Затворник по рождение

Сър Матю повдигна вежди. Бе доста нетипично за Арнолд Пиърсън да употребява дума като „върховните“.

— Така Картрайт се оказва мултимилионер — продължи Пиърсън. — Ще се запитате какво повече може да е направил. Ще ви кажа. Връща се в Лондон, купува си последен модел беемве, наема шофьор и икономка, настанява се на улица „Болтънс“ и продължава да поддържа мита, че е Никълъс Монкрийф. И щеше да продължава така, ако не беше високият професионализъм на главен инспектор Фулър — мъжа, арестувал Картрайт за първото му престъпление през 1999, и който съвсем сам — сър Матю записа и този израз, — го проследява, и в крайна сметка го изправя пред закона. Това, дами и господа съдебни заседатели, е случаят според обвинението. По-късно ще призова свидетел, чиито показания безсъмнено ще докажат, че подсъдимият Даниъл Картрайт е виновен и по петте обвинения.

Пиърсън седна на мястото си. Сър Матю се обърна към своя отдавнашен противник, докосна челото си, все едно вдигаше шапката си, и прошепна:

— Chapeau 7 .

74.

— Трябва да извъртиш нещата така, че да накараш свидетелят да признае само едно — рече сър Матю. — Без съдията или Пиърсън да разберат защо го правиш.

— Без натиск — усмихна се Алекс.

В този момент съдия Хакет влезе в залата и всички станаха на крака.

7

Шапка (фр.) — израз, употребяван между съперници професионалисти, когато се поздравят за добрите постижения. — Б.пр.

Съдията се поклони ниско, преди да заеме мястото си на стола с червена кожена тапицерия и висока облегалка. Отвори бележника на нова страница и написа: „Първи свидетел“. Сетне кимна към Пиърсън. Той, на свой ред, се изправи и високо произнесе:

— Призовавам главен инспектор Фулър.

Алекс не беше виждал Фулър от предишното дело преди четири години, но не беше забравил как му се бе изплъзнал тогава. Сега му се видя още по-самоуверен. Инспекторът произнесе клетвата, без дори да погледне към листчето.

— Главен инспектор Фулър, бихте ли потвърдили своята самоличност пред съда — обърна се към него Пиърсън.

— Казвам се Родни Фулър. Служа в градското управление на полицията на „Палас Грийн“, Челси.

— Бихте ли потвърдили за протокола присъствахте ли на ареста на Даниъл Картрайт при извършването на първото му престъпление, заради което беше осъден?

— Да, присъствах.

— Как разбрахте, че Картрайт вероятно е избягал от „Белмарш“ и се представя за сър Никълъс Монкрийф?

— На двайсет и трети октомври миналата година ми се обади надежден източник, който ми съобщи, че трябва да се срещне с мен по въпрос, който не търпи отлагане.

— Обясни ли ви за какво става въпрос?

— Не. Той е господин, който не би говорил по телефона такива неща.

Сър Матю си записа и думата „господин“. Не помнеше полицай да е наричал доносник „господин“. Това бе втората неволно изпусната дума за тази сутрин. Не можеше да разчита на много такива попадения, при условие че Пиърсън води играта.

— И така, уговорихте си среща — подкани свидетеля Пиърсън.

— Решихме да се срещнем на следващия ден на място и по време, които той избра.

— И когато се видяхте, той ви каза, че разполага с информация относно Даниъл Картрайт.

— Да. Изненадах се, защото имах спомен, че Картрайт се обеси. Дори един от моите сержанти присъства на погребението му.

— Как реагирахте на това разкритие?

— Отнесох се сериозно, защото до този момент информацията на този господин винаги е била вярна.

Сър Матю подчерта два пъти думата „господин“.

— И какво направихте след това?

— Разпоредих денонощно наблюдение на къщата на „Болтънс“ номер дванайсет. Много скоро се установи, че обитателят й, представящ се за сър Никълъс Монкрийф, поразително прилича на Картрайт.

— Това едва ли е било достатъчно, за да пристъпите към арест.

— Естествено, че не. Нуждаех се от още доказателства.

— И какво бе доказателството, което затвърди подозренията ви?

— На третия ден от наблюдението заподозреният бе посетен от госпожица Елизабет Уилсън, която остана там през нощта.

— Госпожица Елизабет Уилсън ли?

— Да. Годеницата на Картрайт, която го посещаваше редовно в затвора. Това затвърди в мен убеждението, че информацията, която получих, е достоверна.

— И тогава решихте да го арестувате?

— Да. Добре знаех, че си имам работа с опасен престъпник, склонен към насилие. Поисках подкрепление от специалните отряди. Реших да не поемам рискове.

— Чудесно ви разбирам — измърка Пиърсън. — Ще опишете ли пред съда как заловихте този опасен престъпник?

— В два часа сутринта обградихме сградата на улица „Болтънс“ и проведохме акцията. Обвинението, което му предявих, бе за бягство от затвор на Нейно Величество. Обвинението към Елизабет Уилсън бе за съучастничество и подстрекателство. Хората ми арестуваха и Албърт Кран, който живееше в същата сграда. Имах основания да смятам, че е съучастник на Картрайт.

— Какво стана с двамата, задържани заедно с Картрайт?

— Елизабет Уилсън бе освободена под гаранция на следващия ден и получи шест месеца условно.

— А Албърт Кран?

— По това време бе условно освободен, така че се върна в „Белмарш“ да доизлежи присъдата си.

— Благодаря ви, инспекторе. Засега нямам повече въпроси.

— Благодаря ви, господин Пиърсън — рече съдията. — Ще искате ли да разпитате свидетеля, господин Редмейн?

— Разбира се, милорд. — Алекс се надигна от мястото си.

— Господин главен инспектор, казахте на съда, че гражданин ви се е обадил доброволно, за да осъществите ареста на Даниъл Картрайт.

— Точно така — отговори Фулър и неволно стисна перилата на свидетелското място.

— Значи не е вярно, че става дума за напълно самостоятелна акция на полицията.

— Не. Но съм сигурен, ще разберете, господин Редмейн. Полицията разчита много на голяма мрежа от информатори, без които много престъпници ще се разхождат свободно по улиците и ще извършват нови и нови престъпления.

— Значи господинът, когото описахте като ваш информатор, ви позвъни в кабинета? — Главният инспектор кимна в знак на потвърждение. — И се разбрахте да се срещнете на удобно за двамата място на следващия ден?