Зъл мрак, угаснали звезди

Чу го как я обижда, че е кучка — мрънкаща курва и кучка, — и сви ръце в юмруци. Усети как ноктите и се забиват в дланите и стисна още по-здраво, наслаждавайки се на болката.

Горд татко. Очите и неизменно се връщаха на този израз. Горд татко. Гневът все повече се ускоряваше и обикаляше тялото и, както тя беше обикаляла кухнята. Както тя беше обикаляла магазина снощи, ту идвайки на себе си, ту изключвайки напълно — като актриса, която ту изчезва на сцената, ту се мярка под светлината на някой прожектор.

Ще си платиш, Ал. А ченгетата да си гледат работата. Ще се разплащаш с мен.

Налице беше и въпросът с Рамона Норвил. Гордата майка на гордия татко. Въпреки че Тес още не се бе уверила нейното съучастие. Донякъде това се дължеше на нежеланието да повярва, че една жена би допуснала нещо толкова ужасно да се случи на друга жена, но също така имаше по-невинно обяснение.

Чикопи не беше Бог знае колко далеч от Коулич и Рамона сигурно винаги минаваше напряко по Еленовия път.

— За да погостува на сина си — кимна Тес. — За да погостува на гордия татко с лъскавия автовоз Пит. Като нищо може тя да го е снимала зад волана.

Та защо да не препоръча любимия си маршрут на гостуващата авторка?

Но защо не каза: „Всеки път минавам оттам, когато отивам на гости при сина си.“ Нямаше ли да е естествено?

— Може би не разговаря с непознати за Стрелке-фазата от живота си — предположи. — Фазата, преди да открие късата коса и удобните обувки. — Не беше изключено, но как да обясни гредите с гвоздеи? Капанът. Норвил я изпрати по онзи път, а капанът е бил заложен предварително. Дали му се е обадила? Обадила се е с думите: „Пращам ти едно сочно парче, не я изпускай?“

Това все още не означава, че е била замесена… съзнателно замесена. Колко му е гордият татко редовно да се осведомява за гостуващите автори?

— Нищо работа — изкоментира Фрици, след като скочи върху картотеката. Заблиза едната си лапичка.

— А ако си е харесал снимка… на една сравнително привлекателна писателка… вероятно се е досетил, че майка му ще я изпрати по… — Тес млъкна. — Не, тук нещо не се връзва. Без входяща информация от мамчето как ще е разбрал, че ще се връщам с кола до дома си в Бостън? Или че ще летя със самолет до дома си в Ню Йорк?

— Ти го провери в Гугъл — обади се Фрици. — Може би и той те е проверил там. Както и тя. В последно време всичко го има в интернет; ти сама го каза.

Това вече се връзваше, макар и доста хлабаво.

Тес реши, че има само един начин да узнае със сигурност. Като посети ненадейно Норвил. Като я погледне в очите. Ако в тях не се четеше нищо освен изненада и любопитство какво е провокирало завръщането на създателката на Уилоу Гроув… ще навести Рамона не в библиотеката, а в дома и… това едно на ръка. Но ако прочете в очите и страх, който може би е породен от мисълта защо си тук, а не в ръждясалия канал под Еленовия път… тогава…

— Тогава ще е различно, Фрици. Нали?

Той впери в нея лукавите си зелени очи, като продължаваше да ближе лапичката си. Тази лапичка изглеждаше безобидна, ала в нея се криеха нокти. Тес ги беше виждала, а понякога и усещала.

Разбрала е къде живея; да видим дали ще мога да и върна услугата.

Пак заработи с компютъра, като този път потърси уебсайта на „Букс & Браун Бегърс“. Беше напълно сигурна, че ще го открие — днес куцо и сакато имаше уебсайт, даже затворници с доживотни присъди имаха уебсайтове — и го откри. Веригата книжарници публикуваше интересни бележки за своите членове, рецензии за книги и неофициални резюмета — не точно протоколи — от организираните срещи с автори. Тес избра тях и започна да превърта. Не след дълго откри, че срещата от десети юни се е провела в дома на Рамона Норвил в Брустър. Тес никога не беше ходила в градчето, но знаеше къде е: вчера на път за ангажимента си беше подминала неговата зелена табела на магистралния разклон. То се намираше само на две-три отбивки южно от Чикопи.

