Юмрукът на бога

— Шест — отвърна Осман.

— Кои са те?

— Самият президент, Хюсейн Камел, който осигуряваше средствата и работната ръка, Амир Саади, който достави техниката, генерал Ридха, който осигури артилеристите, и генерал Мусули от инженерните войски — той ме предложи за работата. И аз. Аз я построих.

— А пилотите на хеликоптери, които водят посетителите?

— Те знаят координатите, за да стигнат там. Но не и какво има вътре. Освен това ги държат под карантина в някаква база, не зная къде точно.

— Тези посетители, колко от тях биха могли да знаят?

— Нито един. Връзват им очите преди излитане и им свалят превръзките, едва след като са пристигнали.

— Ако американците унищожат този Кабдату Аллах, кого според теб ще заподозре АМАМ? Президента, министрите, генералите — или теб?

Осман зарови лице в ръцете си и простена.

— Какво направих?

— Боя се, малки ми братко, че си унищожил всички ни.

И двамата знаеха правилата. За предателство президентът не иска една жертва, а изтребва три поколения; баща и чичовци, та да не остане от опетненото семе; синовете и племенниците, та никой да не порасне и да му отмъсти за тях. Осман Бадри тихо заплака.

Абделкарим стана, изправи брат си на крака и го прегърна.

— Правилно си постъпил, направил си онова, което трябва. Сега да видим как ще се измъкнем оттук.

Погледна часовника си — осем вечерта.

— От тук до Багдад няма обществени телефонни линии — рече той. — Само подземни кабели до хората от отбраната в различните им бункери. Но това съобщение не е за тях. Колко време ще ти трябва, за да стигнеш с кола до нашата къща?

— Три, може би четири часа, отвърна Осман.

— Имаш осем, за да отидеш и се върнеш. Кажи на мама да сложи всичко ценно в колата на татко. Тя може да кара — не добре, но достатъчно. Да вземе Талат и да отидат в селото на Талат. Да потърси убежище при племето му и да чака, докато някой от нас не се свърже с нея. Разбра ли?

— Да. Мога да се върна на разсъмване.

— Преди разсъмване. Утре ще водя едно крило МИГ-ове в Иран. Други преди нас вече отидоха. Това е някакъв налудничав план на президента да спаси най-добрите си изтребители. Глупости, разбира се, но това може да ни спаси живота. Ще дойдеш с мен.

— Смятах, че МИГ 29 е едноместен.

— Разполагам с един учебен, който е двуместен. Ще бъдеш облечен като офицер от военновъздушните сили. Ако имаме късмет, ще се измъкнем. Тръгвай.

Тази нощ Майк Мартин тръгна в западна посока по пътя за Ар Рутба, когато колата на Осман Бадри префуча край него. Нито един не обърна внимание на другия. Мартин се бе насочил към следващото място за преминаване на реката на двайсет и четири километра по-нататък. Тъй като мостът беше разрушен, камионите трябваше да чакат за ферибота. Предпочиташе да плати на друг шофьор да го закара още по на запад.

В малките часове на нощта намери точно такъв камион, но той го закара само извън Мухамади. Там пак зачака. В три часа колата на полковник Бадри отново профуча край него. Не вдигна ръка, нито пък тя спря. Човекът в колата очевидно бързаше. Преди разсъмване пристигна трети камион, излезе отстрани на главния път и спря да го вземе. Отново плати на шофьора от намаляващия запас динари и мислено благодари на онзи, който бе решил да му даде шепата банкноти в Мансур. На разсъмване домакинството на Куликов щеше да се оплаче, че са загубили градинаря си.

Претърсването на бараката щеше да разкрие блока с хартия за писма под сламеника, странно притежание за неграмотен човек, а по-нататък и предавателя под плочите. Към обяд издирването щеше да е в разгара си — не само в Багдад, а и в цялата страна. До падането на нощта той трябваше да е далеч в пустинята, на път към границата.

Камионът, в който пътуваше, беше отминал КМ 160, когато крилото МИГ 29 излетя.

Осман Бадри беше в ужас, защото принадлежеше към категорията хора, които страшно мразят да летят. Той стоеше настрана, докато брат му инструктираше четиримата млади пилоти, които щяха да летят с тях. Повечето от пилотите на годините на Абделкарим бяха мъртви, а тези бяха младежи, над десет години по-млади от него, наскоро завършили училището. Слушаха прехласнати командира на тяхната ескадрила и кимаха в знак, че разбират.

В МИГ-а, когато подвижният капак се затвори, Осман помисли, че преди не е чувал такъв рев. В затвореното пространство двата съветски турбореактивни двигателя РД 33 набраха максималната си мощност „на сухо“. Присвит в кабината зад брат си, Осман видя как огромните врати се отварят на хидравличните си повдигачи. В края на пещерата просветна квадрат бледосиньо небе. Шумът нарасна, когато пилотът превключи на ускорител и съветският прехващач с две вертикални перки се затресе на спирачките си.

Когато спирачките се освободиха, Осман изпита чувството, че в кръста го е ритнало муле. МИГ-ът скочи напред, бетонните стени профучаха покрай тях, реактивният самолет премина по рампата и излетя в светлината на утрото.

Осман затвори очи и започна да се моли. Тропотът на колелата престана, стори му се, че се носи по повърхността на вода, и отвори очи. Водещият МИГ правеше кръг ниско над земята, докато останалите четири реактивни машини излетяха с писък от тунела под тях. Сетне вратите се затвориха и военновъздушната база престана да съществува.

Навсякъде се виждаха циферблати и индикатори, копчета, екрани, бутони и лостове. Между краката му стърчеше дублираща колона за управление. Брат му беше казал да не пипа нищо и той с готовност го послуша.

На триста метра крилото от пет МИГ-а застана в редица, като четиримата младежи следваха командира на ескадрилата. Брат му взе курс право на изток и малко на юг, летейки ниско, надявайки се да не го открият и да пресече южните покрайнини на Багдад, като скрие машините от любопитни американски очи в множеството промишлени зони и други радарни изображения.

Рискът, който поемаше, за да избегне радарите на самолетите АУАКС над Персийския залив, беше изключително голям, но друг избор нямаше. Получил беше официална заповед, а освен това Абделкарим Бадри имаше и още една причина да иска да пристигне в Иран.

Тази сутрин имаше късмет. В края на всяка дълга смяна над Залива самолетите АУАКС трябва да се върнат в базата си и да бъдат сменени от други. Понякога по време на смяната има кратък прозорец, когато радарното проследяване се прекъсва. Преминаването ниско над Южен Багдад и Салман Пак на крилото иракски машини имаше късмета да съвпадне тъкмо с такова прекъсване.

Иракският пилот се надяваше, че като продължи да лети на триста метра, ще може да се промъкне под летящите американски самолети, които обикновено действаха от шест хиляди метра нагоре. Искаше да заобиколи иракския град Ал Кут от север и да се отправи директно по най-краткия път към иранската граница.

Тази сутрин, в същия час, капитан Дон Уокър от 356-а тактическа изтребителна ескадрила на база в Ал Харз водеше крило от четири Страйк Игъла на север към Ал Кут, със задачата да бомбардира голям мост над река Тигър, където самолет Джей-СТАР бе засякъл танкове на Републиканската гвардия да се отправят на юг към Кувейт.