Шестият
Шрифт:
В таблета на Бънтинг бяха вкарани четири абсолютно достоверни сценария — резултат от работата на стотина топ анализатори от различни институции, които бяха обработвали същите данни в продължение на седмици. Всеки отговор, който се доближаваше до тях, би бил повече от задоволителен. Това вече беше истинският тест. Кандидатът за този пост щеше да бъде наричан Анализатор, а не Запаметяващо устройство. Той щеше да печели парите си, като превръща фактите в нещо много по-ценно — както древните алхимици са мечтаели да превърнат желязото в злато.
Отговорът дойде точно след петнайсет секунди.
Но
Очите му бавно обиколиха хората, които присъстваха на експеримента и също бяха чули онова, което прозвуча в слушалките му. Всички до един бяха вцепенени от изненада. Погледът му се върна върху Рой, който продължаваше да седи спокойно. На лицето му бе изписано леко заинтригувано изражение — сякаш не беше превърнал на пух и прах мощта на американското разузнаване, а гледаше забавен филм.
Питър Бънтинг не беше сред хората, родени с прословутата сребърна лъжица в уста. Беше израснал в семейството на професионален военен, което се местеше по различни точки на света в зависимост от преназначенията на бащата. Доброволец в армията, баща му беше проливал кръвта си за родината и беше успял да внуши на сина си, че това е чест за всеки истински мъж. За огромно разочарование на младия Бънтинг лошото зрение му попречи да постъпи в армията, но въпреки това той намери начин да служи и да бъде полезен на родината си.
В момента душата му ликуваше. Дори не беше мечтал да попадне на фантастичен Анализатор като Едгар Рой. Това, което звучеше в слушалките му, далеч надхвърляше шестмесечните усилия на цялата разузнавателна общност на Съединените щати.
А сега какво?
Очите му останаха приковани върху почти двуметровата фигура на зомбито срещу него.
Бог да ни е на помощ!
— Как върви разследването на убийството на адвоката? — попита той, обръщайки се към Ейвъри.
— Бавно. Поверено е на специален агент Мърдок.
— Каква е връзката с Едгар?
— Бърджин е ползвал услугите на младата адвокатка Меган Райли. Разбира се, плюс тези на Кинг и Максуел.
— Аха. Настоятелните, умните и неотстъпчивите… Именно те са открили тялото на Бърджин, нали?
— Да.
— Днес онази кучка Фостър буквално ми отряза главата. А на отиване към кабинета й се разминах с Мейсън Куонтрел. Сигурен съм, че го е организирала нарочно.
— Защо мислите така? — попита Ейвъри.
— То е ясно. Искаше да ми покаже, че е предпочела Куонтрел. Отдавна търсеха повод да ме отстранят и да качат на пиедестала Мъркюри Груп. И днес са решили, че вече имат такъв повод.
— Но защо да го правят? Е-програмата се развива изключително успешно. Докато подходът на Куонтрел е все така безнадеждно остарял.
— Във Вашингтон късата памет е широко разпространено явление. За успешната реализация на Е-програмата всички висши чиновници трябва да ни осигуряват свободен
достъп до информацията, с която разполагат, но повечето от тях искат да запазят малките си крепости такива, каквито са били винаги. А това тяхно желание среща подкрепата на всички по-важни държавни институции.Вниманието на Бънтинг отново се насочи към Рой.
— Едгар, ти трябва да разбереш, че родината се нуждае от теб. Ако ни помогнеш, ние ще те измъкнем от тук. Разбираш ли какво ти казвам?
Нищо. Черни точки.
— Аз съм убеден, че ме разбираш — не се отказа Бънтинг. — Затова те моля много внимателно да помислиш как точно да променим нещата около теб. Все още имаме шанс, но това няма да продължи вечно.
Лицето срещу него го гледаше с каменно безразличие.
След още няколко безуспешни опита Бънтинг въздъхна, стана и напусна помещението. Ейвъри забърза след него.
— Какво ще стане, ако наистина е убил онези хора, сър? — попита той.
— Аз трябва да мисля за сигурността на повече от триста милиона души — отсече Бънтинг. — И се нуждая от Едгар Рой, за да успея.
17
Мишел седеше на леглото срещу Шон. Току-що бяха приключили с размяната на информация.
— Меган сигурно е уплашена до смърт — подхвърли тя.
— Все пак прояви малко кураж — отвърна Шон. — Заяви на Мърдок, че си знае правата и няма да му позволи да си играе с нея.
— Браво.
— Но после очите й се насълзиха и се разхълца. Страхувам се, че Мърдок го прие като проява на слабост.
— Ясно — унило кимна Мишел. — А сега какво ще правим?
— С Рой ударихме на камък. Освен това не можем да разследваме убийството на Тед, защото Мърдок няма да ни позволи.
— В такъв случай да се захванем с нещо, което има отношение към разследването — вдигна глава Мишел. — Например с въпроса за вината на Едгар Рой.
Шон кимна и добави:
— А също така да потърсим отговор на въпроса защо се радва на такова внимание от страна на федералните. Допускам, че е сериен убиец, но за съжаление такива като него има още много. Те обаче не предизвикват среднощни набези с хеликоптери и пълна изолация.
— Трябва да разберем с какво всъщност се е занимавал на държавната си служба.
— Тед каза, че е работил в данъчното.
— Значи се връщаме във Вирджиния?
— Първо трябва да се погрижим за Меган. И да разберем от кого е бил нает Тед Бърджин.
— Според мен всеки адвокат трябва да уведоми хората, които са го наели, че възнамерява да разговаря с обвиняемия.
— Но Добкин ти е казал, че Тед е разговарял само с Меган и служителите в „Кътърс“. Може би е използвал електронната поща?
— Добкин не спомена нищо подобно. Освен това човек на възрастта на Бърджин едва ли владее изпращането на имейли по смартфон.
— Вероятно не — кимна Шон. — Но ти си права — той би трябвало да контактува по някакъв начин с клиента си.
— Помниш ли дали медиите са споменавали за някакви роднини на Рой? Ако е така, вероятно именно те са наели Бърджин.
— В някакъв вестник прочетох, че родителите му са починали. Не помня да споменаваха за други роднини. Ще се наложи да проверим по друг начин.