Зъл мрак, угаснали звезди

Облече бархетна пижама и се дотътри до спалнята, където всички лампи светеха, а Изстисквана на лимони, 38 калибър стоеше на нощното шкафче. Тес си легна с мисълта, че никога няма да заспи, че възпламененото и въображение ще превръща всеки шум от улицата в идването на великана. После Фрици скочи на леглото, сви се до нея и замърка. Така беше по-добре.

Аз съм си вкъщи. Вкъщи, вкъщи, вкъщи.

19.

Когато се събуди, безспорно здравомислещата светлина на шест часа сутринта нахлуваше през прозорците. Тес имаше работа за вършене и решения за взимане, но засега бе достатъчно, че е жива и е в леглото си вместо в канала.

Този път посещението в тоалетната мина почти нормално, нямаше кръв. Тес пак застана под душа, пак направи водата максимално гореща, затвори очи и остави капките да бият по пулсиращото и лице. Когато вече не издържаше, натърка косата си с шампоан бавно и методично, като масажираше с пръсти скалпа, пропускайки нараненото място, където онзи я беше ударил. Отначало одраното място на гърба и смъдеше, но това премина и тя изпита неизразимо блаженство. Изобщо не се сети за сцената с душа от „Психо“.

Открай време мислеше най-добре под душа, пространство като майчината утроба, а точно сега се налагаше здравата да си размърда мозъка.

Не желая да ходя при доктор Хедстром и не е нужно да ходя при доктор Хедстром. Решението е взето, макар че след няколко седмици, смятано от днес, може би когато лицето ми изглежда що-годе нормално, ще трябва да се прегледам за болести, предавани по полов път…

— Не забравяй и теста за СПИН — каза тя и устните и се разтегнаха в гримаса, от което я заболя. Тази мисъл бе страшна. Въпреки това трябваше да направи теста. За да е спокойна. Обаче основният въпрос за тази сутрин бе друг. Беше си лично нейна работа какво ще предприеме или няма да предприеме спрямо себе си, но същото не важеше за жените в канала. Те бяха загубили далеч повече от нея. Ами следващата жена, която великанът щеше да нападне? Че такава ще има, Тес не се съмняваше. Сигурно не през следващия месец или година, но щеше да има. Спря душа и осъзна (за пореден път), че това може дори да е тя, ако великанът отиде да провери и установи, че не е в канала, а дрехите и са изчезнали от магазина. Ако е преровил дамската и чанта, което бе най-вероятно, значи действително разполагаше с адреса и.

— Както и с диамантените ми обици — промърмори. — Гнусният извратеняк ми открадна обиците.

Даже ако той не припареше скоро до магазина и канала, сега тези жени и принадлежаха. Бяха нейна отговорност и тя нямаше да се отметне само защото снимката и можеше да се появи на корицата на някое жълто списание.

В спокойната сутрешна светлина на предградието отговорът беше абсурдно прост: анонимен сигнал в полицията. Професионален автор с десетгодишен стаж, който не се е сетил веднага за това, заслужава жълт картон. Тя щеше да им даде местоположението — изоставената бензиностанция ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ на Еленовия път — и щеше да опише великана. Нима е трудно да установиш самоличността на такъв мъж? Или пък да издириш син форд F-150 пикап с уплътнения срещу ръжда на предните фарове?

Фасулско.

Само че докато си сушеше косата, очите и се спряха на Изстисквана на лимони, 38 калибър и тя си помисли. „Прекалено фасулско. Защото…“

— Какво ме чака? — попита тя Фрици, който седеше на прага и я гледаше със светещите си зелени очи. — Какво точно ме чака?

20.

Час и половина по-късно стоеше в кухнята. Купичката и от зърнената закуска беше накисната в мивката. Втората и чаша кафе изстиваше на барплота, докато тя обясняваше по телефона.

— О, Боже! — възкликна Патси. — Веднага идвам!

— Не, не, добре съм, Патс. А ти ще закъснееш за работа.

