Чтение онлайн

ЖАНРЫ

Зелено дайкири
Шрифт:

— На тая слива не й стиска — заяви Сеси.

— Добре, това значи невинна. Боби.

— Ubi mel, uibi apes.

— Което значи?

— Медът привлича пчелите.

— Което значи?

— Убила го е заради парите.

— Един — невинна. Един — виновна. — Стив се обърна към Виктория. — Съдружнико?

— Мисля, че не разполагаме с достатъчно факти — каза тя.

— Махни ги фактите. Как ти идва отвътре?

— Опитвам се да не обръщам внимание на това как ми идва отвътре.

— Знам. В противен случай не би се омъжила за господин Гуакамоле.

— Хич не му се връзвай — каза Сеси. — Ако на мен ми ги разправя тия, ще

му изкарам всичко отвътре и няма да може да хапне.

— Хайде — настоя Стив. — Въпросът остава висящ. Виновна или невинна?

След малко Виктория каза:

— Просто не виждам как Катрина би могла да го направи. Как може да живееш с един човек, да закусваш всеки ден с него, да го целуваш, преди да тръгне на работа, да спиш с него всяка вечер и след това да го убиеш?

— Глас за доброто в човешката природа, глас за невинността — обяви Стив.

— Надявам се — каза Виктория. — А ти какво мислиш?

— Тя ни е клиентка — каза Стив — и разчита на нас за всяка глътка въздух. Дори да има стотина свидетели, които да са я видели да застрелва мъж на Флаглър Стрийт посред бял ден, те или лъжат, или са късогледи, или са луди. Ако полиграфът надскочи скалата на Рихтер, когато се кълне, че е обичала стария Чарли, значи детекторът на лъжата е скапан. Ако съдебните експерти до един я посочат като извършителка, те са покварени и лъжат или са пълни невежи. Тя ни е клиентка, което означава, че е несправедливо обвинена, невинна жертва на системата, която е превъртяла. Ние държим ключа от килията й, приятели мои, трябва да отворим вратата и да я освободим.

6.

Законите на Соломон

Лъжи изповедника си, съпруга си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си.

15.

Скелети в гардероба

Виктория се опитваше да дешифрира първия доклад от аутопсия, който някога беше чела, за първото дело за убийство, което някога бе водила.

— Какво значи „петна на Тардьо“? — попита тя.

— Кръвоизливи по лицето колкото връх на игла — отвърна Стив. — Обичайно явление при удушаване. — Той се беше облегнал на стола си и прелистваше страниците на едно списание.

— Адамовата му ябълка е цяла. Не трябва ли да е счупена?

Стив не вдигна поглед от списанието.

— При обесване вероятно да, но при бавно постепенно задушаване като неговото — не.

Виктория започваше да се чуди за етичното отношение на Стив към работата. Половин час беше пил кубинско кафе, яде сладкиши с гуаве и чете „Маями Хералд“, като на висок глас се смя на рубриката на Карл Хаясен. Говори по телефона с някакъв мъж, на когото викаше Дебелия Луи, като му каза: „Останалото заложи пет към едно за Долфинс-Джетс“. През последните двайсет минути прелистваше шумно „Спортс Илютрейтид“, а това дори не беше броят с банските костюми. Едва се сдържаше да не каже „Залавяй се за работа, мързеливецо“, но щеше да прозвучи съвсем като майка си.

— Освен охлузванията по врата Чарлс няма никакви други синини или разкъсвания — продължи тя.

— Ъхъ.

Звучеше отегчено. Кога щеше да запретне ръкави и да се зарови в папката?

— Това потвърждава версията на Катрина, че Чарлс доброволно се е оставил да го вържат и да му сложат яката — продължи тя.

— Да.

— Токсикологичните проби са нормални. Кръвните газове показват…

— Хей, прокуроре! — Той хвърли списанието. — Прекъсваш

ми хода на мислите.

— Извинявай! Опитвам се да науча резултатите от експертизата.

— Губиш си времето.

— Нима?

— Представи си, че си Пинчър. Как ще докажеш, че е убийство, а не нещастен инцидент?

— Мотив — отвърна тя. — Пинчър се нуждае от причина, заради която Катрина би убила Чарли, защото би могъл да спечели делото на базата на косвени улики.

— Точно така — каза той. — Забрави за газовете в кръвта. Измисли мотива.

— Нищо ли не измъкна от Катрина?

— Нищо освен студен чай от нар.

— Може би ако не беше флиртувал толкова много…

— Търсех общ език, изграждах отношения на доверие. Аз така правя.

— Особено с привлекателни жени.

— Не винаги се оказва успешно. — Той я изгледа продължително. — Казах ли ти, че ми се закле, че обичала съпруга си от все сърце. Имали идеален брак. Нямала никаква причина да убива добрия стар Чарли.

— И ти вярваш, че ти е казала истината?

— Абсолютно. Аз съм детектор на лъжата, нашата клиентка е невинна.

Достатъчно убедителен ли беше? Не беше казал на Виктория истината, само истината и нищо друго освен истината. Знаеше, че на нея ужасно много й се иска Катрина да е невинна, имаше нужда да е невинна. С кариера на прокурор — ако три дела и три чаши кафе можеха да се нарекат кариера — Виктория никога не беше защитавала клиент, още по-малко убиец. Стив се страхуваше, че поведението й можеше да я издаде, вината на клиентката им да бъде изписана на челото й. Съмняваше се, че щеше да се бори толкова ожесточено, ако смяташе, че клиентката им е виновна. По дяволите, именно тогава трябваше се бориш още повече и да бъдеш още по-находчив!

Може би Катрина беше невинна, но в реалния свят аритметиката беше против това. Колко изгубени души, погълнати от уж справедливата съдебна система, бяха наистина невинни? Пет процента? По-малко.

Най-добре беше клиентът да ти харесва, каузата да е справедлива и чекът да е с покритие. Обикновено се получаваше едно от трите, реши той.

Вчера беше пробутал на екипа си — както беше започнал да мисли за Виктория, Боби и Сеси — старата си реч за ключа към вратата на килията. Вярно беше. Длъжни бяха да освободят Катрина, ако можеха. Но не каза какво мисли по най-важния въпрос: убила ли е съпруга си?

Докато прелистваше списанието, той си припомняше моменти от разговора с Катрина преди пристигането на Виктория. Беше се опитал да я разприказва, за да измъкне истината. Винаги е добра идея да подложиш клиента си на кръстосан разпит преди прокурорът да има шанса да го направи.

Докато седеше на масата в парка, усмивката на Катрина беше закачлива, очите й искряха, смехът й звънтеше. Като гледаше как цепката на полата й се плъзга по бедрото, той се питаше защо го дава толкова игриво за наскоро овдовяла съпруга.

Стив й беше казал основните си правила за взаимоотношенията между клиент и адвокат:

— Лъжи изповедника, съпруга си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си. Не искам изненади по време на процеса, така че ако има някакви скелети в гардероба…

— Което ще рече? — попита Катрина невинно като малолетна невеста.

— Други мъже в живота ти освен съпруга ти?

— Само масажистът, инструкторът по пилатес и пластичният ми хирург — тя се разсмя и заметна няколко гарвановочерни кичура коса към него.

Поделиться с друзьями: