Сестра
Шрифт:
Опърпаната дневна на Кася беше още по-влажна, отколкото при последното ми посещение. Електрическата печка с един реотан нямаше никакъв шанс срещу излъчващите студ циментови стени. Тънкото индийското одеяло пред затворения прозорец плющеше на течението. Бяха минали три седмици, откакто я бях видяла за последно, и сега тя беше вече в осмия месец. Изглеждаше объркана.
— Не разбира, Биатрис.
Отново ми се прииска да не използват интимността на малкото ми име — този път, защото, каквато си бях страхливка, не исках да се сближавам с нея, тъй като я притеснявах. Възприех дистанцирания си корпоративен тон, когато
— И двамата родители трябва да са носители на гена на кистозната фиброза, за да се роди бебе с кистозна фиброза.
— Да. Казали ми в клиниката.
— Бащата на Хавиер не е носител на гена. Следователно Хавиер не може да е бил болен от кистозна фиброза.
— Хавиер не болен?
— Да.
Мич се появи откъм банята. Сигурно беше подслушвал.
— По дяволите, тя просто е излъгала с кого е правила секс.
Без слоя гипсов прах лицето му беше хубаво, но контрастът между изваяните му черти и мускулестото татуирано тяло беше странно заплашителен.
— Тя не се притесняваше от правенето на секс — отвърнах. — Ако беше спала и с някой друг, щеше да ми каже. Нямаше причина да ме лъже. Наистина мисля, че трябва да се изследваш, Мич.
Беше грешка, че използвах малкото му име. Вместо приятелски, гласът ми прозвуча като на някоя начална учителка. Кася продължаваше да е объркана.
— Аз има ген на кистозна фиброза. Аз тествам плюс за това.
— Да. Но може резултатът на Мич да е негативен, може той да не е носител и…
— Да, бе — прекъсна ме той с хапещ сарказъм. — Лекарите грешат, а ти знаеш най-добре? — Изгледа ме така, сякаш ме мразеше, а може би наистина ме мразеше. — Сестра ти те е излъгала за бащата на бебето й — каза той. — И кой би я обвинил? Като се има предвид, че си я гледала отвисоко. Надменна кучка!
Надявах се, че вербалната му агресия е заради Кася; че се опитва да докаже, че бебето ти е имало кистозна фиброза като тяхното; че лечението не е фалшиво. И единственият начин да се поддържа тази версия е ти да бъдеш изкарана лъжкиня, а аз — нервна деспотична кучка. Но той изпитваше прекалено голямо удоволствие от атаката си, така че едва ли беше воден от благородни мотиви.
— Истината сигурно е, че се е чукала с прекалено много мъже и е нямала представа кой от всичките е бил бащата.
Гласът на Кася беше тих, но ясен:
— Не. Тес не такава.
Спомних си как беше заявила, че си й приятелка, простотата на лоялността й. Погледът, който Мич й хвърли, искреше от гняв, но тя продължи:
— Биатрис права.
Докато говореше, тя се изправи и щом долових това движение, разбрах, че Мич я беше удрял в миналото и сега тя инстинктивно беше станала, за да избегне една вероятна подобна реакция.
Тишината в стаята се сблъска с влажния студ на стените и докато тя продължаваше, ме завладя желанието за разгорещена караница, за словесна битка. Но се страхувах, че кавгата ще се разрази по-късно и в нея ще се намеси физическа бруталност. Кася ми направи знак да изляза и аз я последвах.
Спускахме се надолу по мръсните циментови стъпала с остри ръбове. Никоя от нас не каза каквото и да било. Когато тя се обърна да си върви, аз я хванах за ръката:
— Ела да живееш при мен.
Ръката й докосна издутината на корема й, очите й избегнаха моите:
— Не мога.
— Моля те, Кася.
Удивих се от себе си. Най-многото, което
бях давала от себе си до този момент, бе подписът ми върху някой чек в името на някоя благотворителна кауза, а сега молех тази жена да се пренесе при мен и даже искрено се надявах да го направи. Надеждата бе това, което ме удиви. Кася се извърна, тръгна обратно по мръсните циментови стъпала към студения влажен апартамент и онова, което я очакваше там.Докато вървях към къщи, се чудех дали ти е казала защо някога е обичала Мич. Сигурна бях, че трябва да е изпитвала чувства към него, че не е от онези хора, които биха правили секс без любов. Сетих се, че венчалната халка на Уилям беше знак, че е зает, но малкото златно кръстче, което Кася носеше на шията си, не беше знак за притежание или обещания; означаваше „забранена територия“, освен ако не изпитваш обич и доброта към притежателката му. И аз бях бясна, че Мич игнорираше този знак. Напълно.
Малко след полунощ на вратата се позвъни и аз се втурнах да отворя, надявайки се, че може да е Кася. Когато я видях на прага, не обърнах внимание на провокативните й дрехи, нито на евтиния цвят на косата й, забелязах единствено синините по лицето й и охлузванията по ръцете й.
Тази първа нощ си поделихме леглото ти. Тя хъркаше като парен локомотив и аз си спомних, че ти ми беше казала, че си започнала да хъркаш заради бременността. Този звук ми харесваше. Бях прекарала безброй будни нощи, заслушана в собствената си скръб; риданията ми бяха единственият звук в стаята, сърцето ми крещеше, докато ритмично удряше по матрака, а нейното хъркане беше звук от ежедневието, невинен и дразнещо успокоителен. Тази нощ спах дълбоко за пръв път, откакто ти беше умряла.
Господин Райт трябваше да отиде на среща, затова днес се прибирам по-рано. Когато излизам от станцията на метрото, навън вали като из ведро и аз прогизвам до кости. Виждам Кася на прозореца, гледа дали не се задавам. Секунди по-късно ме поздравява усмихната на входната врата:
— Беата! — (Това е полският вариант на името Биатрис.)
Както, мисля, ти казах, сега тя спи на леглото, а аз опъвам матрак в дневната и стаята изглежда абсурдно малка; краката ми опират в гардероба, а главата ми във вратата.
Докато се преобличам в сухи дрехи, си мисля, че днешният ден беше добър. Бях успяла да спазя сутрешните си добри намерения да не се страхувам или притеснявам. А когато бях усещала, че ще ми прилошее, ще се разтреперя или ще повърна, се бях опитвала да не обръщам внимание на слабостите на тялото си и да не му позволявам да доминира над съзнанието ми. Смятам, че бях успяла да се справя доста добре. Още не бях стигнала дотам, че да намирам по нещо красиво във всеки ден, но може би исках прекалено много.
Вече преоблечена, провеждам поредния урок по английски с Кася. Правя го всеки ден. Имам учебник по английски за поляци. В него думите са дадени на групи и преди всеки урок тя научава по една такава група.
— Piekn — казвам, следвайки инструкциите за произношение.
— Красив, прелестен, прекрасен — отвръща тя.
— Чудесно.
— Благодаря, Беата — отвръща тя с престорена скромност. Опитвам се да скривам колко много ми харесва, когато използва полския вариант на името ми.