Юмрукът на бога

През тази война ескадрилата на Дон Уокър беше изпълнявала преди всичко нощни полети, но мостът северно от Ал Кут беше „по спешност“, което означаваше, че няма време за губене, щом се използва от иракски танкове. Така че въздушното нападение тази сутрин носеше гриф „по заповед от Йеремия“, т.е. генерал Чък Хорнър искаше да бъде направено веднага.

Игълите бяха натоварени с еднотонни, направлявани с лазер бомби, и ракети въздух-въздух. Поради положението на пилоните за закачане на бомбите под крилата на Игъл товарът беше асиметричен, защото от едната страна те тежаха повече, отколкото ракетите Спароу от другата. Това пилотите наричат гаден товар. Автоматичното управление на елероните компенсира неравновесието, но това не е товар, с който пилотите биха искали да влязат във въздушен бой.

Докато МИГ-овете, които летяха на сто и петдесет метра, бръснеха повърхността на терена и се приближаваха от запад, Игълите идваха от юг и се намираха на сто двайсет и пет километра.

Първият признак за присъствието им за Абделкарим Бадри беше чуруликането в ушите. Брат му зад него не разбираше какво е това, но бойните пилоти знаят. Учебният самолет водеше, четиримата младежи го следваха, общо взето в клинообразна формация. И те го чуха.

Чуруликаха приемниците им, предупреждаващи за радар. Това означаваше, че някъде във въздуха наоколо има други радари, които претърсват небето.

Четирите Игъла бяха настроили радарите си на функцията „търси“ — лъчите „премитаха“ пред тях, за да им показват какво има там. Съветските приемници бяха приели лъчите и предупреждаваха пилотите.

МИГ-овете нямаха избор. Трябваше да продължат напред. На сто и петдесет метра те бяха много под Игълите и щяха да пресекат проекцията на посоката, в която те летяха.

На деветдесет километра чуруликането в ушите на иракските пилоти се превърна в остър сигнал. Приемниците им казваха: някой там е превключил от функция „търси“ и те е заковал.

Зад Дон Уокър влъхвата му Тим забеляза промяната в поведението на своя радар. От плавно движение насам-натам американските радари бяха заковали, стеснили лъча си и се бяха съсредоточили върху откритието си.

— Имаме пет неидентифицирани обекта — промърмори влъхвата и включи сигнала за разпознаване на приятел или враг. Другите влъхви от ятото направиха същото.

Всички бойни самолети носят този апарат. Той изпраща пулсиращ сигнал на определени честоти, които се сменят ежедневно. Бойните самолети, които се сражават на една и съща страна, получават този сигнал и отговарят: „Приятел съм.“ Вражеските машини не могат да го направят. Петте точки на радарния екран, пресичащи пътя на Игълите километри пред тях и близо до земята, биха могли да са „приятелски“, които се връщат от боен полет. Беше много вероятно, защото в небето имаше повече съюзнически, отколкото иракски самолети.

Тим отправи въпрос към неидентифицираните обекти на функции едно, две и четири. Не получи отговор и докладва:

— Вражески.

Дон Уокър превключи ракетите си на радар и промърмори: „Търсим схватка“ на останалите трима пилоти. Насочи носа на самолета надолу и се понесе.

Абделкарим Бадри беше в неблагоприятно положение и го знаеше. Разбра го в момента когато американците го засякоха. Знаеше без всякакъв апарат за разпознаване, че другите машини не могат да са иракски. Знаеше, че е засечен от вражески самолети и че младите му колеги няма да могат да се справят с тях.

Неблагоприятното му положение произтичаше от МИГ-а, на който летеше. Тъй като беше учебен, единственият вид с две места, той въобще не беше предназначен за бой. Едноместните МИГ-ове имат радари, с които могат да оглеждат около себе си, за да се обслужват ракетите им, докато учебният самолет имаше радар, който оглеждаше под ъгъл от шейсет градуса на носа. Знаеше, че някой го е засякъл, но не можеше да го види.

— Какво имаме? — попита късо партньора си. Отговори му задъхано и изплашено.

— Четири вражески самолета, които се спускат бързо.

И така, опитът не беше успял. Американците се бяха спуснали надолу от юг с намерение да ги гръмнат във въздуха.

— Разпръснете се, спуснете се ниско, преминете на ускорител, насочете се към Иран — заповяда им той.

Младите пилоти нямаха нужда от подканяне. От соплата на самолетите им изскочи пламък и изтребителите преминаха звуковата бариера, като почти удвоиха скоростта си.

Въпреки огромния разход на гориво, едноместните можеха да поддържат ускорителя достатъчно дълго, за да избягат от американците и въпреки това да стигнат Иран. Преднината, която имаха, нямаше да позволи на американците да ги догонят, макар че и те сигурно бяха включили ускорителите.

Абделкарим Бадри нямаше такъв избор. Когато бяха строили учебния вариант, съветските инженери не само бяха монтирали по-прост радар, но и значително бяха намалили резервоарите за гориво, за да направят място за ученика и неговото собствено тегло.

Полковникът носеше под крилата си допълнителни резервоари за продължителен полет, но те нямаше да са достатъчни. Можеше да избира между четири неща. Не му трябваха повече от две секунди, за да ги прецени.

Можеше да включи ускорителя и да продължи за Иран, като избяга от американците, но скоро след като пресечеше границата, щеше да остане без гориво. Дори ако двамата с брат му катапултираха и се спуснеха без произшествия, щяха да паднат сред персийските племена, които бяха пострадали ужасно по време на войната между двете страни от онова, което пускаха върху им иракските авиатори.

Можеше да използва ускорителя си, за да избяга от Игълите, сетне да полети на юг, да катапултира над Саудитска Арабия и да стане пленник. И през ум не му мина, че могат да се отнесат хуманно с него.

Полковник Абделкарим Бадри натисна до край ръчката за газта, премина на ускорител и полетя на среща с идващите американци.

Още щом се обърна, четирите Игъла влязоха в обсега на радара му. Два от тях се бяха отклонили. Втурнали се бяха след бягащите едноместни машини, всички с включени ускорители, всички преминали звуковата бариера.

Но водачът на американците идваше право към него. Бадри усети потреперването, когато МИГ-ът прескочи звуковата бариера, намести мъничко колоната, за управление и се понесе към гмуркащия се Игъл пред себе си.

— Господи, той идва право към нас! — възкликна Тим от задната седалка. Уокър знаеше и без това. Собственият му радарен екран му показваше четирите изчезващи точки на иракските машини, побягнали към Иран, и единичната бляскава точка на вражеския изтребител, който се качваше към него за схватка. Индикаторът, който отмерваше разстоянието, се въртеше като повреден будилник. На петдесет километра един от друг те се носеха със скорост от 2500 километра в час. Не виждаше с просто око МИГ-а, но и това скоро щеше да стане.

На задната седалка полковник Осман Бадри беше съвсем объркан. Не беше разбрал нищо от онова, което ставаше. Внезапният тласък на включения ускорител отново го беше блъснал в кръста, а резкият завой при тази скорост го бе накарал да загуби за няколко секунди съзнание.

— Какво става? — извика той в микрофона си, без да разбира, че не е натиснал копчето и брат му не може да го чуе.

Палецът на Дон Уокър се поколеба над копчетата за изстрелване на ракетите.

Можеше да избира между дългобойната АИМ-7 Спароу, която се насочваше с радар от самия Игъл, и АИМ-9 Сайдуиндър с по-малък обсег и насочваща се по топлинната следа.