Тръпката
Шрифт:
Моника стана от дивана и заподрежда, тракайки, все още наполовина пълните им чаши чай. После внезапно престана и се обърна към него.
— Имаш ли нещо против да дойдеш с мен до терасата? Чувствам, че имам нужда от цигара…
— Но ти кървиш! — изписка мъжът с кучето.
Глад мръдна фенера и светлината заигра по краката и. Малко, тъмночервено петно беше започнало да се просмуква през дънките на единия и прасец точно над ръба на ботуша. Тя вдигна крак, свали едната си ръкавица и натисна петното с показалец.
Мъжът имаше право.
— Пу,
Глад насочи лъча от фенера малко по-нагоре.
Когато достигна лицето и, тя забеляза как той замръзна.
— Казвам се Пиер, а това тук е Петер — вметна онзи с кучето. — Живеем точно тук.
Той посочи към къщата зад тях.
— Ела с нас и ще те превържем и естествено, ще платим за дънките ти…
— Няма нужда… — започна тя, но мъжът я прекъсна.
— Не, не, настоявам, това все пак е най-малкото, което можем да направим, нали, Петер?
— Ама щом тя не иска… — измърмори Глад.
— Глупости! — изсумтя мъжът, който явно се наричаше Пиер. — Следвай ме, оттук.
Той я хвана подръка, но не невнимателно, а сякаш вече бяха добри приятели, и я поведе обратно към пътеката. Тарзан възрази вяло срещу присъствието и, но Пиер го скастри.
— Пу, Тарзан, не ръмжи по новата ни приятелка! Как каза, че се казваш, между другото?
— Ребека — каза тя. — Ребека Нормен.
Тя погледна бързо през рамо по посока на Глад, но в мрака беше невъзможно да разчете изражението на лицето му.
Тя пушеше син „Бленд“, което всъщност не го учуди.
Той самият извади една „Марлборо“ от пакета, който си беше купил от павилиона в метрото, след което затършува из джобовете си за новата си запалка еднодневка.
Липсваше му вярното „Зипо“.
— Каза, че си зависима от благосклонността на Филип, какво имаш предвид? — попита той, докато палеше цигарите на двамата.
Тя дръпна дълбоко, преди да отговори.
— Не искам да приема кървавите пари на PayTag, това е изключено. Би било като да предам Анна. В същото време не искам да задържа акциите, защото тогава ще притежавам една част от чудовището, което сестра ми искаше да унищожи, така че съм в капан.
Тя направи няколко раздразнени дръпки, след което изгаси цигарата в една обърната наопаки саксия, която стоеше на пластмасовата маса до тях.
— Филип предложи лично да изкупи акциите ми и макар да осъзнавам, че това означава просто да ги препродаде на PayTag, това в крайна сметка е най-малко ужасната алтернатива…
— Какво, не можеш ли да продадеш акциите на някого другиго? Някой външен?
Тя направи отчаян жест.
— И кой ще е това? Компанията не се търгува на борсата, а потенциалните купувачи не се блъскат на опашка… ArgosEye дори не реализира печалба…
HP дръпна дълбоко и после запрати фаса върху затрупаната със сняг поляна. Малък дъжд от искри, последван от кратко съскане.
— Може би имам предложение — усмихна се той след това.
Ситуацията беше почти сюрреалистична.
Мъжът с кучето, Пиер, я издърпа в апартамента си, паркира я на един диван и забърка набързо нещо, което навярно беше най-съвършеното капучино, което някога бе опитвала.
И
сега тя седеше там с Глад на отсрещния диван, докато Пиер търсеше аптечката в кухнята. Няколко секунди те просто се взираха един в друг.Той изглеждаше корав, не можеше да го отрече. Четвъртито лице, тъмни очи и стойка, която сигнализираше, че определено можеше да се грижи за себе си в сбивания. За кратко тя съжали, че беше оставила разгъваемата палка в джоба на якето си. Но той едва ли би и скочил тук? Пред свидетел?
— Знаеш коя съм, нали? — започна тя.
Той кимна.
— Да, всъщност сме се засичали няколко пъти долу, във фитнеса на полицията. Но това сега беше малко…
— Неочаквано — отряза тя. — Нали не вярваше, че ще се появя?
— Не… — каза той и я изгледа продължително.
— Но ето ме тук, въпросът е какво ще правим сега.
Той се размърда и хвърли дълъг поглед към кухнята, където Пиер, седейки по шума, продължаваше да тършува.
— Ами бих оценил, ако това си остане между нас…
Той се наведе към нея.
— Не искам да се разчуе на работа…
— Да, това го разбирам — изсъска тя и видя как той потръпна.
— Петер, виждал ли си комплекта за първа помощ, бях сигурен, че е в банята — извика Пиер.
— Не — отвърна Глад, без да я изпуска от поглед, — Но няма нужда, Ребека ще си тръгва…
— Изобщо няма да правя това — изръмжа тя.
Влакът тракаше през зимния мрак на път към града. Беше успял на косъм да хване последния курс за вечерта и с изключение на машиниста и едно момче със слушалки няколко места встрани вагоните бяха празни.
Той разбираше защо Филип бе реагирал по този начин. Несъмнено на карта бяха заложени големи неща, и то не само чисто финансово.
PayTag Group. Беше сигурен, че е чувал името и преди и сериозно се напъна да си спомни къде. Но колкото повече го мислеше, толкова повече отговорът се отдалечаваше.
Едно поне беше ясно. Най-накрая започваше да разбира защо Анна Аргос беше убита. Точно както си мислеше, тя беше замесена в Играта, но не като обикновен, малък Играч. Тя и преди всичко фирмата и играеше съществено по-важна роля.
ArgosEye закриляше Играта, като същевременно вероятно извличаше полза от уникалните и услуги. Ако компанията бъдеше купена и получеше достъп до значително по-голяма чекова книжка, то щеше да може да наема Играта по-често, да се възползва от целия и потенциал. Да ги моли да издирват тайни, недоразумения или просто общи fnckups, които за нищо на света не биваше да излизат наяве.
А щом Играта свърши своето, за жертвата оставаше само да избере — станете клиент на ArgosEye и ще се погрижим за сигурността на тайните ви. Добрият стар рекет — Cosa Nostra goes cyberspace, така да се каже. Бизнесът щеше да се разрасне експоненциално и PayTag щяха да плачат от щастие заради сполучливата си придобивка.
Повишени приходи означаваха, че Играта щеше да продължи да расте, да набира нови Мравки и Играчи и по този начин да разшири както властта, така и клиентския си кръг. Растяща Игра щеше да означава по-големи усилия за укриването и, а с това щеше да се справи новата, по-силната ArgosEye, и така се почваше отначало.