Мисията на посланика

— Семейството ти? — рече подканящо той.

Норин се огледа и се изчерви.

— Малките ми братя и сестри. Майка ми не може да се грижи за тях. Тя е болна.

— И никой друг не може да поеме тази отговорност? — попита Оусън.

— Не. Сестра ми — единствената, която беше по-голяма от мен — умря миналата година. Останалите са много малки. Не съм използвал магия — додаде бързо той. — Знам, че не трябва, щом отказвам да бъда магьосник.

— Щом не искаш да бъдеш магьосник — ако искаш да напуснеш Гилдията — то тогава силите ти трябва да бъдат блокирани — каза му Оусън.

Ученикът примигна и погледна Разпоредителя с такава надежда в очите, че Сония усети стягане в гърдите.

— Можете ли да го направите? — попита Норис с едва чут глас. — Тогава ще мога да се грижа за семейството си и никой няма да има нищо против? — той се намръщи. — Това не струва скъпо, нали?

Оусън не отвърна нищо, само поклати глава.

— Не струва нищо, само пропуснатите от теб възможности. Не можеш ли да изчакаш още няколко години? За семейството ти няма ли да е по-добре, ако си магьосник?

Лицето на Норин помръкна.

— Не. Не мога да ги виждам. Не мога да им давам пари. Не мога да прогоня болестта на майка. А останалите са твърде малки, за да се грижат за себе си.

Оусън се обърна към Висшите магове.

— Предлагам да обсъдим този случай.

Сония кимна заедно с останалите. Разпоредителят даде знак на придружителите да изведат момчето от залата. Щом вратите се затвориха, лейди Винара въздъхна шумно и се обърна към останалите.

— Майката на момчето е уличница. Не е болна, а е пристрастена към роета.

— Така е — обади се и директорът Джерик. — Но Норин не е възприел лошите навици на майка си. Той е чувствителен млад мъж, прилежен и с добри маниери, силен. Жалко, ако го загубим.

— Той е твърде млад, за да знае от какво се отказва — додаде лорд Гарел. — Ще съжалява, че е жертвал магията заради семейството си.

— Но ще съжалява повече, ако жертва семейството си заради магията — не се сдържа Сония.

Всички се обърнаха към нея. През последните двайсет години тя нямаше навика да участва в обсъжданията на Висшите магове. В началото — защото беше твърде млада и неопитна в политиката на Гилдията, а по-късно — защото й стана ясно, че мястото й сред тях й беше дадено не от уважение, а от неохотно признание на силата й и заради помощта й в защитата на страната.

„Но въпреки това всеки път, щом заговоря, като че ли привличам повече внимание от очакваното“.

— Вие имате много общо с Норин, Черна магьоснице Сония — заговори Оусън. — В това, че не искахте да се присъедините към Гилдията — макар и не по семейни причини, разбира се — додаде той. — Как смятате, че ще успеем да го убедим да остане?

Сония потисна желанието си да завърти очи.

— Той иска да посещава семейството си и да му помага. Ако му позволите това, аз съм сигурна, че той с удоволствие ще остане с нас.

Висшите магове размениха погледи. Тя погледна към Ротан. Той се намръщи, подсказвайки й, че Висшите магове едва ли ще се съгласят.

— Но това би означавало, че парите на Гилдията ще отиват у една уличница, която несъмнено ще задоволява пристрастеността си — посочи Гарел.

— Всяка нощ за заплащането на услугите на уличници отиват толкова гилдийски пари, колкото ще стигнат на семейството на Норин за една година — отвърна Сония и потрепна от хапливостта в гласа си.

Магьосниците отново се умълчаха. „И това също се случва всеки път, когато се осмеля да кажа нещо“ — помисли си тя и забеляза, че лейди Винара беше покрила устата си с ръка.

— Норин ще се погрижи парите, които дава на майка си, да не отиват за роет — каза им Сония, опитвайки се да звучи по-отстъпчиво. — Очевидно целта му не е да я убие — изведнъж почувства прилив на вдъхновение. — Ако се съгласи да остане, изпратете го да работи в болниците — като наказание, ако трябва. Аз ще уредя семейството му да го посещава. Така той ще може да ги вижда и да изпълнява наказанието си за нарушаване на закона.

Всички закимаха одобрително.

— Отлично решение — каза лорд Оусън. — Може би ще успеете и да убедите майка му да се откаже от опиата — той я погледна очаквателно. Сония не каза нищо, просто издържа равнодушно на погледа му. „Не съм чак толкова глупава, че да давам обещания, когато стане въпрос за роет“.

Оусън отмести погледа си и се обърна към останалите.

— Някой да има възражения или други предложения?

Висшите магове поклатиха глави. Оусън извика Норин и придружителите му. Когато чу предложението на Сония, той я погледна с открита признателност. „Това ми прилича твърде много на преклонение — помисли си тя. — По-добре да го накарам да работи здраво, за да не започне да ме идеализира — всъщност по-важното е да не си помисли, че е постигнал това с нарушаване на правилата“.

След като Оусън обяви Съвета и Изслушването за приключени, Сония се изправи и заслиза по стълбите. Тогава лейди Винара пристъпи напред и й препречи пътя.

— Радвам се, че най-после заговорихте открито — каза възрастната лечителка. — Трябва да го правите по-често.

Сония примигна изненадано и установи, че не й хрумва никакъв отговор, освен обичайните баналности. Усмивката на Винара избледня и лицето й придоби сериозно изражение. Тя погледна надолу към мястото, където бе стоял Норин.

— Този случай ясно показва нуждата да се вземе бързо решение за това дали да се промени или отхвърли правилото за контактите с престъпници и лица с лоша репутация — тя снижи гласа си. — Аз подкрепям прецизирането му. То може да бъде лесно интерпретирано в ущърб на работата на моите лечители.

Сония кимна и успя да изобрази усмивка.

— На моите още повече. Според вас кога Разпоредителят ще ни свика, за да вземем решение?

Винара се намръщи.

— Все още не е решил дали е по-подходящо да гласуваме само ние или цялата Гилдия. Първият случай може да бъде сметнат за несправедлив, тъй като вие сте единственият Висш маг, който може да бъде приет като представител на магьосниците и учениците с нисш произход. Но ако предложим гласуването на цялата Гилдия…

— Може би няма да има особена разлика — завърши Сония. — А някои изказани на висок глас мнения със сигурност ще засегнат много хора.

Винара сви рамене.

— О, според мен това няма как да бъде избегнато. Но ще предизвика голям шум и допълнителна работа, а според Оусън проблемът не го заслужава.

— Добре тогава — усмихна се мрачно Сония и пристъпи напред. — Може пък случаят с Норин да го убеди в обратното.

Лоркин гледаше полетата, които се простираха покрай пътя, чудейки се дали ще успее бързо да свикне с цялата тази зеленина. В продължение на три дни пътуваха през пустошта и той имаше усещането, че сухият прах се беше просмукал във всяка пора на кожата му и във всяка кухина на дробовете му. Никога досега не беше копнял толкова силно за баня.