Тръпката

— Обаче е станало точно така?

Тя кимна.

— По някакъв начин той успя да ги спечели на своя страна, не ме питай как, и на последната среща на акционерите всички гласуваха за предложението на Филип…

— Листване на борсата?

— Не, не, съвсем не! — тя се засмя. — Листване на борсата би означавало да се принудят да правят отчет на дейността си. Да разкажат на цял куп външни лица с какви хора въртят бизнес, а това е последното, което Филии би желал. Не, това, което той извоюва, беше продажба…

* * *

Тя постоя известно време до задната страна на къщата. Чакаше най-силния си гняв да се уталожи и да и даде възможност да прецени дали това всъщност беше добра идея.

Но вече беше стояла навън на студа доста дълго и продължаваше да бъде все така адски ядосана, както и когато бе изхвърчала от апартамента преди час. Петер Глад живееше на втория етаж на грамадна вила, която поместваше четири отделни апартамента, и вероятно я беше наел през втори човек, защото името му дори го нямаше на домофона.

Вилата беше разположена високо, като задната и страна гледаше към една горичка, и тя беше принудена да излезе от колата под наем и да трамбова нагоре между дърветата, докато намери приличен наблюдателен пункт.

Два от прозорците светеха и по едно време и де стори, че видя да минава силует. Следователно гой си беше вкъщи. Сега оставаше само да влезе вътре, нали такъв беше планът и? Да звънне на вратата и да се изправи срещу него?

Тя не знаеше съвсем какво да прави. Можеше спокойно да изнамери някой голям камък и да го запрати към прозореца му. Око за око, така да се каже… Той си падаше по тия неща…

Постепенно бе започнала да се оглежда за подходящ снаряд, когато изведнъж между дърветата се появи малко куче, душещо в снега. Вероятно вятърът духаше от грешната страна, защото то не я забеляза, преди да стигне почти до нея. Тогава кучето отскочи назад и започна да лае изплашено.

— Тарзан, Тарзан! — чу тя някой да вика откъм осветената пътека на около сто метра вдясно. После видя два силуета да се приближават бързо между дърветата.

По дяволите, нямаше никакво желание да обяснява на някакъв си стопанин на куче защо киснеше тук, в гората.

Силуетите се приближаваха бързо, двама мъже, предположи тя. Единият беше леко едър и носеше фенер, а другият — значително по-дребен, тичаше малко пред него. Тя ги зачака, докато Тарзан продължаваше да лае истерично.

— Шшш — опита тя. — Добро кученце, добър Тарзан.

Направи две крачки към малкото куче и приклекна, за да пробва да го успокои. Но вместо това животното нападна гневно краката и и тя бързо се изправи.

Проклето псе!

— Ето те и теб, Тарзан…

По-ниският от двамата мъже улови кученцето и го вдигна в скута си почти като дете. То млъкна веднага и започна да ближе лицето на мъжа.

— Извини ни — каза той. — Тарзан е свикнал вечер да тича наоколо, без да се натъква на никого. Ужасно много молим за извинение, ако те е изплашил…

Другият мъж ги настигна. Той насочи фенера, който носеше, към покритата със сняг земя. Но светлината все пак беше достатъчна, за да го разпознае от фитнеса в участъка.

Беше Петер Глад.

33. Mirage

— Чувал ли си да се говори за PayTag Group?

Името му беше далечно познато, но не можеше да се сети откъде.

— Това е глобална консултантска компания, която освен други неща специализира и в интернет сигурност. По някакъв начин Филип е успял да договори оферта за мажоритарния дял от акциите на ArgosEye. Филип и всички останали ще забогатеят, като в същото време компанията в бизнес отношение ще се сдобие със съвсем нови мускули…

HP се облегна назад в канапето. Значи за това ставаше дума в малкото изложение на Бийнс при бара? С глобално предприятие зад гърба и свежи милиони в касата щяха да могат да се разширят, да се сдобият с още по-добри инструменти. С още повече контрол…

Но очевидно Анна не е била съгласна с тази подредба. Точно както и Моника, тя бе започнала все по-малко да одобрява това, в което се превръщаше фирмата.

Самата тя беше една от първите IT-предприемачи, буквално беше изградила кариерата си около развитието на интернет. А сега щеше да помага за ограничаването му, щеше да запушва устите на хората и да крие неудобни истини.

Да, можеше съвсем ясно да си представи защо Анна се беше възпротивила. И според Моника тя бе имала един последен коз. Дори и племенният съвет да гласуваше срещу нея, тя явно беше измислила начин да им сложи пръчка между спиците. Да прецака цялата сделка под носовете на алчните малки негодници…

— Филип по някакъв начин ще да е разбрал за какво ставаше дума и и се противопостави — каза Моника, след като се върна от кухнята с нова кана чай. — Нямам представа какво се случи, единственото, което знам, е, че Анна се изплаши, направо си беше шибано ужасена, извини ме за грубия език…

Тя отпи от чая си.

— Затова ли напусна страната?

Моника кимна.

— Анна ми звънна от Лондон, каза само, че заминава за няколко седмици, не посочи причина. Но беше достатъчно да чуя гласа и, за да разбера… Малко по-късно ми се обади от Дубай и ми разказа повече. Впоследствие разбрах, че е било в същата вечер, когато тя…

Моника замълча.

— Значи цялата история за околосветското пътешествие, която прокара Филип…

— Пълна измислица, както и това, че смъртта и била нещастен случай. Полицията там, долу, е сигурна, че Анна е била убита. Даже са разпитвали заподозрян.

Той размърда неспокойно тялото си, но тя не забеляза.

— Но Филип беше крайно категоричен точно по този въпрос. Не можеше да изтече никаква информация, която би застрашила сделката, при каквито и да е обстоятелства. След случилото се с Анна не смея да му противореча. А и освен това съм зависима от благосклонността му…

— Как така?

HP се наведе заинтригуван напред.

— Аз съм най-близката роднина на Анна, родителите ни са мъртви, което означава, че аз наследявам акциите и в компанията.

Той сви вежди.

— Как това е проблем, искам да кажа, че ти ще получиш доста пара за акциите си, когато сделката се реализира.

Тя изсумтя…

— Анна не искаше парите им. Каквото и да се случеше, тя смяташе да задържи дела си и да попречи на PayTag да погълне делото на живота и поне толкова дълго, колкото беше възможно…