След това влезе в данъчните регистри на община Брустър и плъзна курсива надолу, докато не откри името на Рамона. Предишната година тя беше платила 913,06 долара данък недвижими имоти. Адресът на въпросния имот беше Лейсмейкър Лейн, 75.

— Падна ли ми, скъпа — рече Тес.

— Трябва да обмислиш как ще действаш — посъветва я Фрици. — И колко далеч искаш да стигнеш.

— Ако съм права — отговори тя, — може би доста далеч.

Понечи да изключи компютъра, но се сети, че не е зле да провери още нещо, въпреки че сигурно щеше да удари на камък. Отиде на страницата на „Уикли Римайндър“ и кликна върху НЕКРОЛОЗИ. Имаше поле, където да въведеш името, което търсиш, и Тес написа СТРЕЛКЕ. Излезе само едно съвпадение, мъж на име Роскоу Стрелке. Според некролога от 1999 той починал внезапно у дома си на четирийсет и осем годишна възраст. Оставил съпруга Рамона и двама сина: Алвин (23) и Лестър (17). За писателка на криминални романи, пък било и от безкръвния вид, известен като „уютни домашни кримки“, внезапната смърт действаше като червен флаг. Тес потърси в общата база данни на вестника, но не откри нищо повече.

Заседя се за момент, барабанейки неспокойно с пръсти по страничните облегалки креслото, както правеше, когато работеше и не можеше да намери дума, фраза или начин да опише нещо. После потърси списък с вестниците в Западен и Южен Масачузетс и попадна на спрингфийлдския „Републиканец“. Написа името на съпруга на Рамона Норвил и заглавието, което се появи беше грубо и рязко: БИЗНЕСМЕН ОТ ЧИКОПИ СЕ САМОУБИВА.

Стрелке бил намерен в гаража си, увиснал от една дъска. Нямало оставена бележка и Рамона не се цитираше, но една съседка споменала, че господин Стрелке бил много разстроен от „някакви неприятности, в които се забъркал големият син“.

— Какви ги е надробил Ал, че така си се разстроил? — запита Тес компютърния екран. — Да не е свързано с момиче? Може би изнасилване? Сексуално посегателство с побой? Още тогава ли е действал мащабно? Ако затова си се обесил, значи си бил пилешка курешка, тате.

— Може би на Роскоу са му помогнали — предположи Фрици. — Знаеш я Рамона. Едра, силна жена. Какво да ти разправям, виждала си я.

Това отново не прозвуча като гласа, с който обикновено си приказваше наужким. Сепнато погледна Фрици. Той също я погледна: зелени очи, питащи кой, аз ли?

Това, което Тес искаше, бе направо да отиде с колата до Лейсмейкър Лейн, с револвера в дамската си чанта. Това, което Тес трябваше да направи, бе да престане да се изживява като детективка и да се обади в полицията. Нека те да се оправят. Старата Тес би постъпила така, само че тя вече не беше онази жена. Онази жена сега и се струваше далечна роднина, на която изпращаш коледна картичка и забравяш за нея до следващата Коледа.

Понеже не можа да реши — и понеже навсякъде я болеше — тя се качи на горния етаж и си легна. Спа четири часа и се събуди така вдървена, че едва се изправи. За подсилване изпи още два тиленола, изчака да подействат и отиде с колата до видеотеката. Носеше Изстисквача на лимони в дамската си чанта. Реши, че винаги ще го носи, докато шофира сама.

Добра се до видеотеката малко преди да затвори и поиска филма с Джоди Фостър „Храбрата жена“. Служителят (който беше със зелена коса, ухото му бе продупчено с безопасна игла и я имаше осемнайсет години, я не) снизходително я уведоми, че филмът всъщност се казва „Смелата“ 17 . Господин Ретропънк я светна, че за още петдесет цента може да си тръгне и с торбичка пуканки за микровълнова фурна. Тес се канеше да откаже, но размисли.

— Що пък не? — насочи въпроса си тя към господин Ретропънк. — Нали живеем само веднъж?

17

У нас със заглавие „Другата в мен“. — Б.пр.