Сестра
Шрифт:
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: dlfredrosen@mac.com
В такъв случай можете ли да обясните защо лекарят от „Света Анна“ е носел маска не само когато е израждал бебетата, но и когато е инжектирал гена?
От: dlfredrosen @ mac.com
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Безспорно медицинският персонал трябва да носи предпазно облекло, когато изражда бебета, но тъй като това не е моята сфера на действие, ви предлагам, щом сте притеснена, да попитате някой лекар от родилно
Що се отнася до инжекцията, онзи, който я е слагал, очевидно изобщо не е разбирал същността на моята хромозома. Тя не носи абсолютно никакъв риск за разлика от всеки вирусен вектор. Така че няма нужда от подобни предпазни мерки. Може би са прекалено предпазливи просто по навик? Както и да е, на погребението на сестра ви обещах, че ще отговоря на всичките ви въпроси, така че специално ще проверя. Много се съмнявам обаче, че ще открия нещо.
Не знаех дали да му вярвам или не. Със сигурност нямах представа защо ми помага.
Инициативата на Бетина да слее в едно закуската и обяда се радваше на успех и към дванадесет часа „Койотът“ вече беше препълнен. Видях Уилям да си проправя път сред навалицата и да се опитва да привлече вниманието ми. Засмя се на нескритото ми удивление.
— Кресида, главната ни акушерка, ми каза, че работиш тук; надявам се, че нямаш нищо против.
Спомних си, че й бях дала координатите си в апартамента и в заведението, когато се бе нагърбила със задачата да търси картона ти.
Бетина ми се ухили и пое поръчката ми, за да мога да поговоря с Уилям. Бях объркана, че не се беше изненадала повечко от факта, че такъв красив мъж е дошъл да ме търси. Отидох до другия край на бара и той ме последва.
— Не успях да разбера кой е сложил инжекциите на Тес и на другите жени, документите им просто са изчезнали безследно. Съжалявам. Не трябваше да си предлагам услугите.
Но аз вече бях разбрала, че задачата е непосилна за него. След като никой не можа да разбере кой е бил с теб по време на раждането на Хавиер — събитие, което се беше проточило поне няколко часа, — то тогава за него би било невъзможно без наличието на каквито и да било документи да установи кой ти е сложил инжекцията, която би трябвало да е била бърза и рутинна процедура.
— Знаех, че ще се издъня — продължи Уилям. — За това поразпитах малко из клиниката по генетика. Някои хора там ми дължаха малки услуги. Това е за теб.
Подаде ми пакет с болнични бележки така, все едно бяха букет цветя.
— Твоите доказателства, Бий.
Видях, че бележките се отнасят до Мич.
— Майкъл Фланаган е партньорът на Кася Левски — каза Уилям и аз осъзнах колко малко бях му казала за връзката си с Кася. — Той не е носител на гена на кистозната фиброза.
Значи Мич все пак се беше подложил на теста — и очевидно не беше казал на Кася какви са резултатите от него. Допусках, че подобно на Емилио той също предполагаше — или предпочиташе да предполага, — че не той е баща на детето й. Представих си какво облекчение бе изпитал, когато бе видял резултатите си — те бяха неговият паспорт към свободата, който превръщаше Кася в най-обикновена лъжлива уличница. Чудех се дали наистина бе в състояние да повярва на подобна версия.
Заради мълчанието ми и пълната липса на ентусиазъм, Уилям си помисли, че не съм разбрала:
— И двамата родители трябва да са носители на гена, за да е болно бебето им. Този баща не е носител, така че няма начин детето му да е болно. Не знам какво става с тази експериментална програма, но очевидно нещо наистина, ама наистина, не е наред. Тези документи го потвърждават. — Той отново бе изтълкувал погрешно мълчанието ми: — Съжалявам. Трябваше да те изслушам внимателно,
да те подкрепя още в самото начало. Но ти можеш да занесеш това в полицията, нали? Или искаш аз да го направя?— Няма да помогне с нищо.
Той объркано ме погледна.
— Кася, бившата му партньорка, е от онзи тип жени, които хората преценяват погрешно. В полицията ще решат, че се е объркала или че е излъгала, че Майкъл Фланаган е баща на бебето й. Точно както постъпиха в случая с моята сестра.
— Не може да си сигурна.
Но аз бях, защото самата аз някога бях изпълнена с предразсъдъци по отношение на Кася. Знаех, че инспектор Хайнс ще я сметне за момиче, което спи с когото му падне; момиче, което лесно може да сгреши или излъже относно самоличността на бащата на детето.
Пейджърът на Уилям се обади — странен звук сред разговорите и дрънкането на чаши край бара.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам.
Сетих се, че разполага само с двадесет минути, за да се добере до болницата:
— Ще стигнеш ли на време?
— Разбира се. Дошъл съм с колело.
Когато си тръгна, забелязах, че Бетина отново ми се усмихва широко. Отвърнах с усмивка. Защото въпреки че доказателствата, които ми беше донесъл Уилям, нямаше да свършат никаква работа, за пръв път бях получила подкрепление. За пръв път някой беше на моя страна.
Бетина ме изпрати у дома по-рано — може би като подарък за усмивката.
Щом се прибрах у дома, заварих Кася да търка кухненския под, застанала на колене.
— Какво правиш, за бога?
Тя вдигна запотеното си лице към мен:
— Казаха, че добре за бебето; взема правилна позиция.
Апартаментът ти бързо беше заприличал на нейния:
всичко светеше от чистота въпреки ръждата, петната и олющения балатум.
— Както и да е, казах им — продължи Кася. — Аз без това обичам чистене.
Беше ми разказала, че когато била дете, майка й трябвало да работи на смени в една фабрика. След училище Кася чистела и излъсквала всичко, за да може, когато майка й се приберяла у дома, всичко да блести в нейна чест. За Кася чистенето е дар.
Не бях й казала, че Мич не е носител на гена на кистозната фиброза. Също така още не бях й казала, че бебето на Хати беше умряло. Предната вечер си мислех, че я предпазвам, но сега се чудех дали не предавам вярата й в мен. Честно, не знаех кое от двете беше вярно.
— Ето — казах и й подадох билетите. — Имам нещо за теб.
Тя озадачено пое билетите.
— Не можах да си позволя да купя самолетни билети до Полша, затова взех билети за автобус; можем да тръгнем шест седмици след раждането на бебето. Има по един билет за всяка от нас, бебето ще пътува безплатно.
Мислех, че тя трябваше да заведе бебето си в Полша и да го покаже на бабите и дядовците му, както и на чичовците, лелите и братовчедите му. Кася разполага с цяло котило роднини, които да подкрепят това бебе. Тъй като майка ми и баща ми бяха единствени деца в семействата си, ние нямахме мрежа от роднински връзки, която да омекоти удара от едно евентуално наше падане. Семейството ни беше свило размерите си още преди да се родим.
Кася гледаше втренчено билетите, необичайно притихнала.
— Също така съм ти взела и еластични чорапи, понеже приятелката ми, която е лекарка, казва, че трябва много да внимаваш да не развиеш тромбоза, zakrepica — добавих, превеждайки последната дума на полски, след като предварително я бях проверила в речника. Не можех да разчета изражението й и взех да се притеснявам, че действието ми може да се изтълкува като намеса в личния й живот.
— Не е необходимо да отсядам при семейството ти. Но наистина не мисля, че трябва да пътуваш сама с едно новородено, и то толкова надалече.