Чтение онлайн

ЖАНРЫ

Шрифт:

Подпорите са били произведени в Гърция; тръбите, помпите и клапаните, които образуват откатния механизъм — в Швейцария и Италия, блокът на затвора — в Австрия и Германия, а горивото — в Белгия. Общо седем страни са били замесени като доставчици, без нито една от тях да знае какво всъщност произвежда.

Жълтият печат се развихри, както съвестните митнически служители и британското съдопроизводство, което започна преследване срещу всички невинни лица, свързани по някакъв начин с тази история. Но никой не обяви, че колата вече се е прекатурила, а заловените части са предназначени за Супероръдие Две, Три и Четири.

Що се отнася до убийството на Джери Бул, то даде

повод за редица странни теории в средствата за масово осведомяване. Както можеше да се очаква, онези, които винаги и за всичко обвиняват ЦРУ, отново посочиха него. Още една глупост. Макар че в миналото и при известни обстоятелства в Лангли са си затваряли очите пред елиминирането на някои лица, те почти винаги са били ангажирани в същата сфера на дейност — отметнали се наемници, ренегати и двойни агенти. Приказките, че в Лангли е фрашкано с трупове на бивши агенти, застреляни от собствените си колеги по поръчка на шефовете от горния етаж, са забавни, но нямат нищо общо с действителността.

Нещо повече, Джери Бул не е принадлежал към света в сянка. Бил е известен учен, конструктор и доставчик на артилерийски единици, както конвенционални, така и съвсем неконвенционални. Американски поданик, който е работил няколко години за Съединените щати и е разговарял с много приятели от армията на САЩ за онова, което възнамерявал да направи. Ако всеки конструктор и индустриалец от оръжейния бизнес, работил за дадена страна, която навремето не е била считана за враг на Америка, е трябвало да бъде пожертван, то на това условие са отговаряли поне петстотин господа из цяла Северна и Южна Америка и Европа.

И най-сетне, през последните десет години Лангли е впримчен здраво в обръчите на новата бюрократична система от контролиращи го и надзираващи го комитети. Нито един професионалист от секретните служби не би наредил да „очистят“ някого без надлежно подписана писмена заповед. За човек от ранга на Джери Бул тя би трябвало да носи подписа на самия директор на ЦРУ.

Тогава този пост заемаше Уилям Уебстър, бивш съдия от Канзас, който винаги се е придържал към правилата. По-лесно би било да прокопаеш тунел с тъпа чаена лъжичка и да се измъкнеш от строго охранявания затвор Мариън, отколкото да получиш от Уилям Уебстър подписано пълномощно за премахването на някого.

Що се отнася до версиите за това, кой е убил Джери Бул, израелският Мосад водеше далеч пред останалите претенденти. Целият печат, повечето приятели на Бул и близките му стигнаха до едно и също заключение. Бул е работил за Ирак; Ирак беше враг на Израел. Две и две прави четири. Бедата е там, че ако в света на сенки и криви огледала използваш множител, който може да е, а може и да не е две, би трябвало да получиш четири, но това вероятно няма да е така.

Мосад е най-малката, най-безскрупулната и най-набедената сред водещите разузнавателни централи. В миналото тя е извършвала много политически убийства, използвайки някой от трите си екипа „кидон“, което на иврит означава щик. Кидонимите са под ръководството на Бойния (Комемют) отдел, най-обиграните от дълбоко засекретените служители. Но дори и Мосад си има, макар и самоналожени, правила.

Ликвидирането попада в две категории. Едната е „оперативно наложено“. Това са непредвидени извънредни обстоятелства, при които е изложен на риск животът на приятели, и лицето, застанало на пътя, трябва да бъде отстранено бързо и завинаги. В тези случаи ръководещият операцията има правото да ликвидира противника, който застрашава цялата мисия, и получава от началниците си в Тел Авив одобрение с обратно действие.

Другата категория са вече включените в списъка

на осъдените на смърт. Той се пази на две места — в личния сейф на министър-председателя и в сейфа на началника на Мосад. Всеки нов министър-председател трябва да прегледа този списък, който във всеки даден момент включва между трийсет и осемдесет имена. Той може да парафира всички имена, като по този начин дава разрешение на Мосад да действа „когато и както пожелае“, или да изисква конкретна молба при всяка нова мисия. И в двата случая той е човекът, който подписва смъртната присъда.

Най-общо казано, включените в списъка попадат в три категории. Първата обхваща малкото останали живи нацисти от висшия ешелон, така че тя вече почти не съществува. Преди години Израел предприе голяма операция с цел да отвлече и осъди Адолф Айхман, с което искаше да даде пример на международната общественост, но други нацисти направо биваха ликвидирани без много шум. Втората категория обхваща почти всички съвременни терористи, най-вече араби, които са пролели израелска или еврейска кръв, като Ахмед Джубрил, Абу Нидал, или такива, които се готвят да го направят, като към тях се прибавят и неколцина неараби.

Третата категория, където би могло да попадне и името на Джери Бул, обхваща онези, които работят за враговете на Израел и с делата си застрашават сигурността на страната и нейните поданици.

Общото, което свързва набелязаните хора, са вече окървавените им ръце, или предстоящото им окървавяване.

Когато става дума за ликвидиране, министър-председателят предава въпроса на юридическия съветник, който е така засекретен, че за него са чували малцина израелски юристи и нито един обикновен гражданин. Той устройва „процес“, на който се чете обвинение в присъствието на обвинител и защитник. Ако искането на Мосад бъде одобрено, то се връща при министър-председателя за подпис. Екипът „кидон“ свършва останалото… стига да успее.

Версията, че Бул е бил убит от Мосад, има тази слабост, че не издържа на нито едно равнище. Наистина Бул е работил за Саддам Хюсейн, като е конструирал нова конвенционална артилерия (която не би могла да стигне Израел), елементи от ракетна програма (която би могла да го стигне един ден), както и гигантско оръдие (което не би трябвало да тревожи Израел). Германци и бразилци активно са работели по ракетите Саад 16. Французите бяха основната движеща сила и доставчик за иракската изследователска програма за производство на ядрена бомба.

Няма никакво съмнение, че в Израел са се интересували живо от Бул, от неговите идеи, разработки, дейност и напредък. След смъртта му много се спекулира с факта, че през месеците преди това той е бил обезпокояван от многократно тайно проникване в апартамента му в негово отсъствие. Никога не липсвало нищо, но е имало оставени следи: пипани и разместени чаши, отворени прозорци, пренавита и извадена от касетофона видеокасета. Той непрекъснато се питал дали това не е предупреждение и дали зад него не стои Мосад? Наистина са го предупреждавали, и то именно те, но причината за това не е толкова очевидна.

След станалото мургавите му преследвачи бяха определени от пресата за израелски убийци, изчакващи сгодния момент. За жалост обаче агентите на Мосад не се щурат наоколо като някой Панчо Виля. Те са били там, но никой не ги е видял: нито Бул, нито приятелите или семейството му, нито белгийската полиция. Техният екип, изпратен в Брюксел, се е състоял от хора, които спокойно са можели да минат за европейци — белгийци, или за американци, изобщо за каквито пожелаят. Точно те са подшушнали на белгийците, че подир Бул се движи _друг_ екип.

Поделиться с друзьями: