Зелено дайкири

— Нямаш дислексия. Просто те мързи да си провериш правописа.

— Хей, Лорд, чуй това? Казва, че испаноговорещите са мързеливи. Ще се обадя на Комисията за равни права.

— А аз ще се обадя на ченгето, което отговаря за теб — каза Стив.

Виктория гледаше удивено. Никога не беше виждала такава липса на професионализъм. Можеше ли изобщо да се работи на такова място?

Сеси се разсмя.

— Браво, шефе.

— Браво и на теб, Сеси.

Размениха „пет“ над главите си, после се удариха с гърди като футболисти, които се радват на тъчдаун.

Добре, значи това беше ритуал, помисли си Виктория. Първо си разменяха любезности, после си засвидетелстваха чувства. Вече излизаше, че четирима души ги е грижа за Соломон. Онази възрастна двойка, Марвин и Тереса, които вървяха по петите му из съдебната палата; сладкият, нуждаещ се от грижи Боби и сега тази напомпана със стероиди секретарка мъжкарана. С какво толкова ги привличаше?

Изпускам ли нещо? Или съм прекалено нормална, за да принадлежа към фен клуба на Стив Соломон?

— Добре, всички да влязат в кабинета — каза Стив. — Да поговорим как ще спечелим едно дело за убийство.

Когато Стив поведе отбора към личния си кабинет, Виктория усети мирис на гнили зеленчуци и чу звуци сякаш метални кофи за боклук се блъскат една в друга. Точно под мръсния прозорец, в дясната уличка, имаше зелен контейнер за отпадъци и големи конски мухи кръжаха над отворения му капак. От другата страна на уличката се издигаше триетажна жилищна сграда и на най-близкия балкон петима голи до кръста мъже удряха с пръчки метални тигани и неща, които приличаха на барабани, направени от двеста и петдесетлитрови варели.

— Метъл банда от Тринидад — каза Стив.

— Това е окуражаващо — каза тя. — Реших, че е затворнически бунт.

За да избегне вонята и дъненето, Виктория се оттегли в ъгъла на стаята, където бълбукаше аквариум, в който имаше половин дузина ръждиви на цвят ракообразни.

— Чакай да отгатна. Бракониерстваш в свободното си време и ловиш раци.

— Подценяваш ме.

— Клиентите му отвличат хладилни камиони, които идват от Кийс — каза Сеси.

Виктория огледа останалата част от помещението. На едната стена имаше карикатура в рамка на съдебна зала, пълна с вода. Виждаха се перките на две акули, които пореха водата и се насочваха към съдията. Надписът гласеше „Адвокатите се приближават до банката на съдията“.

Естествено, че Соломон ще харесва това.

Виктория се беше навряла в чистилището. Какво беше станало с големия й план? Пет години на държавна служба, после работа в престижна фирма, като всичко това води до съдружничество и доживотна служба. Или може би съдийско място.

Съдия Лорд.

Но ето къде се беше озовала, вдишваше изпаренията от боклука, плановете й се сгромолясаха, кариерата й се провали.

Докато гледаше напуканата мазилка по стените и изпитваше смесени чувства на гняв и съжаление, Виктория каза:

— За такъв печен адвокат, Соломон, офисът ти… — Как да го кажеше по-деликатно? — … е същински кенеф.

Това беше, помисли си Стив. В сравнение с типовете, дето газеха дебелите килими в центъра. В сравнение с Бигбай, предположи той, с всичките му наследени пари. Какви бяха ценностите й всъщност? Ако я впечатляваха богатството и общественото поведение, може би беше по-добре, че е заета.

— Това важно ли е за теб, Виктория? Мрамор по пода, махагон по стените?

— За добро или за зло, така измерваме успеха.

— Успехът никога не бива да се бърка с превъзходството.

— Ето пак се почна — обади се Сеси. — Винаги използва тия дивотии, за да ми обясни защо чекът със заплатата ми закъснява.

Стив се приближи до аквариума с раци, взе стара кифла от една чиния и я начупи на парчета във водата. Наблюдаваше как ракообразните се скупчват над всяко парче като фенове след спринт на Бари Бондс*.

[* Известен бейзболист от САЩ. — Б.пр.]

— Успехът е как те преценяват другите хора — каза той. — Караш ли ферари, купуваш ли си къща в Аспен? Превъзходството не може да се измери в долари. Идеалите не се поместват в банкови сметки. Тук опира до това как ти сам преценяваш себе си. Според собствените си принципи ли живееш, или си се продал?

— Имаш принципи? — попита Виктория.

— Сам си ги създавам.

— Законите на Соломон — обади се Сеси. — Всеки път, когато му щукне някоя велика идея, трябва да я записва за идните поколения.

— Запиши това, Сеси. „Никога не бих направил компромис с идеалите си, за да постигна нечия друга дефиниция за успех.“

— Да, да, записах го.

— Сякаш си търсиш извинения, че не изкарваш достатъчно пари, за да си купиш свястна кола и чист мокет — каза Виктория.

— Може да изкара цял куп — отвърна Сеси, — ако не беше _санто патрон*_ на изгубени дела. Поемаш скапано дело за без пари, как ще забогатееш? Бежанци от Хаити искат зелени карти, племето микосуки си иска ловните полета, имигранти работници — справедливо заплащане. Поемаме ги всичките.

[* Светец покровител (исп.). — Б.пр.]

— Не знаех, че работиш pro bono— каза Виктория.

Стив повдигна рамене.

— Внасям моя дял.

— И на всички останали — обади се Сеси. — Не му позволявам да го рекламира, защото всички градски безделници ще се наредят в чакалнята ни.

— Соломон, ти си пълен с изненади — рече Виктория.

— Не е кой знае какво.

— Не, сериозно. Извинявай.

— Хей, шефе — намеси се Сеси. — Ще обсъждаме ли делото или напротив? Трябва да побързам със сериите си.

Стив седна на ръба на бюрото си.

— Да започнем с Чарлс Барксдейл. Виктория, обрисувай го.

Тя си пое дъх.

— Имаше разностранни интереси. Изкуство, литература, поезия. Гордееше се с първите си издания. Беше изключително начетен. И държеше всички да го разберат.

— Как?

Явно не й се искаше да продължи. Толкова изискана ли беше Виктория Лорд, почуди се Стив, та да не може да говори лошо за мъртвите? За него това не беше проблем. Единствено мъртъвците не можеха да те съдят за клевета.

— Понякога на вечеря — продължи тя с извинителен тон. — Чарлс цитираше някоя книга на Пруст или поема от Силвия Плат и човек оставаше с впечатлението, че я е прочел същия ден, за да я вмъкне в разговора.

— Значи е бил парвеню? Псевдоинтелектуалец?

— По-скоро държеше да покаже на всички, че е най-умният човек на масата.

— Кой го е грижа какво е чел? — каза Сеси. — Кльощавата му жена ли го е убила?

— Да гласуваме — намеси се Стив. — По интуиция. Кой мисли, че Катрина е убила мъжа си?