Зъл мрак, угаснали звезди

На излизане включи алармата.

Вятърът моментално заплющя в кожената и яка и в панталоните. Вихреха се минициклони от листа. В притъмнялото небе над еснафското предградие облаците се гонеха по лицето на нащърбената луна. Тес си помисли, че вечерта е идеална за филм на ужасите.

Седна в експедишъна и затвори вратата. Едно листо се завъртя по предното стъкло и се запиля незнайно къде.

— Няма ми го здравият разум — заключи Тес. — Загинал е или в канала, или когато съм обикаляла магазина. Това е единственото обяснение.

Запали двигателя. Том Томтом светна и каза:

— Привет, Тес. Виждам, че поемаме на път.

— Точно така, друже мой. — Тя се наведе и програмира Лейсмейкър Лейн 75 в мъничката механична главица на Том.

33.

Тес бе проучила в Google Earth квартала на Рамона — изглеждаше същият, когато стигна там. Дотук добре. Брустър беше малко градче, Лейсмейкър Лейн се намираше в покрайнините му, къщите отстояха на голямо разстояние една от друга. Тес премина покрай номер 75 с разумните четирийсет километра в час и установи, че лампите светят, а на алеята е паркирана една-едничка кола — последен модел „Субару“, който направо крещеше „Библиотекарка!“ Нямаше помен от автовоза Пит или от друг тежкотоварен камион. Нито пък от пикап, закърпен с „Бондо“.

В края на улицата Тес направи обратен завой, върна се и бързо сви по пътната алея на Рамона Норвил, за да не се разколебае. Угаси фаровете и двигателя, след което дълбоко си пое дъх.

— Върни се жива и здрава, Тес — обади се Том от контролното табло. — Върни се жива и здрава и аз ще те заведа до следващата ти спирка.

— Ще дам всичко от себе си. — Тя грабна жълтия бележник (сега в него не бе записано нищо) и излезе от колата. Притискаше бележника до гърдите си, докато вървеше към вратата на Рамона Норвил. Нейната лунна сянка — може би това беше всичко, останало от Старата Тес — вървеше редом с нея.

34.

От двете страни вратата на Норвил завършваше с ивици дебело стъкло. През него не се виждаше ясно, ала Тес все пак забеляза дървения паркет и хубавите тапети в антрето. Имаше масичка, по която бяха нахвърлени няколко списания. Или пък бяха каталози. Антрето водеше към голямо помещение. Оттам гърмеше телевизор. Чуваше се пеене, така че Рамона Норвил вероятно не гледаше „Трион“. Всъщност ако Тес беше права и песента беше „Ще изкача всички планини“, Рамона гледаше мюзикъл — „Звукът на музиката“.

Тес натисна звънеца. Отвътре се разнесе дрънкане на камбанки, което напомняше встъпителните акорди на „Дикси“ — странен избор за Нова Англия, но ако и за това беше права, Рамона Норвил беше странна жена.

Чу се тропане на големи крака и Тес се извърна така, че светлината да не пада върху лицето и. Свали тефтера от гърдите си и се престори, че пише в него. Леко се прегърби. Тя беше жена, която извършва някакво проучване. Беше неделя вечер, умората я надвиваше и искаше единствено да научи коя е любимата марка паста за зъби на стопанката (или дали има в дома си от пиле мляко), след което да се прибере.

Не се безпокой, Рамона Норвил, можеш да ми отвориш, отдалеч си личи, че съм безобидна жена, която и на мравката прави път.

С крайчеца на окото си зърна разкривена рибешка физиономия през дебелото стъкло. Настъпи пауза, която сякаш се проточи много дълго, после Рамона Норвил отвори.

— Да? С какво мога да ви…

Тес се обърна. Светлината от антрето озари лицето и. А потресеното изражение на Норвил, увисналата челюст казваха всичко, което я интересуваше.

— Ти? Какво правиш на моя…

От предния си десен джоб Тес извади Изстисквача на лимони. По пътя за насам си представяше как той се закача в ципа и не излиза — представяше си го с кошмарна яснота, — но револверът излезе без проблеми.

— Дръпни се от вратата. Ако се опиташ да затвориш, ще те застрелям.

— Няма — рече Норвил. Не се отдръпна, но и не затвори вратата. — Да не си полудяла?

— Влизай вътре! — Вдигна оръжието, като видя как се повдигат едрите гърди на Рамона. — Ако ми се разпищиш, ще стрелям. По-добре да ми повярваш, кучко, защото изобщо не се шегувам.

Пищният бюст на Норвил се отпусна. Тя се озъби, очите и зашаваха. Сега не приличаше на библиотекарка, нито пък изглеждаше весела и сърдечна. Лично на Тес тя приличаше на плъх, хванат пред дупката си.

— Ако стреляш, целият квартал ще чуе.

Тес силно се съмняваше, но не взе да спори.

— За теб няма да има значение, понеже ще си мъртва. Влизай вътре. Ако се държиш прилично и отговориш на въпросите ми, утре сутринта може и да си жива.

Норвил отстъпи и тя влезе в антрето, като държеше револвера пред себе си. Веднага щом затвори вратата — с крак, — Норвил спря и не помръдна. Стоеше до масичката с каталозите.

— Дори не си и помисляй! — заплаши я Тес и устните на другата жена лекичко трепнаха. Явно Рамона наистина е мислела да я замери с някое списание. — За мен си отворена книга. Иначе защо ще съм тук? Върви назад! Чак до хола. Обожавам семейство Трап, когато са във вихъра си.

— Ти си луда — каза Рамона, но продължи да отстъпва. Беше с обувки. Даже у дома си носеше големи грозни обувки. Приличаха на мъжки обувки с връзки. — Нямам понятие какво търсиш тук, но…

— Не на мене тия, мамче. Да не си посмяла. Когато ме видя, лицето ти говореше по-красноречиво от всякакви думи. Мислеше ме за мъртва, нали?

— Не зная за какво…

— Само ние момичетата сме, тъй че защо не си признаеш с ръка на сърцето?

Вече се намираха в хола. По стените имаше сантиментални картини: клоуни, безпризорни деца с ококорени очи, както и много полици и масички, отрупани с разни дреболии: снежни топки, тролчета, керамични фигурки, мечета с нежни сърца, керамична къщичка от сладкиши а ла Хензел и Гретел. Въпреки че Норвил беше библиотекарка, никъде не се виждаха книги. Срещу телевизора стоеше удобно кресло. До него имаше масичка. Отгоре и бяха подредени опаковка „Чийз Дудълс“, голяма бутилка диетична кола, дистанционното и „Телевизионен справочник“. Върху телевизора имаше рамкирана снимка на Рамона с друга жена — двете се прегръщаха, долепили бузи. Май беше направена в увеселителен парк или на селски панаир. Пред снимката имаше кристална бонбониера, която искреше под светлината на лампата.

— Откога го правиш?

— Не зная какво говориш.

— Откога сводничиш на твоя син, който е убиец и изнасилвач?

В очите на Норвил просветна пламъче, но тя отново отрече… което изправи Тес пред проблем. Когато дойде тук, убийството на Рамона изглеждаше не просто вариант, а най-вероятният изход от срещата им. Беше почти сигурна, че е в състояние да и тегли куршума и спасителното въже в левия преден джоб на панталона и ще си остане неизползвано. Сега установи, че не може да я убие хладнокръвно, освен ако тя не си признае съучастието. Защото изражението и, докато Тес стоеше на нейния праг контузена, но иначе съвсем жива, не бе достатъчно.