Изкушена

Старк не каза нищо. Не беше необходимо. Видът му говореше за отчаяние.

— Почакайте. Току-що осъзнах нещо. Деймиън взе учебника от мен, прелисти страниците и ме погледна с победоносна усмивка. Сетих се къде е островът на Калона и ти си права. Не е Венеция. — Той обърна наръчника към мен.

Тук ли беше в съня си?

Деймиън беше отворил на страница, където имаше много текст (който очевидно не бях чела) и илюстрация на част от красив остров, хълмист и обагрен в синьо от цвета на морето около него. Виждаха се и очертанията на замък, който ми беше познат до болка.

— Това е — тържествено прошепнах аз. — Тук бях в последния си сън. Къде е това място, по дяволите?

— В Италия, остров Капри — отговори Ленобия. — Древното място на първия Висш съвет на вампирите. Преместил се е във Венеция едва през 79-та година след Христа.

Зарадвах се, като видях няколко учудени лица. Естествено, информацията не беше нова за Деймиън.

Вампирите са покровители на Помпей обясни той с учителския си тон. — Везувий е изригнал през август 79 година след Христа. — Останалите продължаваха да мигат като големи тъпи златни рибки, затова Деймиън въздъхна и добави: — Остров Капри се намира недалеч от Помпей.

— А, да, спомням си, че четох нещо в историческата глава — обади се Стиви Рей.

Аз не си спомнях нищо, защото не бях чела главата. Шо-уни и Ерин се размърдаха неспокойно, което означаваше, че и те не са я чели. Голяма изненада.

Интересно. Да, това е островът, но защо Калона ще ходи на остров Капри, щом Висшия съвет не се е събирал там от не знам колко си години? — попитах аз.

— Той иска да върне древния начин на живот — отговори Старк. Непрекъснато го повтаря.

— Е, Калона на Сан Клементе ли е, или на Капри? попитах аз, все още озадачена.

— „Туитър“ казва, че той е отишъл на Висшия съвет само преди два часа. Значи все още е там — рече Джак.

— Но се обзалагам, че базата му е на Капри — каза Старк.

— Е, изглежда, ще ходим в Италия — обади се Деймиън.

— Надявам се, че паспортите ви са в ред, селяци — подхвърли Афодита.

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА Зоуи

– О, не бъди толкова изпълнена с омраза, Афродита — каза Стиви Рей. Знаеш, че всички новаци получават паспорти веднага щом бъдат Белязани. Това е част от еманципацията на тийнейджърите.

— Хубаво е, че и аз имам паспорт — подметна Хийт, — въпреки че не съм Белязан.

За да не изкрещя: Никъде няма да ходиш… Със сигурност ще те убият и да поставя в неудобно положение Хийт, аз положих усилия да се съсредоточа върху пътуването.

— Някой знае ли как да отидем до Италия?

— Надявам се в първа класа — измърмори Афродита.

— Това ще бъде най-лесното. Ще вземете самолета на Дома на нощта предложи Ленобия. Ти и твоята група. Ще дам разрешение, но аз няма да дойда.

— Няма да дойдеш с нас? — Стомахът ми се сви. Ленобия беше мъдра и толкова високо ценена във вампирската общност, че дори Шекина я уважаваше. Трябваше да дойде с нас. Нуждаех се от нея.

— Не може — заяви Джак и всички го погледнахме изненадано. — Тя трябва да остане тук при Дракона и да се погрижи училището да не премине напълно към Тъмната страна, защото Калона действа, въпреки че не е тук.

Ленобия му се усмихна.

— Ти си абсолютно прав. Не мога да напусна Дома на нощта точно сега. — Погледът й обходи всички в стаята, докосна всеки от нас и накрая се спря на мен. — Ти ще ги водиш. Вече си водач. Действай както досега.

Но нали аз обърках нещата! Повече от веднъж. И дори не знам дали мога да си имам доверие, когато Калона е наблизо! — исках да изкрещя, но вместо това се опитах да говоря с гласа си на голямо момиче.

— Някой трябва да съобщи на Висшия съвет какво правят Неферет и Калона. Аз не мога да го сторя, защото все още съм новак.

— Не, Зоуи, ти си нашата Висша жрица и те ще те изслушат, защото Никс е с теб. Това е очевидно за мен. За Шекина също беше очевидно. И за тях ще бъде очевидно.

Аз не бях толкова сигурна, но всички ми се усмихнаха насърчително и изпитах желание да си изповръщам червата. И вместо да избухна в сълзи, аз попитах:

— Кога заминаваме?

— Колкото е възможно по-скоро — отвърна Ленобия. — Нямаме представа какви поразии върши Калона в момента. Помислете каква разруха причини тук само за няколко дни.

— Скоро ще се съмне. Трябва да изчакаме слънцето да залезе. — Гласът на Старк беше напрегнат от безсилие. — Защото сега, след като ледената буря свърши и слънцето ще се вижда, Стиви Рей и аз ще изгорим, докато стигнем до самолета.

— Тръгвате по залез слънце — нареди Ленобия, — а дотогава пригответе багажа си, нахранете се и си починете! Аз ще уредя пътуването.

— Мисля, че Зоуи не трябва да отива на остров Сан Клементе — заяви Старк и се обърна към Дарий за подкрепа. — Не сте ли съгласни, че е лоша идея да бъде там, където Афродита я е видяла да се удавя?

Старк, тя също видя, че ме обезглавяват тук, в Тулса, но това не се случи, защото приятелите ми не ми бяха обърнали гръб. Не е важно къде съм, а да знам, че когато съм в опасност, съм обградена от хора, които ми пазят гърба.

— Но тя те е видяла с мен! Ако аз не мога да те защитя, кой може?

— Аз — обади се Дарий.

— И въздухът — добави Деймиън.

— Огънят също може да срита някой друг задник — рече Шоуни.

— Аз имам връзка с водата и няма да позволя Зоуи да се удави! — възмутено заяви Ерин.

Земята винаги ще те пази, Зоуи — каза Стиви Рей. Изразителните й очи бяха тъжни.

— Аз съм досаден човек, но мога да бъда и опасен. Ако някой надвие Дарий, теб и интелектуалните изроди, ще трябва да се разправя е мен — допълни Афродита.

— Добави още един човек към миш-маша от новаци и вампири каза Хийт.

— Виждаш ли? — обърнах се аз към Старк, като усилено мигах, за да попреча на сълзите да потекат по лицето ми. — Няма да бъдеш сам. Всички ще си помагаме.

Той ме погледна в очите и аз видях колко е изтерзан. Да убият Висшата жрица, пред която е положил клетва, беше кошмарът на всеки воин. Видението на Афродита, че той е бил там, но въпреки това аз съм била убита, напълно разклати увереността му.

— Всичко ще бъде наред. Обещавам — добавих аз.