Робинята

— Да. Проявихме страхотно търпение с теб.

— Но не съм убедена, че Майк е подходящ да бъде първият — възразих.

Бях свикнала да говоря откровено с приятелките си относно интимни проблеми. И защо не? Очевидно всички мислеха само за секс. Беше навсякъде около нас: по телевизията, в списанията, които купувахме, в интернет. Определено бях изгледала сериозно количество порно. Бащата на Тия и мащехата й имаха огромен запас в чекмеджето на спалнята си. Бях наясно с чукане, минети и всичко друго. Но когато ставаше дума за моя първи път, все още се изчервявах.

Чух щракване на пръсти.

— Ками! — извика Джанин. — Къде си?

Отметнах кичур коса от лицето си. Надявах се, че приятелките ми няма да забележат изпотяването ми.

— Понякога си мисля, че не ти пука за приятелството ни — каза Тия. — Ако държеше на нас, нямаше да ни караш да се срамуваме заради отказа ти да загубиш девствеността си.

Какво трябваше да направя, за да ме оставят на мира?

— Ще го направя с Майк. Този уикенд! Доволни ли сте?

Двете ми приятелки се спогледаха с повдигнати вежди.

— Щяхме да сме доволни, ако не беше толкова груба — каза Тия.

— Ками се опитва — успокои я Джанин, после се завъртя към мен. — Направи ни услуга. Когато Майк те чука за първи път, направи го в някоя скучна поза. Легни по гръб. Не се прави на интересна. Защото не искаш да ни изложиш, като омажеш всичко с кръв. Не искаме всички в училище да ни се присмиват.

— О, Господи, да. Това е чудесен съвет — кимна Тия. — Почти бях забравила какво беше първият път. Трябва да се увериш, че няма да си посмешище в съблекалнята на момчетата.

Тия загуби девствеността си преди година. За нас, трите тийнейджърки, това бе праисторическо събитие.

— Не искаш кръв навсякъде.

Страхотно, помислих си, като се вторачих в пода. Надявах се, че емоциите ми не са прекалено очевидни, макар вече да се бях примирила с подигравките относно девствеността ми.

— Както и да е — продължи Джанин. — Всичко ще свърши за нула време. Лека болка, малко кръв и край.

— Ох — ухили се Тия. — А после аааах!

Потръпнах, а приятелките ми избухнаха в смях. Защо цялата тази работа изглеждаше толкова сложна само за мен?

— Надявам се да сте прави, че е най-добре да изгубиш девствеността си с тип, на когото не държиш Като Майк.

— Разбира се, че сме прави! — възмутено отвърна Джанин. — Никога ли не ни слушаш?

Свалих раницата от гърба си и я притиснах към гърдите си, сякаш исках да се предпазя

от нещо.

— Разбира се, че ви слушам — отговорих, приковала очи в пода.

— Просто понякога се чудя дали не трябва да е нещо по-специално.

Опитах се да прозвуча самоуверено, но се чувствах унизена от емоциите си. Защо бях толкова уязвима на тази тема? Защо разговорите за секс ме караха да се чувствам застанала на прага на нещо невероятно?

— Не, момиче, не искаш да е специално — каза Тия. — Специалното е лошо. Бабите и дядовците ни са разсъждавали по този начин.

Тръгнахме по коридора към кабинета по история.

Истината е, че се тревожех дали бях емоционално готова. Преспиването с някого за първи път не трябваше да е бог знае какво. Но мисълта за момента, когато щях да загубя девствеността си, ме разтреперваше.

Познат мъжки глас ме извади от унеса ми.

— Здрасти, Ками — каза Майк. — Ще се видим ли в събота?

— Разбира се — отговорих.

Тия и Джанин отстъпиха назад и се спогледаха. Майк не ги забеляза.

— Страхотно — ухили се той.

Изглеждаше страшно готин в широките си джинси и тениската, облегнал мускулеста ръка на стената. Трите спорта, които играеше, го поддържаха в отлична форма. Дори в досадната училищна униформа, Майк ме караше да потръпвам. Но все пак между нас нямаше нищо специално. Той ме огледа отгоре-додолу и облиза устни.

— Изглеждаш жестоко, бебчо.

Погледнах го възмутено.

— Запази това изражение — ухили се той. — Харесваш ми раздразнена. Е, трябва да влизам в клас.

— Абсолютен сладур — отбеляза Тия, докато го гледаше как тича по коридора.

— А и как се движи — добави Джанин.

Двете избухнаха в смях, а аз отново се изчервих.

В часа по история гледахме видео за езическите култури, приемащи християнството. Седях в тъмното и мислех за предстоящата среща с Майк. Той имаше шофьорска книжка и щеше да ме вземе от вкъщи. После на ресторант и може би на кино.

А след това… е, това беше сериозният въпрос. Тайно се надявах, че родителите му щяха да са излезли някъде, за да останем сами в дома му. В противен случай щеше да се наложи да останем в колата му, а това ми се струваше тъпо. Исках да сме в къщата, където имаше легла, канапета и кърпи.

Но докато се опитвах да си представя какво точно щеше да се случи в събота, ме завладя

и друго чувство, което първо се появи в тялото ми, а после се пренесе и в мозъка ми.

Ежедневните образи на учебници, чинове и ученици бяха прогонени и заменени от други видения. Носех се над себе си и разглеждах.

Видях се във великолепна бяла нощница, чиито ръкави бяха поръбени със старинна дантела. Лежах по гръб. Бях много красива. Косата ми падаше около лицето и по чернозлатистия мраморен плот, върху който бях разположена.

Очите ми бяха отворени и уплашени. Вторачих се за миг в собствения си образ. Дали това бе някакво видение от бъдещето? Внезапно се озовах вътре във видението. Страхът се оказа благоговение. Бях изправена пред сила, каквато никога преди не бях виждала.

Какво беше това около глезените ми? Ръцете и краката ми бяха оковани. Замъчих се да се освободя, но в същото време се възхищавах на стоманата и веригите, с които бях окована.

Не можех да избегна онова, което ме очакваше. Чух тежки стъпки на обути в ботуши крака, последвани от стакатото на високи токчета. Заборих се с веригите, а тялото ми се гърчеше в елегантния си затвор, обзето от страх и възбуда.

Усетих мекото, нежно докосване на женски ръце върху главата си. Тя завърза превръзка на очите ми и ме целуна по устните. Посрещнах езика й със своя. Не знаех коя е, но й се отдадох напълно. О, къде отиде тя? Аха, усетих ръцете й на гърдите си. Нощницата ми бе от великолепен прозрачен плат. Повдигнах тяло, за да посрещна допира й.