Легион
Шрифт:
– Ще ви донеса лимонада, господарю Лийдс - каза той.
– За…
– Трима ни - довърших аз, имайки предвид Тобиас и Айви, които Уилсън не виждаше.
– И за молителя.
– Моята без лед, ако може - помоли Тобиас.
– А аз предпочитам чаша вода - добави Айви.
– Без лед за Тобиас - казах, докато отварях вратата.
– А за Айви - чаша вода.
Уилсън кимна и отиде да изпълни поръчката. Той беше добър иконом. Мисля, че без него щях да се побъркам.
Млад мъж, облечен с поло ме очакваше във всекидневната. Той скочи от стола, на който седеше.
– Господарю Легион?
Потръпнах,
– Наричайте ме Стивън - казах му аз и задържах вратата, за да минат Айви и Тобиас.
– С какво можем да ви помогнем?
– Ние ли?
– попита момчето.
– Това е изразно средство - отвърнах и седнах на стол срещу него.
– Разбрах, че помагате на хора, на които друг не би си направил труда да помогне - момчето преглътна смутено.
– Нося две хиляди. В брой.
Той хвърли на масата плик, на който бяха написани името и адреса ми.
– Това ще стигне за консултация - казах, след като отворих плика и започнах да броя парите.
Тобиас ме погледна намръщено. Мразеше, когато взимах пари на хората, но няма как да се сдобиеш с имение, в което да има достатъчно стаи за халюцинациите ти, когато работиш безплатно. Освен това, съдейки по дрехите, хлапето можеше да си го позволи.
– Какъв е проблемът?
– попитах.
– Годеницата ми - отвърна младежа и извади нещо от джоба си.
– Тя ми изневерява.
– Съчувствам ви, но ние не сме частни детективи. Не следим никого.
Айви започна да обикаля младежа и да го проучва.
– Знам - каза момчето бързо.
– Просто… Тя изчезна.
Тобиас се оживи. Той обичаше хубавите мистерии.
– Не ни казва всичко - промълви Айви и скръсти ръце.
– Сигурно ли е това?
– попитах.
– О, да - отвърна момчето, приемайки, че говоря на него.
– Тръгна си и остави тази бележка.
Разтвори бележката и я остави на масата.
– Струва ми се, че в бележката има някакъв шифър. Погледнете тези думи. Не звучат логично.
Взех листа и прочетох думите, които ми посочи. Намираха се от задната страна, надраскани набързо като списък. Същият вид хартия бе използван от годеницата за прощалното й писмо. Показах го на Тобиас.
– Това е Платон - възкликна той, сочейки бележката.
– Всяко е цитат от “Федър”. Платон. Забележителен човек. Малцина знаят, че в един момент е бил роб на тиранин, който не е бил съгласен с възгледите му и с това, че Платон е превърнал брата на тиранина в свой ученик. За щастие, Платон е бил закупен от човек запознат с ученията му, може да се каже, че му е бил почитател, който го освободил. Дори в древна Гърция е било добре да имаш ревностни почитатели.
Тобиас продължи в същия дух. Той имаше дълбок, успокояващ глас, който обичах да слушам. Огледах бележката, а след това погледнах Айви. Тя сви рамене.
Вратата се отвори и влезе Уилсън с лимонадата и водата на Айви. Забелязах, че Джей Си стоеше отпред с извадено оръжие и оглеждаше младежа с присвити очи.
– Уилсън - казах, взимайки лимонадата си.
– Би ли изпратил Одри?
– Разбира се, господарю - отговори иконома.
Някъде дълбоко в себе си знаех, че не е донесъл чаши за Айви и Тобиас,
но се престори, че подава нещо на празните столове. Умът ми допълни подробностите, като си представи чашите и как Айви се наклони да вземе своята от мястото, където Уилсън смяташе, че се намира. Тя му се усмихна мило.Уилсън излезе.
– Е - попита младежа, - ще можете ли…
Замлъкна, когато повдигнах показалеца си. Уилсън не виждаше проекциите ми, но знаеше кои са стаите им. Надяваше се Одри да е в нейната. Тя имаше навика да навестява сестра си в Спрингфилд.
За щастие няколко минути по-късно тя се появи в стаята. Беше облечена с хавлия.
– Предполагам въпроса е важен - попита, докато сушеше косата си с кърпа.
Вдигнах бележката, а след това и плика с парите. Одри се наклони напред. Тя беше тъмнокоса жена. Появи се при нас преди няколко години, когато работех по един случай с фалшификации.
Тя си мърмори под нос минута-две, след това извади очилата си - изумих се, че носи чифт в хавлията, но Одри си беше такава - и погледна от бележката към плика и обратно. Предполагаше се, че едното е писано от годеницата, а другото - от младежа. Одри кимна.
– Определено е написано от една и съща ръка.
– Материалът не е много - казах аз.
– Кое?
– попита момчето.
– В този случай е достатъчно - отговори Одри.
– На плика са пълното ти име и адрес. Наклонът на буквите, разстоянието между думите - всичко си прилича. “Е”-то е много отличително. Ако имаме повече материал, написаното върху плика може да се приеме за автентично, по мое мнение, на около 90%.
– Благодаря - казах аз.
– Бих искала ново куче - каза тя и се отдалечи.
– Няма да си въобразя кутре, Одри. Джей Си ми създава достатъчно проблеми. Не искам и кучешки лай наоколо.
– Стига де - каза тя и се обърна на вратата.
– Ще го храня с фалшива храна, ще го поя с фалшива вода и ще се правя, че го водя на разходка. Всичко, което едно фалшиво куче би могло да желае.
– Изчезвай - казах с усмивка. Беше хубаво да имам аспект, който не възразява да е халюцинация.
Младежът ме гледаше объркано.
– Можеш да оставиш преструвките.
– Преструвки ли?
– Да се преструваш на изненадан от това колко съм “странен”. Много аматьорски опит. Ти си завършващ студент, предполагам?
В погледа му се четеше паника.
– Другият път накарай съквартиранта си да напише бележката - казах и му я подхвърлих обратно.
– Дявол да го вземе, нямам време за това.
– Можеш да му дадеш интервю - предложи Тобиас.
– След като ме излъга?
– Моля те - изхленчи момчето и се изправи, - приятелката ми…
– Преди малко каза, че ти е годеница. Искаш да се заема със случай, по време на който да ме пращаш за зелен, докато тайно си водиш бележки за състоянието ми. Целта ти е да си напишеш дисертацията.
Изражението му повехна. Айви стоеше зад него и кимаше презрително.
– Мислиш ли, че си първият, на когото му е хрумнала тази идея?
– Не можеш да виниш човек, че опитва.
– Мога и го правя - сопнах му се аз.
– При това често. Уилсън, ще имаме нужда от охраната!
– Не, няма нужда - момчето грабна нещата си. В бързината малък рекордер се изплъзна и изтрака на масата.