или иначе го правя — призна той. — Ако не за твоята безопасност, то за моята и на Тивара. И…

Кралицата вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Звуците в стаята внезапно се завърнаха и Тивара се присъедини към тях.

— Лоркин тъкмо ми казваше, че може да изцели умората ни — каза тя на Савара. — Това ще ти даде предимство в битката, ако умът ти е остър и отпочинал.