Сестра

Тя ме целуна. Осъзнах, че това беше първият път, в който я виждах да плаче.

* * *

Казах на господин Райт за резултатите от изследванията на Мич.

— Помислих си, че това беше другата причина, поради която подбираха бедни неомъжени момичета — на тях по-трудно можеше да им се вярва.

Вместо да ме ободри, слънцето ме приспива. Свършвам разказа си за изследванията на Мич.

Вече ми е наистина трудно да говоря свързано:

— После дадох билетите на Кася и тя се разплака.

В момента разсъдъкът ми е прекалено разфокусиран, за да отсее важното от маловажното.

— Онази вечер разбрах колко храбра беше Кася. Бях я смятала за наивна и незряла, но всъщност тя беше истински смела и аз трябваше да го разбера още когато се беше изправила срещу Мич, за да ме защити, знаейки, че впоследствие ще си отнесе боя заради тази си постъпка.

Синините по лицето и охлузванията по ръцете й бяха достатъчно доказателство за кураж. Но такива бяха и песните, и танците й пред лицето на онова, което съдбата й поднасяше. И тя като теб има дарбата да открива щастие в дребните неща. Сканира живота за злато и го намира ежедневно.

И, подобно на теб, тя не смята, че е голяма работа, ако загуби нещо. Това вече не ми се струва признак на незрялост; също така съм осъзнала, че моята маниакална подреденост не е признак за голяма зрялост. Представи си, че учиш нов език и запаметяваш само изразни средства, с които да описваш един прекрасен свят, отказвайки да наизустяваш мрачните и нерадостни думи; правейки това, лингвистично оформяш света, който населяваш. Не мисля, че това е наивно, напротив, смятам го за фантастичен оптимизъм.

На следващата сутрин реших, че трябва да й кажа какво става. Коя бях, та да си въобразявам, че след случилото се с теб мога да се грижа за друг човек?

— Канех се да й кажа, но тя вече телефонираше на цяла Полша, за да им съобщи, че ще заведе бебето на гости. После получих нов имейл от професор Росен, в който той искаше да се срещнем. Кася още говореше с близките си, когато излязох.

* * *

По предложение на професор Росен се срещнахме пред входа на „Хром-Мед“, където въпреки неделния ден гъмжеше от хора. Очаквах да ме придружи до офиса си, но вместо това той ме поведе към колата си. Влязохме вътре и той заключи вратите. Демонстрантите продължаваха да са там — на известно разстояние от нас — и аз не чувах добре скандирането им.

Професор Росен се опитваше да звучи спокойно, но не можеше да контролира треперенето на гласа си:

— В „Света Анна“ е бил поръчан активен вирусен вектор под претекст, че ще бъде използван в моята програма.

— Какво означава това? — попитах го.

— Или че там е имало огромно прецакване — отвърна и аз си помислих, че той никога преди не беше използвал думи като „прецакване“ и че това е най-жаргонният израз, който би си позволил. — Или в „Света Анна“ се тества различен ген, който има нужда от активен вирусен вектор, и моето експериментално лечение на кистозната фиброза е било използвано като прикритие.

— Значи един вид експерименталната ви програма е била открадната?

— Може би да. Ако предпочитате да бъдем мелодраматични.

Той се опитваше да омаловажи случващото се, но не успяваше да се вживее напълно в ролята на непукист.

— С каква цел? — попитах.

— Предположението ми е, че ако наистина се провежда незаконен експеримент, той цели генетично подобрение, а провеждането на подобни тестове върху хора е незаконно.

— Какъв вид подобрение?

— Не знам. Сини очи, висок коефициент на интелигентност, големи мускули. Листът с абсурдите може да продължи до безкрайност. Но какъвто и да е този ген, той има нужда от активен вирусен вектор, за да бъде транспортиран.

Говореше с факти, като учен, но под думите му прозираше дълбока емоция. Беше бесен.

— Знаете ли кой слага инжекциите с гена в „Света Анна“? — попитах.

— Нямам достъп до подобен вид информация. Тук не е както в университетите, няма размяна на идеи и информация. Така че — не. Не зная името на лекаря. Но ако бях на негово или нейно място, щях да приложа генното лечение на кистозната фиброза върху ембриони, които наистина страдат от тази болест, и същевременно щях да тествам незаконния ген. Но може би извършителят е станал невнимателен или пък не е разполагал с достатъчно пациенти. — Той млъкна и аз отново долових гнева и обидата му — някой се опитва да направи бебетата по-перфектни в някакво отношение. Но да си роден здрав, вече е признак на перфектност. Да си здрав, вече предполага перфектност. — Забелязах, че целият трепери.

Тогава се зачудих дали ти не беше разбрала за незаконния експеримент и не бе разкрила идентичността на извършителя. Затова ли те беше убил?

— Трябва да уведомите полицията.

Той поклати отрицателно глава, отбягвайки погледа ми.

— Но вие трябва да им кажете!

— Това са само предположения.

— Сестра ми и бебето й са мъртви.

Той се загледа втренчено през предното стъкло на колата, сякаш я караше, а не се криеше в нея.

— Първо трябва да намеря доказателства, че причина за това е незаконният експеримент. Веднъж щом тези доказателства бъдат открити, ще мога да спася и моята програма. В противен случай тя ще бъде преустановена във всички болници, докато не се разбере какво точно се случва, и това може да се проточи с месеци, дори с години. Може никога да не я подновят.

— Но вашата програма не би трябвало изобщо да бъде засегната. Със сигурност…

Той ме прекъсна:

— Ако пресата с нейната пословична интелигентност и деликатност се добере до тези подробности, за смъртта на бебетата няма да бъде обвинен престъпният експеримент, а моят.

— Не вярвам, че ще стане така.

— Нима? Повечето хора са зле информирани и зле образовани, и няма да видят разликата между генетично подобрение и генна терапия.

— Но това е абсурдно…

Той отново ме прекъсна:

— Тълпи от идиоти са преследвали педиатри, дори са ги нападали, защото са мислели, че педиатър и педофил са едно и също нещо! Така че — да, ще заклеймят и експерименталното лечение на кистозната фиброза като зло, защото няма да видят разликата.

— Защо тогава сте си направили труда да се разровите? — попитах го. — Щом нямате намерение да направите нищо с информацията, която сте открили?

— Направих свое проучване, защото ви обещах, че ще отговоря на въпросите ви. — Той ме погледна, лицето му излъчваше ярост — беше бесен, че съм го поставила в такава позиция. — Мислех, че няма да открия нищо.

— Значи ще трябва да отида в полицията без вашата подкрепа?

Сякаш изпитваше огромно физическо неудобство, опитваше се да приглади острите гънки на крачолите на изгладените си сиви панталони, които отказваха да се изправят.

— Поръчката на вирусния вектор може да се окаже невинна грешка; подобни компютърни недоразумения не са невъзможни. Честотата на административните грешки е направо тревожна.

— И това ли ще кажете в полицията?

— Това е най-достоверното обяснение. Така че — да, това ще им кажа.