Легион

– Трябва да го направим - каза Джей Си.
– Трябва да се заемем със случая, кльощав.

– Ако има някакъв шанс… - добави Тобиас и кимна.

– Апаратът трябва да е бил откраднат от някой вътрешен човек - предположи Айви.
– В подобни случаи често е така.

– Взел я е някой от вашите хора, нали?
– попитах.

– Да - отвърна Моника.
– Но нямаме представа къде е отишъл. През последните четири дни похарчихме десетки хиляди долари, за да го проследим. Непрестанно предлагах да се обърнем към вас. Но други части от компанията бяха против да включим човек, когото смятат за опасен.

– Ще се заема.

– Отлично. Да ви откарам ли в лабораториите ни?

– Не. Заведете ме в дома на крадеца.

*

“Г-н Балубал Разон” - прочете Тобиас от документите, докато изкачвахме стълбите. Прегледах документите по пътя насам, но умът ми беше зает с други мисли, за да им обърна подобаващо внимание.
– Има филипински произход, но самият той е второ поколение американски гражданин. Завършил е физика в университета в Мейн. Няма отличия. Живее сам.

Стигнахме седмият етаж. Моника се задъхваше. Тя продължаваше да върви прекалено близо до Джей Си, което не му се нравеше.

– Трябва да добавя - обади се отново Тобиас, отпускайки документите, - Стан ме информира, че дъждът ще престане, преди да достигне до нас. Оттук насетне ни очаква слънчево време.

– Слава Богу - казах, докато се обръщах към вратата, пред която стояха двама мъже с черни костюми. Кимнах към тях и попитах Моника: - Ваши ли са?

– Да - отвърна ми тя. През целия път насам говореше по телефона с началниците си.

Моника извади ключ и го завъртя в ключалката. Стаята беше истинска кочина. На перваза бяха наредени кутии от китайска храна, сякаш се очакваше от тях да покълнат растения. Навсякъде имаше купчини книги, а по стените бяха окачени снимки. Не бяха от историческите, а най-обикновени. Наложи се да се въртим, за да заобиколим купчините с книги. Стаята беше тясна за четирима ни.

– Ако искаш изчакай отвън, Моника - предложих аз.
– Тук е малко тясно.

– Тясно ли?
– попита тя, мръщейки се.

– Продължаваш да минаваш през Джей Си, а това го притеснява. Мрази да му напомнят, че е халюцинация.

– Не съм халюцинация - сопна се Джей Си.
– Имам съвършена екипировка за незабелязано промъкване.

Моника ме огледа за момент, след което излезе и застана между двамата пазачи, с ръце на кръста, без да откъсва поглед от нас.

– Добре, хора, да действаме.

– Хубави ключалки - каза Джей Си, опипвайки едната верига на вратата.
– Дебело дърво, тристранно заключване. И ако не греша…

Той посочи това, което приличаше на пощенска кутия на стената до вратата. Отворих го. Вътре имаше пистолет.

– “Ругер”, преработен за по-голям калибър - каза Джей Си със сумтене. Отворих барабана и извадих един от куршумите. Джей Си продължи.
– Това е оръжие за човек, който знае какво прави.

– Но го е оставил - намеси се Айви.
– Дали е бързал прекалено много?

– Не - каза Джей Си.
– Този пистолет стои до вратата. Имал е и друго оръжие.

– Оръжие, което да стои до вратата? Наистина ли имате този навик?

– Трябва да разполагаш с нещо мощно, което може да пробие дървото, ако някой отита да влезе. Но при много изстрели с това, отката ще умори ръката ти. За лично ползване би носил по-малокалибрен пистолет.

Джей Си огледа пистолета.

– С този никога не е стреляно. Има вероятност някой да му го е дал. Може да е посетил приятел и да го е питал как би могъл да се защити. Истинският войник опознава оръжието си като го използва най-редовно. Никое оръжие не стреля право напред. Всяко има своите особености.

– Той е учен - каза Тобиас, който бе приклекнал сред книгите.
– Историк.

– Изглеждаш изненадан - казах аз.
– Завършил е докторантура. Очаква се да е умен.

– Завършил е теоретична физика, Стивън, а това тук са исторически и теологични книги. Сериозни четива. Трудно е да се занимаваш сериозно с повече от един предмет. Нищо чудно, че живее усамотено.

– Броеници - каза Айви, вдигна една от купчина книги и я огледа.
– Изглежда е била държана често. Отвори някоя от тези книги.

Вдигнах една от книгите на пода.

– Не, тази. “Делюзията Бог”.

– Ричард Докинс - казах, след като я огледах.

– Прочут атеист - Айви надничаше над рамото ми.
– Пълна е с контрааргументи.

– Вярващ католик сред море от светски учени - каза Тобиас.
– Да, много от тези книги засягат религиозната тематика. Тома Аквински, Даниъл У. Харди, Франсис Шефър, Пиетро Алагона…

– Има работен бадж - обади се Айви и кимна към нещо, висящо на стената. С големи букви пишеше “ЛАБОРАТОРИИ АЗАРИ”. Компанията на Моника.

– Извикай Моника и повтаряй това, което ти казвам.

– Моника!

– Вече може ли да вляза?

– Зависи - отговорих, повтаряйки думите, които ми нашепваше Айви.
– Ще ми кажеш ли истината?

– За кое?

– За това, че Разон сам е изобретил апарата и е включил “Азари”, след като е имал работещ прототип.

Моника ме погледна преценяващо.

– Баджът е прекалено нов. Не е захабен и издраскан от използване или от това, че е стоял в джоба му. Снимката не може да е на повече от два месеца, съдейки по брадата от снимката на баджа, която липсва на тази от Върмон. Да не говорим, че това не е жилище на човек с добре платена работа. С неработещ асансьор? В североизточната част на града? Не само, че кварталът е лош, но и е далеч от офисите ви. Той не е откраднал устройството. Изкушавам се да предположа, че вие сте опитали да го откраднете от него. Затова ли е избягал?

– Не дойде при нас с прототип - каза Моника.
– Поне не с работещ прототип. Имаше една снимка, онази с Вашингтон, и много обещания. Бяха му нужни средства, за да направи стабилно работещ апарат. Явно онзи, който беше направил е работил няколко дни, след което е престанал. Финансирахме го осемнадесет месеца, с ограничен достъп до лабораториите ни. Дадохме му официален бадж едва, когато накара проклетия апарат да работи. И наистина открадна от нас. Договорът, който подписа изискваше всичкото оборудване да стои в нашите лаборатории. Използва ни като източник на средства, след което изтри всички данни и унищожи прототипите, за да избяга с единствения работещ.