Приключенията на Незнайко

— А вие имате ли хвърчащо килимче?

— Разбира се! И килимче имам, всичко имам.

Старецът изтърси от широкия ръкав на халата си едно завито на тръба килимче, чевръсто го разгъна и го постла на земята пред Незнайко.

— А ето бързоходни ботуши, ето шапка-невидимка…

При тези думи той измъкна от другия си ръкав шапка и ботуши и ги сложи до килимчето. А после по същия начин се появиха гусла самосвирка и чудодейно месалче, и разни други тайнствени предмети.

Постепенно Незнайко се убеди, че пред него стои истински вълшебник, и запита:

— А вълшебна пръчица имате ли?

— Защо да нямам? И вълшебна пръчица имам, заловя дай!

И вълшебникът извади от джоба си малка пръчица, червеникавокафява на цвят, и я подаде на Незнайко.

Незнайко взе пръчицата.

— А тя истинска ли е? — запита той, защото все още не му се вярваше, че неговата мечта се сбъдва.

— От истинска по-истинска, можеш да не се съмняваш — увери го вълшебникът. — Щом не постъпваш лошо, всичките ти желания ще се изпълняват, стига само да махнеш с пръчицата. Но извършиш ли три лоши дела, вълшебната пръчица ще загуби вълшебната си сила.

От радост Незнайко се задъха и сърцето му затупка двойно по-бързо, отколкото бе нужно.

— Тогава ще изтичам да кажа на Карфичка, че сега си имаме вълшебна пръчица! Нали тя ме научи как да се сдобия с пръчица — каза Незнайко.

— Тичай, тичай — отвърна вълшебникът, нека се порадва и Карфичка. Зная аз, че и тя отдавна мечтае за вълшебна пръчица.

Вълшебникът помилва Незнайко по главата и този път Незнайко успя да зърне на доброто му лице широка, приветлива усмивка.

— Тогава довиждане! — каза Незнайко.

— Бъди здрав! — отговори засмян вълшебникът.

Незнайко притисна към гърдите си вълшебната пръчица и се втурна да бяга. Той реши да стигне до дома на Карфичка по най-късия път и зави по една уличка, но тогава си спомни, че е забравил да поблагодари на вълшебника за чудесния подарък, и презглава се завтече назад. Изтича до ъгъла, но видя, че улицата беше пуста. Вълшебника го нямаше нито на пейката, нито някъде наоколо. Той беше изчезнал заедно с хвърчащото килимче и другите вълшебни предмети, сякаш бе потънал в земята или се бе разтопил във въздуха.

Глава четвърта Незнайко и Карфичка се срещат с Шарен Мърльо

Като видя, че нищо не може да се направи и все едно, няма как да се заличи тази неприятна грешка, Незнайко тръгна обратно към Карфичка. Но вече не бързаше, дори се спираше сегиз-тогиз насред улицата, с досада въртеше глава, чешеше се по тила, мърмореше си нещо, хъкаше някак особено и пак продължаваше пътя си.

Карфичка играеше на улицата близо до къщи и като видя Незнайко, изтича насреща му.

— Здравей, Незнайко! — радостно завика, тя.

Незнайко се спря и без да отговори на поздрава на Карфичка, мрачно каза:

— Сега вече не съм Незнайко, а просто дългоухо магаре.

— Какво се е случило? — разтревожи се Карфичка.

— Случи се това, че вълшебникът ми даде пръчицата, а пък аз едно благодаря не му казах.

— Каква пръчица? — зачуди се Карфичка.

— „Каква, каква“! Като че ли не знаеш каква! Вълшебна пръчица!

— Ти, Незнайко, май не си с всичкия си! Сега пък измисли някаква вълшебна пръчица!

— Нищо не съм измислил. Ето я. Виждаш ли?

И Незнайко показа на Карфичка пръчицата, която стискаше здраво в ръка.

— Какво е това? Обикновена пръчка — с недоумение каза Карфичка.

— „Обикновена пръчка“! — присмя и се Незнайко. — Като не разбираш, по-добре си мълчи! Сам вълшебникът ми я даде.

— Какъв вълшебник?

— „Какъв вълшебник! Какъв вълшебник“! Като че не знаеш какви са вълшебниците!

— Разбира се, че не зная — сви рамене Карфичка. — Представи си, нито веднъж не съм виждала жив вълшебник.

— Ами че той е един такъв с брада, със звезди и полумесеци ей тука… Бобчо лаеше, а пък аз извърших три добри дела, разбираш ли?

— Нищо не разбирам! Я разказвай поред!

Незнайко се зае да разкаже всичко, което се бе случило. Карфичка го изслуша и каза:

— А може би някой се е пошегувал с тебе?! Нарочно се е преоблякъл като вълшебник.

— А откъде е тази вълшебна пръчица, ако той не е бил вълшебник?

— Ами ти сигурен ли си, че пръчицата наистина е вълшебна? Проверил ли си?

— Не, не съм проверил, но мога да проверя.

— Какво тогава стоиш и разсъждаваш? Трябва да махнеш с пръчицата и да пожелаеш нещо. Ако желанието се изпълни, значи тази е истинска вълшебна пръчица.

— Ами ако не се изпълни? — запита Незнайко.

— Е, ако не се изпълни, значи това е проста дървена пръчка и толкоз. Как не разбираш това! — ядосано каза Карфичка.

Тя губеше търпение, защото й се искаше по-скоро да узнае дали пръчицата е вълшебна или не, и се ядосваше на Незнайко, че не се е сетил да провери досега.

— Добре де — каза Незнайко, — сега ще опитаме. Какво искаме?

— А ти какво искаш? — запита Карфичка.

— Сам не зная какво. Сега май нищо не ми се иска.

— У, какъв си — разсърди се Карфичка. — Измисли! Сладолед искаш ли?

— Виж, сладолед като че ли искам — съгласи се Незнайко. — Сега ще поискаме сладолед.

Той махна с вълшебната пръчица и каза:

— Искаме две порции сладолед.

— На клечка — прибави Карфичка.

Незнайко плахо протегна ръка и дори зажумя.

„Ами ако не получим никакъв сладолед?“ — помисли си той и тутакси усети, че в ръката му се пъхна нещо твърдо и студено.

Незнайко в миг отвори очи и видя в ръката си порция сладолед на клечка. Той зина от учудване и погледна нагоре, сякаш искаше да узнае откъде е паднал сладоледът. Като не откри горе нищо подозрително, Незнайко бавно се обърна към Карфичка. Той продължаваше да държи сладоледа в протегнатата си ръка, сякаш; се страхуваше, че този сладолед ще изчезне или ще хвръкне към небето. Карфичка стоеше също със сладолед в; ръка и радостно се усмихваше.