Зъл мрак, угаснали звезди

Не напълно.

— Кога се започна? На колко години беше той? На петнайсет? Оправда ли се, че е било „просто свалка“. Много от тях се оправдават с това, когато започват.

— Нямам понятие за какво говориш. Вчера в библиотеката ти се справи приемливо — малко вяло, личеше си, че си дошла заради парите, но поне запълни празната дата в календара, — а сега цъфваш на вратата ми, заплашваш ме с оръжие и говориш врели…

— Няма смисъл, Рамона. Видях неговата снимка в сайта на „Червен ястреб“. С пръстена. Той ме изнасили и се опита да ме убие. Реши, че наистина ме е убил. А ти го изпрати при мен.

Устата на Норвил се разчекна в грозна комбинация от шок, ужас и вина.

— Не е истина! Тъпа путко, не знаеш какво говориш! — Тя тръгна към Тес.

Тес вдигна револвера.

— Не-е, да ги нямаме такива. Не-е.

Норвил спря, но тя разбра, че това едва ли ще продължи дълго. Библиотекарката събираше сили за борба или бягство. Вероятно си даваше сметка, че Тес ще я последва, ако изтича някъде в къщата, следователно се приготвяше за борба.

Семейство Трап отново пееха. Заради положението, в което Тес се намираше — в което по своя воля се беше поставила — радостният им хор я подлудяваше. Като държеше Рамона на прицел с едната ръка, с другата Тес взе дистанционното и изключи звука. Понечи да го остави и застина. Отгоре на телевизора имаше две неща, но отначало беше обърнала внимание само на снимката с Рамона и приятелката и. Едва бе погледнала бонбониерата.

Сега видя, че огнените отблясъци не са от шлифования кристал, както си беше помислила. Нещо искреше в бонбониерата. Вътре бяха обиците и. Диамантените и обици.

Норвил грабна къщичката на Хензел и Гретел от полицата и замери Тес. Замахна силно. Тес се наведе, а къщурката от сладкиши се размина на сантиметър с главата и и се разби в стената. Тес отстъпи назад, спъна се в креслото и се просна на земята. Оръжието изхвърча от ръката и.

Двете жени се сбиха за него — Норвил коленичи и заби рамо в ръката и рамото на Тес като бейзболист, решен да смели на кайма куотърбека. Тя първа се добра до оръжието и го сграбчи. Макар и със закъснение Тес потърси ножа, който беше взела за всеки случай. Норвил беше прекалено едра… агресивна като квачка с малки пиленца. Да, точно така. Години наред беше бранила своя непрокопсаник, решително го бранеше и сега. Трябваше да я застреля в антрето още щом вратата се бе затворила зад нея.

„Но не можах“ — помисли си тя и даже в този момент истината и дари някаква утеха. Тя се изправи на колене, бръкнала във вътрешния джоб на якето, обърната с лице към Рамона Норвил.

— Ти си задръстена писателка и сказката ти беше задръстена — заобижда я Норвил. Тя се усмихваше, говорейки все по-бързо. Гласът и беше носов, напевен като на аукционер. — Изпя си урока, както си пееш книжките. Ти беше изпята работа. Ти беше идеална за него, а той щеше да убие някого, разпознавах знаците. Изпратих те по онзи път и нещата се наредиха идеално, и се радвам, че те е изчукал. Не зная какви сметки си правила, за да ми се домъкнеш тук, обаче си ги правила без кръчмаря.

Тя дръпна спусъка, но се чу само глухо изщракване. При покупката на револвера Тес взе уроци, като най-важният беше да не зареждаш патрон в първото гнездо. В случай че спусъкът се задейства случайно.

На лицето на Норвил се изписа почти комична изненада. Това я подмлади. Тя се взря в Изстисквача и в този момент Тес извади ножа от вътрешния джоб на якето, приведе се и го заби в корема на библиотекарката.

Рамона нададе едно немощно ООО-ОООО, което се опита да бъде писък, но не успя. Револверът на Тес тупна на пода, а библиотекарката се подпря на стената, взирайки се в дръжката на ножа. Ръката и помете цяла редица керамични фигурки. Те се изсипаха от лавицата и се разбиха на пода. Едрата жена пак нададе онова ООО-ОООО. Предницата на пеньоара и още беше чиста, ала кръвта започна да се стича върху мъжките и обувки. Тя стисна с две ръце дръжката, опита се да измъкне острието и за трети път нададе немощното ООО-ОООО.

