Зелено дайкири

Не можеше да бъде!

Заобиколи фонтана и го видя, седнал до маса от червено дърво. Стив Соломон, хитрият, потаен кучи син. Носеше син блейзър със златни копчета над розово поло и бели панталони.

Златни копчета, розово поло, бели панталони!

Като някой банкер от Грийнуич в яхтклуба. До него седеше Катрина Барксдейл и се смееше с трепета на присмехулник. Прекалено много се забавляваше за жена, която щеше да бъде обвинена в убийство. Беше с яркочервено дълбоко изрязано горнище с презрамка само на едното рамо. Цепнатата пола беше бяла и с много ниска талия и излагаше на показ отгоре шоколадовия й корем чак до под бюста, а отдолу — голяма част от хълбоците й. Беше обута със сандали с каишки и ноктите й бяха червени като потника. Не, това не ставаше за ареста.

— Виктория — изчурулика Катрина. — Ела при нас.

Гримът на Катрина беше малко тежичък за понеделник сутрин. Гарвановочерната й коса се спускаше по раменете и стигаше до млечнобелите й гърди. Това й придаваше вид на мелба с течен шоколад.

Когато Виктория се приближи, Катрина кръстоса дългите си крака и цепката се плъзна още по-нагоре по бедрото й.

— Виктория, точно за теб говорихме.

— О, така ли? — Виктория се насили да се усмихне, но очите й останаха сериозни.

Знаеше, че Катрина е родена под името Маргарет Катерин Густафсон в Кун Рапидсон, Минесота. Не че тя криеше произхода си. Напротив, разправяше надълго и нашироко за всяка стъпка нагоре. Беше подхвърляла пламтящи бухалки по мачовете на „Сейнт Клауд Стейт“, после играла снежна принцеса на кънки в пътуващото шоу „Айс Къпейдс“. Според клюките, които се носеха в „Ла Горе Кънтри Клъб“, Катрина си допълвала към заплатата, като нощно време въртяла други бухалки в различни хотелски стаи по време на турнетата. После шоу с пера и голи цици в Лае Вегас, където се запознала с наскоро овдовелия Чарлс Барксдейл и това било любов от пръв двоен аксел. Поне за него. Виктория предпочиташе да вярва, че и Катрина е обичала Чарлс, но когато бедно девойче се ожени за по-възрастен богат мъж, винаги остават въпроси. Пинчър със сигурност щеше да ги повдигне.

— Колко умно от твоя страна да работиш заедно със Стивън — каза Катрина. — Точно ми разказваше за всичките си вълнуващи дела.

Това не може да е истина, помисли си Виктория. Вече почти очакваше някоя ниско кръжаща чайка да пусне поредното лайно отгоре й.

— Здравей, партньоре!

Стив скочи и дръпна един стол. Съвършеният джентълмен. Съвършеният готов да те прекара, да ти отмъкне клиента и да ти задигне делото джентълмен. Точно когато отвътре й беше станало толкова мило и приятно, той я беше изиграл жестоко.

„По дяволите, как може да съм толкова наивна!“

— Студен чай? — попита Стив, като се пресегна към каната, докато плъзгаше стола зад нея. — Ако езикът не ме лъже, това е нар.

— Наистина е нар — отвърна Катрина. — Добър език имаш, Стивън.

„Добър език? Наистина ли каза това?“

— Вероятно и двамата ще желаете нещо по-силно — продължи Катрина.

Дори и пред надвисналата опасност от затвор, тя не беше забравила етикета на Гейбълс Истейтс. Виктория се насили да запази спокойствие.

— Не, студеният чай е добре.

— Стивън? — попита Катрина.

— Обикновено не пия преди залез слънце — отвърна той. Превземаше се.

— Някъде по света слънцето сигурно вече е залязло. — Гласът на Катрина се завъртя като вино в кристална чаша.

— В такъв случай един малък малцов скоч, ако имате.

— Какво ще кажете за двайсетгодишно „Гленморанджи“?

