Мисията на посланика

— Освен ако не бъде предпазена — каза Денил. — Някой опитвал ли се е да облагороди земята, отнета от пустошта?

— Мнозина — „Разбира се, че сме се опитвали“, сякаш казваше изражението на Тарико. — Понякога успешно, но никога за постоянно. Онези, които са проучвали пустошта, твърдят, че земята е оголена от плодородния си слой и без него водата не може да се задържа и растенията няма как да се развъждат.

В очите на Денил проблесна интерес.

— Значи нямате представа как да го направите?

— Не — Тарико въздъхна. — Веднъж на всеки няколко години в северната пустиня вали и за няколко дни всичко позеленява. Почвата е подхранвана от пепелта на вулканите. Единствено липсата на дъжд я прави пустинна. Тук имаме много дъжд, но нищо не расте.

— Гледката сигурно е чудна — промърмори Лоркин. — Имам предвид цъфтящата северна пустиня.

Тарико му се усмихна.

— Така е. Племената Дюна идват на юг, за да ожънат пустинните растения и да продадат изсушените листа, плодове и семена в Арвис.

Ако имате късмет, престоят ви тук може да съвпадне с това събитие и тогава ще имате възможността да се насладите на някои наистина редки подправки и лакомства.

— Надявам се — каза Лоркин. — Макар да не мога да си представя нещо по-екзотично и вкусно от храната, която току-що опитахме.

Сачаканецът се засмя, доволен от ласкателството.

— Винаги съм казвал, че добрите готвачи сред робите винаги заслужават допълнителните разходи. Както и добрите дресьори на коне.

Лоркин едва се сдържа да не потрепне при това небрежно подмятане за търговията с хора и беше доволен, че Тарико не спомена нищо повече за това. След като обсъдиха местната кухня, при което Тарико им препоръча кои ястия да опитат и кои да избягват, земевладелецът се протегна в стола си.

— Сигурно сте изморени и след като вече ви нахраних, повече няма да ви задържам далеч от банята и леглото.

Когато домакинът им се изправи, Денил изглеждаше разочарован, но за голямо облекчение на Лоркин не възрази. Разнесе се звън на гонг и в стаята бързо влязоха две млади жени, които се проснаха на пода.

— Отведете гостите ни в стаите им — нареди той. След това се усмихна на Денил и Лоркин. — Отдъхнете добре, посланик Денил и лорд Лоркин. Ще се видим на сутринта.

Сери повдигна капачето, прилепи око към шпионката и погледна към стаята от другата страна. Тя беше тясна, но много дълга, така че предлагаше доста пространство. Формата й не му допадаше, но можеше да бъде разделена на по-малки стаи с няколко изхода за бягство, разположени по дължината й.

В стаята работеха група мъже. Те покриваха тухлените стени с ламперия, изграждаха рамката на разделящите стени и покриваха пода с плочки. Двама оправяха камината, разчистваха някакво запушване. Веднага щом приключеха и разчистеха бъркотията, щеше да започне работата по обзавеждането и новото убежище на Сери (и капан за Ловеца на Крадци) щеше да се превърне в луксозно помещение.

— Сигурен ли си, че искаш същия ключар? — попита Гол.

Сери се обърна и видя осветеното от малко кръгче светлина око на телохранителя си, който надничаше през съседната шпионка.

— Защо да не го искам?

— Каза, че според теб Дерн не те е предал, а ако никой няма да те предаде, тогава Ловецът на Крадци никога няма да попадне в капана ни.

Сери залепи отново око на шпионката и се загледа в работещите мъже.

— Не искам хората да си мислят, че обвинявам него.

— Въпреки това ключалката ми се струва съмнителна. Защо Дерн е вградил в нея нещо, което да му показва кога е използвана магия, щом вероятността да бъде използвана е минимална?

— Може би според него все пак има такава вероятност. Та аз съм Крадец. А от няколко години насам някой избива Крадците.

— Тогава сигурно има някаква причина да заподозре, че те са избивани с помощта на магия.

— Може и да има. Може да е чул слуховете за Ловеца на Крадци. Но според мен Дерн винаги е работил съвестно до степен на абсурдност и мисля, че точно затова е направил ключалката по този начин, а не защото знае нещо за Ловеца на Крадци и методите му.

Гол въздъхна.

— Ами… да, наистина понякога оставя такова впечатление. Но макар да изглеждаше доволен, че си му дал още работа, той ми се стори и леко нервен. Суетлив. Не спираше да повтаря, че ако Ловецът на Крадци и Отстъпника съществуват наистина, какъв апокалипсис ще настане, ако и останалите легенди се окажат верни? Като онази за гигантския равис, който изяжда живи всички, дето се спускат в канализацията или пък се появява на Пътя на Крадците и отмъква хора оттам.

— Нормално е да се чуди — Сери поклати глава. — Винаги съм смятал, че Отстъпника е мит. От двайсет години хората не спират да говорят, че в града се крие магьосник, макар че Сенфел отново се върна в Гилдията, след като го оправдаха и умря на преклонна възраст… Преди колко време? Девет или десет години?

— Сенфел вкара тази мисъл в главите на хората — както и Сония. Сега всяко странно явление, което може да е свързано с магия, се смята за доказателство, че наоколо броди отстъпник.

— Може и да са прави — Сери се намръщи. — Но това е само още една причина защо трябва да сме сигурни, преди да съобщим на Сония.

Гол изгрухтя утвърдително.

— Смяташ ли, че трябва да кажем на Скелин какво правим?

— На Скелин ли? — за миг Сери се зачуди защо, но после се сети за договорката си с другия Крадец. — Няма как да сме сигурни, че човекът, за когото поставяме капан, е Ловецът на Крадци. Ако намерим доказателства, че е така, тогава ще кажем на Скелин. В противен случай… — Сери сви рамене. — Той никога не ме е молил да му казвам, ако съм попаднал на отстъпник.

Известно време двамата гледаха мълчаливо шпионките, след което Сери пусна капачето на мястото му. Работниците знаеха за изходите за бягство, които строяха, но не и за онези, които вече съществуваха. Не знаеха и за шпионките, през които ги наблюдаваха Сери и Гол.

— Да вървим.

Светлата дупка пред окото на Гол изчезна. Сери бавно се отдалечи, опипвайки стената с ръка.

„Чудя се кой от наетите работници ще издаде местонахождението на новото ми убежище“. Макар Сери винаги да се бе отнасял добре с работниците си и да им плащаше солидно и навреме, той никога не беше напълно сигурен във верността им или способността им да пазят тайни. Беше събрал всякаква информация за тях — дали имат семейство и дали го обичат, имат ли дългове, за кого са работили в миналото, кой е работил за тях и дали има хора, особено стражници, с които предпочитат да не се срещат.

„Не и този път. Гол започна да събира информация, но не разполагаме с много време, което не е проблем — за да проработи капанът, някой трябваше да издаде съществуването му. — Но ако не взема някакви предпазни мерки, Ловеца може да стане подозрителен“.

Коридорът направи завой, после още един.

— Вече можеш да запалиш фенера — промърмори Сери.

Последва кратко мълчание, после се разнесе слабо изщракване и тунелът се окъпа в светлина.

— Нали знаеш, че всеки от работниците може да бъде Ловецът?