Невярващо изгледа Тес. Тес отговори на погледа. Спомняше си една случка от десетия си рожден ден. Получи от баща си подарък прашка и веднага затърси по какво да стреля. По някое време, когато се беше отдалечила на пет-шест пресечки от къщи, зърна едно клепоухо улично куче да рови из кофа за смет. Сложи камъче в прашката и стреля, като искаше само да сплаши кучето (така поне си казваше), но вместо това го уцели по задницата. Кучето жаловито изхленчи — ау-ау-ау — и побягна, но преди това укорително погледна Тес и тя никога не забрави този поглед. Би дала какво ли не, за да заличи постъпката си, и оттогава никога не стреля с прашката по друго същество. Разбра, че убиването е част от живота — не изпитваше угризения, когато убиваше комари, залагаше капани, щом видеше миша дупка в мазето, и изяде порядъчно количество пържоли — но вярваше, че няма как да нарани живо същество по този начин, без да изпита разкаяние или съжаление. Не изпита нито едното, нито другото в хола на Лейсмейкър Лейн. Може би защото в края на краищата се стигна до самозащита. А може би изобщо не беше така.

— Рамона — каза тя. — Точно сега чувствам известна близост с Ричард Уидмарк. Това ги правим тия, дето пропяват, маце.

Библиотекарката стоеше сред локва кръв, а на пеньоара и най-сетне разцъфнаха кървави макове. Лицето и беше пребледняло. Тъмните и очи бяха ококорени и изцъклени от шока. Тя изплези език и бавно облиза долната си устна.

— Сега можеш хубаво да овършееш земята, за да ти дойде акълът в главата — как ти се струва?

Норвил започна да се приплъзва. Мъжките и обувки джвакаха в кръвта. Тя се вкопчи в друга лавица и я изтръгна от стената. Взвод от мечета с нежни сърца се наведе напред и извърши самоубийство.

Въпреки че не изпитваше разкаяние или съжаление, Тес установи, че напук на голямото си репчене има много малко общо с Томи Удо: нямаше никакво желание да гледа или да удължава агонията на Норвил. Наведе се и вдигна Изстисквача. От предния десен джоб на панталона си извади предмета, който беше взела от кухненското чекмедже до фурната. Това беше ръкохватка за фурна. Тя ефикасно щеше да заглуши един изстрел, стига калибърът на оръжието да не е твърде голям. Тес беше научила това, докато пишеше „Клубът по плетиво от Уилоу Гроув поема на мистериозен круиз“.

— Не разбираш. — Норвил дрезгаво шепнеше. — Не можеш да ме застреляш като куче. Има грешка. Заведи ме… в болница.

— Грешката беше твоя. — Тес затисна дулото с ръкохватката за фурна. — И тя е, че не си кастрирала сина си, щом си го разбрала какво представлява. — Сложи кухненската ръкавица върху слепоочието на Рамона Норвил, леко извърна глава и натисна спусъка. Чу се едно приглушено и отсечено фют, все едно голям човек се е изкашлял.

Това беше всичко.

35.

Не беше проверила в Гугъл домашния адрес на Ал Стрелке; очакваше да го получи от Норвил. Но както вече си беше напомнила, такива неща никога не се развиваха по план. Сега трябваше да се вземе в ръце и да свърши работата докрай.

Домашният кабинет на Норвил се намираше на горния етаж в помещение, което вероятно е било предназначено за спалня за гости. Там имаше още мечета с нежни сърца и керамични фигурки. Както и половин дузина снимки в рамки, но нито една не беше на синовете и, постоянната и приятелка или великия покоен Роскоу Стрелке. Това бяха снимки с автограф от писатели, които са гостували на „Браун Бегърс“. Стаята напомни на Тес за украсеното със снимки на музикални състави фоайе на „Стагър Ин“.

„Тя не поиска автограф върху моята снимка — помисли си Тес. — Та как иначе, за какво и е да си има спомен от задръстена писателка като мен? Аз бях за отбиване на номера, за запълване на дупка в графика и. Както и месо за онази месомелачка, нейния син. Голям късмет за тях двамата, че се появих, когато им беше удобно.“

Върху бюрото на Норвил, погребан под рекламни листовки и библиотечна кореспонденция, се спотайваше стар „Макинтош“, досущ като този на Тес. Екранът бе тъмен, но светещата точка на монитора означаваше, че компютърът само спи. Тес (която си беше сложила ръкавиците) натисна един клавиш. Екранът светна, показа се десктопът на Норвил. Нямаше нужда от онези досадни пароли, колко мило.