Танго

– Обратно за още наказание.

– Да. Ходих до мястото на Уилистън, поогледах го.

– Нещо интересно?

– Може би. Случайно да си открила адвоката, който се занимава с имота?

– Не, но мога да го направя за по-малко от двайсет секунди, още сега.

Тя отиде до другия край на тезгяха, където седеше старецът със своята сива работна блуза и тиранти и четеше местния вестник, който пристигаше всяка сутрин от столицата на щата. На крака му бе опрян дървен бастун. Карлайл го беше забелязал и предната вечер, на излизане от "Лерой". Стоеше зад един прозорец над бившия телевизионен сервиз на Лестър. Гели се приведе напред и тихо заговори, за което Карлайл беше благодарен. Старецът го погледна през очилата с телени рамки, обърна се към жената и каза нещо.

Гели се върна обратно при Карлайл.

– Парцелът е част от един по-голям имот, точно както си мислех. Наследниците са пръснати из цялата страна. Името на адвоката е Бърни. Държи офис в Ливърмор. – Тя кимна по посока на стареца.

– Той казва, че в Ливърмор има само двама адвокати, така че не би трябвало да имаш проблем да го откриеш. А сега, какво искаш да ти сервирам? Специалитетът на деня е пай с месо, току-що го извадихме от фурната.

Когато Карлайл плати сметката, Гели топло му се усмихна и рече:

– Желая ти късмет с къщата на мечтите ти. Надявам се, че всичко ще се нареди така, както искаш. Този град определено се нуждае от малко свежа кръв.

– Благодаря. Благодаря ти и за помощта. Не само си приличен картограф, но и отзивчив брокер. По-късно ще ти съобщя докъде съм стигнал.

Тя го погледна озадачено.

– Какво значи картограф? Ушите ми не са свикнали да разпознават повече от два звука едновременно. Мисля, че навремето тази дума ми беше позната, но сега не мога да си спомня значението .

– Рисувач на карти.

– О, имаш предвид салфетката. Радвам се, че ти е помогнала.

– До скоро. И още веднъж – благодаря.

На Карлайл му се понрави фактът, че Гели го бе попитала за значението на думата "картограф". Коуди Маркс го беше учил, че един от първите признаци на природната интелигентност е да си признаеш, че не знаеш, но имаш желание да се научиш. Без второто условие, желанието, бе подчертал Коуди, невежеството прераства в тъпота.

Карлайл подкара към Ливърмор и щом се озова в града, попита на една бензиностанция за адвокатската кантора.

– Да, точно на първата пресечка от тази страна на улицата. Името на негодника е Бърни. Трупа пари като дявол от легализирането на нотариални актове и завещания. С всичките тези ферми наоколо.

Адвокат Бърни беше в кантората си, но бе зает. Ако Карлайл желаел, можел да почака, адвокатът щял да се освободи след около двайсет минути. Докато секретарката чукаше по клавиатурата на компютъра, той се зачете в списание "Земеделието днес".

Бърни – закръглен и с вид на преуспяващ. Месесто ръкостискане, преценяващ поглед към Карлайл, вероятен фураж за неговата легализираща машина след две десетилетия.

– Да, имотът на Уилистън се продава. Трийсет акра, заедно с къщата. – Бърни беше потаен, но все пак не можеше да се мери с калифорнийските предприемачи. – Някак странно ми се вижда де. Офертата по продажбата на това място стои от дълго време. А сега само в рамките на тази седмица вие сте вторият човек, който се интересува от нея. Ако беше във Фолс Сити, този имот като нищо щеше да струва сто двайсет и пет хиляди долара.

Това бе неговият встъпителен гамбит. Слабо. Момчетата от Марин Каунти биха го победили за дванайсет минути, ако не и по-малко.

– Нека да изясним нещо – рече Карлайл, – мислех, че имотът е северозападно от Саламандър, а не във Фолс Сити. Или възнамерявате да го преместите там?

Бърни леко порозовя и се заигра със скъпия моливник на бюрото си.

– Ами не. Но се опитвах да кажа, че става дума за едно наистина хубаво парче земя.

– Но е само толкова – парче земя. Къщата е пълен боклук. Позволих си да обиколя и да огледам наоколо тази сутрин. Няма баня, няма изолация, пълна скръб. Предполагам, че ще е голям проблем да се оправи и ще струва повече, отколкото е цената на целия двор. Ще ви дам шест хиляди, но само ако нотариалният акт е гладък като бебешко дупе.

– Ааа... Вижте сега, господин... ъъъ... Макмилън, нали? – Карлайл кимна. – Нося отговорност пред клиентите си.

– Слушайте, господин Бърни. Нека да престанем да се залъгваме. Шест хиляди. Хиляда сега, останалото – в месечни вноски през следващите три години с шест процента проста лихва върху баланса, без такса, в случай че изплатя сумата предварително. Разбира се, ще искам първо да погледна извлечението.

 Бърни нищо не каза, очите му внимателно огледаха Карлайл. После, с добре отрепетирано колебание, адвокатът се отпусна във фотьойла си и се втренчи навън през прозрачните оранжеви завеси, покриващи прозореца на офиса му.

Карлайл се изправи.

– Благодаря, че ми отделихте от времето си.

Адвокатът въздъхна и погледна обратно към купувача.

– Добре. Клиентите ми се надяваха на малко повече. Но офертата за продажба си стои от години, а те все пак искат да спечелят нещо от този имот. Опитвам се да им обясня, че биха могли да спечелят субсидия по една или друга правителствена програма, стига да кандидатстват. Само че те са градски чеда и мисълта за разни бюрократщини и бумащини направо ги побърква, макар че в действителност не е толкова сложно, колкото им се струва.

Понякога човек наистина може да извади късмет. Карлайл не се беше сещал за правителствените програми. Те бяха нещо чуждо за него, но той не позволи на Бърни да заподозре неговата неинформираност. Ако Карлайл знаеше, не може да се получи доход само като се остави едно парче земя да стои запустяло, може би щеше да предложи повече за него.

Веднъж старият партньор на Карлайл, Бъди Риймс, му беше казал:

– Карлайл, реших да зарежа дърводелството, да се измъкна от това състезание за плъхове и да се отдам на земеделие. – Говореше сериозно, забил поглед в бирата си в един бар в Сан Франциско.

Както обикновено, Карлайл се бе опитал да го приземи:

– За бога, Бъди, за това ти трябват пари! Земя, машини, семена, всякакви такива работи.

– Не – усмихна се Бъди. – Благодарение на щедростта на американските данъкоплатци при финансирането на земеделски програми единственото, от което човек се нуждае, са земя и пощенска кутия.

Той се засмя, после посегна и плесна приятелски Карлайл по лицето.

– Карли, стари приятелю, прекалено си праволинеен. Двамата с тебе като нищо бихме могли да сложим Абът и Костело в малкия си джоб. – Бъди Риймс щеше да сдъвче адвокат Бърни за закуска, след като първо го побъркаше, разбира се.