— Като неделна разходка в гората — измърка той. — Три пръста чисто са ми достатъчни.

Катрина кокетно се усмихна и позвъни на икономката. Виктория хвърли на Стив поглед, който можеше да остави изгаряния втора степен, и попита:

— Какво пропуснах?

— Стивън ми разказваше, че сте станали съдружници — каза Катрина.

— Нима?

— „Соломон и Лорд“ — продължи Катрина.

— А ти какво каза на Стивън? — попита на свой ред Виктория, опитвайки се да не изпусне парата, която се надигаше отвътре.

— Всичко. Какво се случи онази нощ. И други нощи. Той ще ти разкаже.

— Нямам търпение.

— Повярвай ми — каза Катрина — има подробности, които ме карат да се изчервявам.

„Как можем да го видим под трите пръста фон дьо тен?“

— За човек на неговата възраст Чарли имаше особени желания. — Смехът на Катрина иззвъня като джоб, пълен с монети.

Вдовицата Барксдейл явно доста добре понася тежката загуба, помисли си Виктория.

— През нощта, когато се случи — продължи Катрина, — Чарли имаше някаква вирусна инфекция на стомаха и си мислех, че няма да му се лудува. Но той измъкна латекса и кожите и нагълта сто милиграма виагра. Искам да кажа, че неразположението изобщо не го спря.

— Удобно ли е да поговоря със съдружника си за момент — попита Виктория, като сложи ръка върху ръката на Стив, след което здраво заби нокти в китката му.

— Не се бавете — каза Катрина и намигна на Стив.

Виктория дръпна Стив да стане и го поведе към терасата.

Спряха под сянката на мостика на „Кат Мяу“.

— Какво си мислиш, че правиш? — Виктория се стремеше да говори шепнешком, но излезе като свистене от спукана гума.

— Разпитвам клиента ни.

— Моят клиент.

— Мисля, че ме хареса.

— И дог би харесала, стига да има топки.

— За твое добро е Виктория. Имаш нужда от мен.

— Ти ме излъга. Снощи ми каза „Твое е.“

— Беше полулъжа. Половината е твое.

— Точно когато започнах да си мисля, че у теб има нещо човешко.

— Наистина ли? Благодаря.

Изглеждаше искрено трогнат, сякаш най-милото нещо, което бе чувал за себе си, беше, че не е просто буца ненужна протоплазма.

— Сигурен съм, че ще работим страхотно заедно.

— Забрави. Ще докладвам пред Колегията.

— Да не забравиш да им кажеш, че си заблудила Катрина за опита ти като адвокат. Лошо. Много лошо.

— Заплашваш ли ме?

— Опитвам се да насоча гнева ти в друга посока. Помисли си колко добре ще се почувстваш да победиш Пинчър в съда.

— Почти толкова, колкото и да те видя лишен от адвокатски права.

— Когато казах, че имаш закваска на страхотен адвокат…

— Беше лъжа. Случайна реплика.

— Беше истина.

— Забрави го. Не мога да работя с теб.

— Прекалено късно е. Катрина вече ми написа чек. На името на Соломон и Лорд.

— Няма такава фирма. И никога няма да има.

Стив се извърна да погледне към парка и махна с ръка на Катрина.

— Добре. Фирма за едно дело сме. Печелим, губим или се оттегляме, после се разделяме. Но засега…

— Не става. Ще кажа на Кат, че си мошеник и измамник.

— Ще заприличаме на клоуни. Никой от нас няма да получи делото.

— Копеле такова! Нищожество! Лайномет!

— Продължавай! Изкарай всичко навън.

Бяха застанали на ръба на пристана, огромната яхта се издигаше над тях. Еднометров метален гафел беше закачен на куки, монтирани на пилони. Можеше да го грабне, да му разбие черепа и да го бутне във водата. Ако се опиташе да изпълзи на брега, щеше да го удари. Отново. И отново. Щеше да гледа как се свлича в безформена купчина от натрошени кости и кървава пяна. Оправдано убийство. Нямаше съдебни заседатели, които биха я осъдили.