Легион

След няколко минути започнах да насочвам разговора към Разон.

– Сигурно виждате много интересни неща. Преди да дойдем тук, посетихме Градинската гробница. Там имаше един откачен азиатец, който овикваше всички.

– Така ли?
– попита Моше.

– Да. Почти съм сигурен, че беше американец, съдейки по акцента му, но имаше азиатски черти. Както и да е, беше разположил големия си апарат на триножник, сякаш е най-важния човек в залата и никой друг не заслужава да прави снимки. Скара се жестоко с един охранител, който не му позволяваше да използва светкавица.

Моше се разсмя.

– Беше и при нас.

Калиани се подсмихна, когато преведе това.

– Бива си ви, г-н Стийв.

– Наистина ли?
– попитах небрежно.

– Да, трябва да е бил същият. Беше тук преди… два дни. Псуваше всеки, който го бутнеше. Опита да ме подкупи да махна хората около него. Странното беше, че когато започна да прави снимки не възразяваше ако някой минава пред обектива. Правеше снимки из цялата църква, дори и отвън, на най-безсмислените места.

– Истинска откачалка, а?

– Да - отговори пазачът през смях.
– Непрекъснато виждам туристи като него. С големи, тузарски апарати, за които са похарчили прекалено много пари, но не разбират нищо от фотографско изкуство. А този дори не знаеше кога да включва светкавицата. Използваше я за всяка снимка, дори навън, където грееше слънце и при олтара, където има лампи.

Изсмях се.

– Американци - каза той.
– Не се обиждайте.

– Няма проблем - повторих това, което ми каза Калиани, - аз съм индиец.

Той се поколеба, след това ме погледна с любопитство.

– Извинявайте, г-н Стив, не помислих - оправда се Калиани.

– Всичко е наред.

Пазачът се засмя.

– Владеете иврит, но не мисля, че имахте предвид това, което казахте.

Аз също се засмях и забелязах как към него се приближи жена, която му махаше. Благодарих му за отделеното време и продължих да разглеждам църквата.

Моника и горилите ме откриха. Един от тях прибра снимките на Разон, които носеше.

– Никой тук не го е виждал, Лийдс - каза Моника.
– В задънена улица сме.

– Така ли?
– попитах и се отправих към изхода.

Тобиас се присъедини към нас с ръце хванати зад гърба.

– Колко чудно - той кимна към въоръжения пазач на входа.
– Йерусалим, чието име в буквален превод означава “мир”, е пълен с такива островчета на спокойствието, които са виждали човешките поклонения по-дълго, отколкото съществуват някои страни. И въпреки това, тук насилието винаги е на една ръка разстояние.

Насилието…

– Моника, каза, че преди да дойдете при мен сте издирвали Разон сами. Проверихте ли дали е напуснал Щатите със самолет?

– Да. Имаме връзки в Министерството. Никой с името Разон не е напускал страната. Но в наши дни не е трудно да си набавиш фалшиви документи.

– Можеш ли да влезеш с фалшив паспорт в Израел, една от най-държащите на сигурността страни на света?

Тя се намръщи.

– Не бях помислила за това.

– Прекалено е рисковано.

– Сещаш се тъкмо навреме, Лийдс. Да не казваш, че все пак не е тук и само губим…

– Не, тук е. Открих пазач, който е говорил с него. Разон е снимал навсякъде.

– Никой, с когото говорихме ние, не го е виждал.

– Пазачите и духовниците виждат хиляди посетители всеки ден. Не можеш да им покажеш снимка и да очакваш да се сетят. Трябва да им споменеш нещо паметно.

– Но…

– Замълчи за малко - казах с вдигната ръка.

Влязъл е в страната. Мижав учен с безценна екипировка, използвал фалшив паспорт. В апартамента му имаше пистолет, с който никога не е било стреляно. Как се е промъкнал?

Какъв съм идиот.

– Можете ли да разберете кога Разон е купил пистолета?
– попитах.
– Законите в Щатите трябва да помогнат да го проследим, нали?

– Разбира се. Ще проверя, когато се върнем в хотела.

– Направи го веднага.

– Сега ли? Осъзнаваш ли колко е часът в…

Тя ме погледна ядосано, но все пак се отдалечи и проведе няколко разговора. Последваха и няколко ядосани реплики.

– Трябваше да се сетим по-рано - каза Тобиас, клатейки глава.

– Знам.

Накрая Моника се върна, затръшвайки телефона.

– Няма документи Разон някога да е купувал оръжие. Пистолетът в жилището му не е регистриран никъде.

Помогнали са му. Разбира се, че са му помогнали. Планирал е всичко с години и е разполагал със снимки, с които да докаже твърденията си.

Намерил е някой, който да го подсигурява. Да го защитава. Някой, който му е дал пистолета и фалшивите документи. Помогнали са му да се промъкне в Израел.

Но към кого се е обърнал? Кой му е помагал?

– Айви, трябва ни… Къде е Айви?

– Нямам идея - каза Тобиас, а Калиани сви рамене.

– Да не изгуби някоя от халюцинациите си?
– попита Моника.

– Да.

– Призови я обратно.

– Не става така - казах и започнах да се оглеждам наоколо. Неколцина духовници ме изгледаха странно. Накрая погледнах в една ниша и останах като гръмнат.

Джей Си и Айви набързо прекъснаха целувката си. Нейният грим беше размазан и невероятно, но Джей Си беше оставил оръжието си настрана. Случваше се за пръв път.

– Сигурно се шегувате?
– казах и вдигнах ръка пред лицето си.
– Вие двамата? Какви ги вършите?

– Не знаех, че трябва да докладваме естеството на взаимоотношенията си пред теб - каза Айви студено.

Джей Си вдигна палец и направи гримаса.

– Все едно - казах.
– Трябва да тръгваме. Айви, не мисля, че Разон е работил сам. Дошъл е в страната с фалшив паспорт, а и някои други фактори не пасват. Възможно ли е да го е подпомогнал някой от тук? Може би някоя местна организация, която да му помогне да избегне подозренията и да се движи спокойно из града?

– Възможно е - отговори тя подтичвайки, за да не изостава.
– Не е невероятно да действа сам, но предвид обстоятелствата ми се струва малко вероятно. Сам ли се сети за това? Добра работа.