Легион

– Истина ли е това?
– попитах Айви.

– Не мога да определя. Съжалявам. Ако можех да чуя сърдечния й ритъм. Може би, ако сложиш ухо на гърдите й…

– Сигурен съм, че идеята ще й хареса.

– На мен ми допада - каза Джей Си.

– Стига - каза Айви.
– Ще го направиш само за да надникнеш под сакото й, за да видиш какво оръжие носи.

– “Берета” М9 - обади се Джей Си.
– Вече надникнах.

Айви ме погледна намръщено.

– Какво?
– попитах я.
– Той го каза.

– Кльощав, М9 е ефективен пистолет. От поведението й съдя, че умее да го използва. Пъшкането й докато изкачвахме стъпалата беше преструвка. В много по-добра форма е от мен. Опитва да се представи за чиновничка в лабораторията, но очевидно отговаря за сигурността.

– Благодаря - казах му.

– Ти си много странен човек - обърна се към мен Моника.

Съсредоточих се върху нея. Тя беше чула само моята част от диалога, разбира се.

– Мислех, че си чела интервютата ми.

– Да, но те не те описват добре. Смятах, че превключваш от личност на личност.

– Това е раздвоение на личността. Съвсем различно нещо.

– Отлично - похвали ме Айви. Те ме бе обучила за психологическите разстройства.

– Въпреки това - продължи Моника.
– Предполагам, че съм изненадана от това, което представляваш в действителност.

– А именно?
– попитах аз.

– Посредник - изглеждаше разтревожена.
– Както и да е, въпросът остава същият. Къде е Разон?

– Зависи. Трябва ли някое точно определено място, за да използва устройството? Тоест, трябва ли да отиде до Върмон, за да направи снимката или може да настрои апарата да снима там?

– Трябва да отиде на мястото. Камерата вижда назад във времето на мястото, на което се намираш.

В това имаше някои проблеми, но засега ги оставих настрани. Къде би отишъл Разон? Погледнах Джей Си. Той сви рамене.

– Погледна първо към него - каза Айви обидено.

Погледнах към нея и тя се изчерви.

– И аз нямам идеи.

Джей Си се изхили. Тобиас се изправи, бавно и тромаво, подобно на далечен облак, плъзгащ се по небето.

– Йерусалим - каза.
– Заминал е за Йерусалим.

Всички го погледнахме. Поне всички, които можеха да го видят.

– Къде другаде би отишъл вярващ човек, Стивън? След години спорове с колегите си? След като години е бил смятан за глупак заради вярванията си? Това е причината да разработи устройството. Отишъл е да отговори на един въпрос. Заради нас и заради себе си. Въпрос, който чака отговор от две хиляди години.

– Отишъл е да заснеме Иисус от Назарет, наричан Христос от последователите си, след възкресението му.

*

Поисках пет места първа класа. Това не допадна много на началниците на Моника, някои от които не одобряваха участието ми. Запознах се с един от тях, г-н Девънпорт. Той миришеше на тютюн за лула, а Айви изкритикува липсата му на вкус в избора на обувки. Предпочетох така, вместо да го питам дали може да използваме служебния им самолет.

И така, сега пътувахме в първа класа. Аз разглеждах дебела книга на табличката пред мен, а Джей Си се хвалеше на Тобиас за оръжията, които бил успял да вкара на борда. Айви седеше до прозореца, а седалката до нея беше празна. Моника седеше до мен и се взираше в празната седалка.

– Значи, Айви седи до прозореца?

– Да - казах и прелистих още една страница.

– А Тобиас и моряка са зад нас?

– Джей Си е тюлен. Би те застрелял заради тази грешка.

– А другата седалка?

– Празна е.

Тя зачака обяснение, но аз не й го дадох.

– Какво ще правите с устройството?
– попитах.
– Ако приемем, че то съществува, а още не съм убеден в това.

– То има стотици приложения. В полицията, шпионажа, акуратното установяване на исторически факти, наблюдаване на развитието на Земята с научна цел…

– Унищожаване на древни религии.

Тя повдигна вежди.

– Вие вярващ човек ли сте, г-н Лийдс?

– Част от мен е вярваща - това си беше чистата истина.

– Нека предположим, че християнството е измама. Или, да речем, движение започнато от добронамерени хора, което се е разраснало повече от очакваното. Няма ли да е добре да можем да покажем това на света?

– Това не е спор, в който съм готов да навляза. Нужен ви е Тобиас. Той е философ. Но ми се струва, че сега спи.

– Всъщност, Стивън, съм силно заинтригуван от разговора ви. Между другото, Стан следи пътя ни. Каза, че може би ни очаква турбуленция.

– В момента гледаш нещо - каза Моника.

– Гледам Тобиас. Той иска да продължи разговора.

– Може ли да говоря с него?

– Предполагам можете, чрез мен. Но ви предупреждавам, не обръщайте внимание на нищо, което казва за Стан.

– Кой е Стан?

– Астронавт, когото Тобиас чува и за когото се предполага, че обикаля Земята в сателит. Като цяло е безобиден. Дава ни прогнози за времето и такива работи.

– Разбирам - каза тя.
– Стан още някой от специалните ви приятели ли е?

– Не. Той не е истински.

– Мислех, че никой от тях не съществува?

– Така е. Те са мои халюцинации. Но Стан е специален. Само Тобиас може да го чуе. Тобиас е шизофреник.

Тя примигна изненадано.

– Твоята халюцинация…

– Да?

– Халюцинацията ти си има халюцинации?

– Да.

Тя се облегна назад с разтревожено изражение.

– Всички имат своите проблеми - казах.
– Айви има трипофобия, макар че като цяло се владее. Само не я приближавай с кошер на оси. Армандо е мегаломан. Адолайн има обсесивно-компулсивно разстройство.

– Ако обичащ, Стивън - прекъсна ме Тобиас, - кажи й, че смятам Разон за много смел човек.

Повторих думите му.

– Защо?
– попита Моника.

– Много е трудно за човек да бъде едновременно учен и вярващ. Науката приема само истината, която може да бъде доказана. А вярата определя, че истината е ядрото, което няма как да бъде доказано. Разон е смел заради това, което прави. Въпреки откритието му, едно от двете неща, на които държи, ще бъде отхвърлено.

– Може би е фанатик - отвърна Моника, - който сляпо търси потвърждение, че през цялото време е бил прав.