— В трудовия ми договор изрично пише, че съботната сутрин не е задължителен работен ден. Ти трябва да отидеш на лекар! Ами ако имаш сътресение?

— Нямам сътресение, само съм шарена като великденско яйце. Срам ме е да отида на доктор, защото бях на три чашки над лимита си. Поне три. Единствената ми разумна постъпка от снощи е, че си поръчах кола да ме докара до вкъщи.

— Сигурна ли си, че носът ти не е счупен?

— Сто процента. — Е… почти сто процента.

— Фрици добре ли е?

Тес избухна в искрен смях.

— Както съм се натряскала, слизам по стълбището посред нощ, защото противопожарната аларма бибитка, спъвам се в котарака и едва не предавам Богу дух, а ти съчувстваш на Фрици. Хубава работа!

— Миличка, не…

— Просто се шегувам — прекъсна я Тес. — Върви на работа и престани да се тревожиш. Просто не исках да се разпищиш, като ме видиш. Подредих се като за световно. Ако си имах бивш съпруг, вероятно щеше да решиш, че ме е „уважил“.

— Никой не би посмял и с пръст да те пипне — заяви Патси. — Тежка ти е ръката, момиче.

— Точно така. С мен шега не бива.

— Нещо си прегракнала.

— Сякаш не ми стига другото, май се простудих.

— Добре… ако довечера нещо ти потрябва… пилешка супа… шепа аналгетици с изтекъл срок… дивиди с Джони Деп…

— В такъв случай ще се обадя. Хайде, заминавай. Маниачките на тема мода, които търсят неуловимия шести размер на Ан Тейлър, зависят от теб.

— Я се разкарай — засмя се Патси и затвори.

Тес занесе кафето си на масата. Револверът лежеше там, точно до захарницата. Композицията не беше на Дали, но се родееше с него. Предметите се раздвоиха, когато тя избухна в плач. Причината беше споменът за жизнерадостния и тон. Гласът на лъжата, в която щеше да живее, докато не я направи истина.

— Гадняр! — изкрещя. — Мръсен гадняр! Мразя те!

Беше се къпала два пъти за по-малко от седем часа, а се чувстваше мръсна. Беше си направила промивка, но и се струваше, че още го усеща там, неговата…

— Слузта от члена му.

Скочи на крака, едва-едва зърна как уплашеният котарак се втурна по коридора и стигна до мивката точно навреме, за да не оплеска пода. Кафето и зърнената закуска излетяха с един яростен залп. Когато стана ясно, че няма да повръща повече, Тес взе револвера и се качи за още един душ.

21.

Когато свърши с къпането и се загърна с пухкавия халат, който и действаше успокояващо, Тес се изтегна на леглото си, за да помисли откъде да подаде анонимния сигнал. Най-добре от голямо и оживено място. От място с паркинг, така че да затвори телефона и да си обере крушите. Търговският център на Стоук Вилидж май бе подходящ за целта. Освен това беше изправена пред въпроса кои власти да сигнализира. Полицията в Коулич не беше ли твърде провинциална? Май бе по-разумно да се обади в щатската полиция. Щеше да си запише каквото имаше за казване… така обаждането щеше да приключи по-бързо… намаляваше вероятността да забрави нещ…

Тес се унесе, изтегната на леглото върху сноп слънчева светлина.

22.

Телефонът звънеше много отдалеч, от някоя съседна вселена. После спря и Тес чу своя глас на любезно безличния запис, който започваше със „Свързахте се…“ След това някой остави съобщение. Жена. Докато Тес се разсъни, човекът, който я търсеше, затвори.

Тя погледна будилника на нощното шкафче и видя, че е десет без петнайсет. Веднага се разтревожи: може би наистина имаше фрактура на черепа или сътресение. После се отпусна. Предишната вечер се характеризираше с физическа активност. Общо взето, крайно неприятна, но все пак физическа активност. Естествено беше да заспи. Следобед даже можеше да си дремне пак (и непременно да си вземе душ), но първо имаше да свърши една поръчка. Да изпълни една отговорност.