Сестра
Шрифт:
— Точно така.
Човекът, който нарушаваше невидимите граници на личното пространство, сякаш това беше негово право.
— Преди да продължим, искам само да изясня нещо — казва господин Райт. — Как според вас измамата е била свързана със смъртта на Тес?
— Помислих си, че трябва да е разбрала истината.
Лицето с двойна брадичка на детектив Хайнс ме гледаше от другата страна на масата, физиката му съответстваше на арогантния му глас. До него седеше детектив Финбъро.
— Кое ви се струва по-вероятно, госпожице Хеминг? — изгърмя
— Тес не би излъгала за бащата.
— Когато последния път говорих с вас по телефона, любезно ви помолих да престанете безразборно да обвинявате хората.
— Да, но…
— Във вашето съобщение отпреди седмица поставяте господин Коди и Саймън Грийнли на първо място в списъка си със заподозрени.
Проклех се наум за съобщението, което бях оставила на телефона на инспектор Финбъро. То ме представяше като свръхемоционална и объркана, като човек, на когото не може да се има доверие.
— Но сега сте променили мнението си? — попита той.
— Да.
— Но ние — не, госпожице Хеминг. Няма нищо ново, което да постави под въпрос заключението на съдебния лекар, а то е самоубийство. Ще ви изброя голите факти. Може да не искате да ги чуете, но това не означава, че те не съществуват.
Не двойно, а тройно отрицание. Ораторските му способности не бяха толкова впечатляващи, колкото си мислеше.
— Неомъжена млада жена — продължи той, наслаждавайки се да натъртва на думите, — която е студентка в колежа по изкуствата в Лондон, ражда незаконно бебе с кистозна фиброза. Бебето е успешно подложено на ин витро генна терапия (помислих си колко ли горд трябва да беше от тази дребна проява на компетентност, от този миниатюрен латински термин, подхвърлен в монолога му), — но за нещастие, то умира при раждането по причини, които нямат връзка с терапията. — (Да, знам — то!) — Един от приятелите, които тя без съмнение има в изобилие, й оставя нетактично съобщение на телефонния секретар, което я тласка още по-надолу по пътя й към самоубийство.
Опитах се да кажа нещо, но той продължи, като едва спираше, за да си поеме дъх, който му беше нужен, за да ме назидава.
— Като е страдала от халюцинации, причинени от незаконните субстанции, които е приемала, тя взема един кухненски нож и отива в парка.
Забелязах погледа, който двамата с детектив Финбъро си размениха.
— Може да е купила ножа специално за целта — троснато обясни Хайнс. — Може би е искала да е скъп и специален. Или просто остър. Не съм психиатър, не мога да чета мислите на млада жена, решила да се самоубие.
Детектив Финбъро леко се дръпна от Хайнс — беше очевидно, че не го харесва.
— Отишла е в изоставена градска тоалетна — продължи Хайнс. — Или за да не я открият, или защото е искала да е навън, на снега — отново не мога да кажа какъв точно е бил мотивът й. Навън или вътре в тоалетната е взела свръхдоза приспивателни.
(Изненадах се, че успя да се въздържи от използването на израза „самоубийство чрез всякакви средства и на всяка цена“, защото направо
си умираше от желание да го каже.)— После прерязва вените си с кухненския нож. Впоследствие става ясно, че бащата на незаконното й дете не е нейният преподавател, както си е мислела, а някой друг, който може да е носител на гена на кистозната фиброза.
Не се опитах да споря с него, но може би просто изпълнявах ролята на триъгълника на магистрала П-4. Знам, това е един от твоите изрази, но споменът за него ме успокои малко, докато той ми крещеше. И докато ми говореше властно, без да ме слуша, забелязах колко раздърпани са дрехите ми, осъзнах, че косата ми имаше нужда от подстригване и вече не бях любезна, нито проявявах уважение към неговия авторитет, и не беше чудно, че той напълно ме игнорираше. Навремето и аз не обръщах внимание на хора като мен.
Когато детектив Финбъро ме изпрати до изхода на полицейския участък, аз се обърнах към него:
— Той не чу и една дума от онова, което му казах.
Детектив Финбъро явно беше засрамен.
— Заради обвиненията, които отправихте срещу Емилио Коди. И Саймън Грийнли.
— Значи е поради факта, че прекалено често съм викала „Вълк“?
Той се усмихна.
— И то твърде убедително. Не помага и това, че Емилио Коди подаде официално оплакване срещу вас, а Саймън Грийнли е син на министър от кабинета.
— Но все пак не може да не разбира, че има нещо нередно?
— Веднъж, щом е стигнал до определено заключение, подкрепено с факти и логика, е много трудно да го разубеди човек. Освен ако нямах по-сериозни разобличаващи факти.
Мислех, че детектив Финбъро е твърде порядъчен човек и добър професионалист, за да си позволи публично да критикува шефа си.
— А вие?
Той замълча за момент, сякаш не беше сигурен дали да ми се довери.
— Получих резултатите от анализа на ножа „Сабатие“. Бил е съвсем нов. И не е бил използван никога преди.
— Тя не би могла да си позволи такъв нож.
— Съгласен съм, не пасва на общата картина, особено след като е нямала дори чайник или тостер.
Значи последния път, когато бе дошъл в апартамента ти, за да говорим за резултатите от аутопсията, беше забелязал тези подробности. Не е било просто визита от състрадание, както си бях помислила тогава. Благодарна му бях, задето на първо място бе полицай. Събрах кураж да му задам въпроса си:
— Сега вече вярвате ли, че е била убита?
Последва момент, в който въпросът ми увисна статично в тишината помежду ни.
— Мисля, че е повдигната една въпросителна.
— И ще отговорите ли на тази ваша „въпросителна“?
— Ще се опитам. Това е най-доброто, което мога да предложа.
Господин Райт внимателно слуша онова, което му разказвам, тялото му е приведено към мен, очите му реагират; не пасивен, а активен участник в разказа, и аз разбирам колко рядко всъщност някой изслушва напълно другия.
— Щом излязох от участъка, отидох право в апартамента на Кася. Исках тя и Мич да се изследват за гена на кистозната фиброза. Ако резултатите на някой от двамата се окажеха негативни, тогава на полицията щеше да й се наложи да действа.