Тръпката

Кръгът се затваряше, парченцата от пъзела си идваха по местата и логическата верига издържаше.

Както при всички конспирации, човек трябваше да се запита: Who benefited?

И тук отговорът беше прост:

Всички!

Но Анна Аргос беше започнала да се инати.

Начин да ги спре, беше казала Моника.

Анна беше човек на съревнованието и сигурно би предпочела да унищожи делото на живота си, отколкото просто да седи и да гледа, докато Филип и мениджърите предатели го превземаха.

Може би дори беше направила опит и бе претърпяла неуспех?

Затова ли беше напуснала страната?

Но твърде много неща бяха заложени на карта, за да я оставят да се измъкне. Докато Анна продължаваше да е жива някъде там, тя щеше да представлява риск.

А рисковете трябва във възможно най-голяма степен да се елиминират.

Entre Vincent, the Ladylciller, c други думи.

Мамка му, ама че шибана история!

Липсваше само едно парче от пъзела…

Хенрик HP Петершон.

Как се вписваше той самият в картинката?

* * *

Гневът и внезапно се завърна. Седмици наред си беше фантазирала как изглеждаше MayBey пред компютърния си монитор. Представяше си го почти като някакво чудовище с черно наметало и деформирано лице. Вместо това MayBey се оказа просто пристрастен към тренировките мъж с прекомерен тен и добре поддържана брадичка, който стоеше на турски диван в стая, изглеждаща като че беше взета от „Хиляда и една нощ“…

Тя обаче не се върза на отиграното му учудване…

— Нещо не си толкова отворен, Петер! Събираш куп глупости, с които те хранят чичо Сикстен и бедният ти малък презрян шеф. После избираш мен за мишена и отделяш няколко седмици, за да ме замеряш с всевъзможни лайна, и всичко това само за малко внимание в някакъв жалък клюкарски сайт. А сега искаш да се преструваш, че нищо не се е случило, за да не се разчуе нищо на работа? Очевидно не си толкова дързък IRL, колкото си зад клавиатурата, така ли е, MayBey?

Глад се втренчи в нея за няколко секунди. После пое дълбоко дъх и отвори уста.

В същия миг Пиер влезе обратно в стаята. Той размахваше малка бяла чанта с червен кръст.

— Ето я. Сори, Ребека, но партньорът ми я беше напъхал в шкафа в банята, вместо на правилното и място.

Той се настани на дивана до Ребека и започна умело да бърника из медицинските принадлежности.

— Извинете, прекъснах ви. За какво си говорехте?

Глад се наведе бавно към нея.

— Да, всъщност и аз се чудя същото… За какво, по дяволите, говориш, Нормен?

34. Cut, clip and remove

За няколко секунди той си втълпи, че някой го наблюдава.

Огледа се неспокойно наоколо, но с изключение на мъжа със слушалките малко встрани вагоните бяха празни.

Всичко беше спокойно.

Той притвори очи, пое дълбоко въздух през носа, след което го издиша бавно през устата. Потокът от мисли в главата му започна бавно да се забавя.

Анна, Венсан, Филип, Моника, Рилке и всичко друга. И накрая самият той. Ама че история…

Влакът спря при АГА 97 , но никой не слезе.

Прикритието му бе издържало чак до вечерта след погребението, така че всичко, което беше научил дотогава, трябваше да е вярно. После нещо се беше случило. Беше се появило някакво външно обстоятелство, което бе променило игралното поле. Стофе, нямаше друго разумно обяснение. Това, че Рилке го беше изпържила, или че той сам беше направил грешка, вече не му звучеше особено правдоподобно сега, след като се беше успокоил.

97

АГА, шведска газова компания. — Б.пр.

Не, Стофе беше единственият нов фактор, появил се в уравнението, единственото отклонение от по-ранния сценарий. Може би с изключение на сестра му… Точно тази мисъл го притесняваше повече, отколкото му се искаше да признае.

— Добър вечер, Хенрик! — каза изведнъж мек глас зад гърба му и HP замръзна.

Беше Филип Аргос.

* * *

— Петер — блог фантом? Сигурно се шегуваш…

Пиер избухна в кудкудякащ смях, който в обикновени случаи сигурно беше доста заразителен. Но тя определено не беше в настроение за смях. А и Глад също не изглеждаше толкова развеселен, колкото партньора си.

— Той има право, аз в най-добрия случай мога да преглеждам мейла си и да разцъквам из новинарските сайтове.

— Но… — започна тя. — Тобе каза, че…

Тя направи пауза, докато търсеше някаква пролука.

— Окей, сега разбирам малко по-добре. Значи Тобе Лунд те е насъскал срещу мен…

Той погледна към Пиер, който незабавно спря да се смее.

— Ето как стоят нещата, Нормен — въздъхна Глад. — Винаги съм прикривал ориентацията си. Действително настроението в полицията много се е подобрило, но ако служиш в спецчастите и се състезаваш в ТСА, не се вписваш в картинката, ако освен това си и…

— Педал! — намеси се Пиер светкавично. — Петер и аз не сме изцяло на едно мнение, но макар и да не съм съгласен с него, уважавам решението му…

Глад погледна Пиер с благодарност.

— Допреди няколко месеца всичко работеше безпроблемно — продължи той. — Доста от колегите сигурно са знаели или поне са подозирали, но изглежда никой не се интересуваше.

— Но после се е случило нещо? — Ребека продължаваше да се опитва да внесе ред в мислите си. — Нещо с Тобе Лунд? — добави тя.

Глад кимна.

— Той се натъкна на мен и Пиер на едно частно парти. Дъщеря му работеше допълнително като сервитьорка и какъвто е кърлинг татко 98 , дойде да я вземе точно преди края на работното време…

— Гей парти — вметна Пиер. — Съвсем обикновено, без пера, цветни шалове или шлагери. Сигурно можеш да си представиш останалото…

Наистина можеше. Тобе беше хроничен хомофоб, което беше само едно от многото му качества, на които бе започнала да се дразни, след като физическото привличане отслабна.

98

Т.е. баща, който помага на децата си и разчиства пътя пред тях, както играчите в кърлинга почистват леда пред плъзгащия се камък. — Б.пр.