Мисията на посланика

Без предупреждение свалиха превръзката от очите му и той започна да примигва, заслепен от обедното слънце. Преди очите му да привикнат със светлината, Изменницата, която го беше водила, го потупа по ръката, давайки му знак да продължи да върви.

Савара поведе групата по пътека, заобиколена от високи, по-люляващи се растения. На върховете им се забелязваха едри класове и той осъзна, че това е краят на нива. Пътеката тръгна рязко нагоре и пред очите му се разкри широка долина.

От всички страни я заобикаляха стръмни скали. Беше покрита с ниви, намиращи се на различна височина, като на отделни тераси. Зеленината се спускаше до продълговато тясно езеро, което се намираше на дъното на долината. „Използвали са всяко едно кътче — помисли си той. — Че как иначе ще изхранят цял един град с хора? Но къде са сградите?“

Някакво движение на близката скала отговори на въпроса му. Някой надничаше през отвор в скалното лице. Миг по късно той осъзна, че цялата стена, от единия до другия край на долината, бе осеяна с дупки.

„Град, изсечен в скалата“. Той поклати смаяно глава.

— Намерихме го заедно с долината — разнесе се познат глас зад гърба му. Той погледна изненадано Тивара. Откакто се бяха присъединили към групата на Савара, тя почти не му бе продумала.

— Естествено, ние го разширихме — продължи тя. — Шейсет години след заселването на първите Изменници, голяма част от старите помещения се срутила и трябвало да бъде заменена.

— Колко навътре продължава?

— В повечето случаи само колкото за една или две стаи. Представи си го като град с мащабите на Арвис, но по-издължен и заострен в едната си страна. От време на време земята се тресе и части от него се срутват. Макар вече да можем много по-добре да преценяваме коя скала е добра за нови стаи и след това ги заздравяваме с магия, хората се чувстват по-спокойно, ако живеят по-близо до повърхността.

— Напълно ги разбирам.

Сега вече можеше да види, че част от основата на стената е насечена от здрави сводове, през които хората излизаха или се връщаха в града. Другаде се забелязваха по-малки, разположени нарядко отвори. Сводовете предполагаха, че това е официален вход към общо помещение и Лоркин не се изненада, когато Савара го поведе към един от тях.

Но не след дълго тя бе принудена да спре. Беше започнала да се събира тълпа. Много от хората се бяха втренчили в него. Някои го гледаха с откровено любопитство, но други бяха изпълнени с подозрение. Трети изглеждаха разгневени, но не на него. Вниманието им бе насочено към Тивара.

— Убийца! — извика някой, последван от викове на съгласие. Но някои от хората се намръщиха, дори изразиха протеста си на глас.

— Дайте път — нареди Савара с твърд глас, в който обаче не се усети гняв.

Хората се подчиниха. Лоркин забеляза, че всички гледат Савара с уважение. „Тя определено е от Изменниците, които е добре да спечеля на своя страна“ — помисли си той, докато групата следваше водачката си към сводовете и влезе в града.

Пред очите му се разкри широка, но ниска зала, подкрепяна от няколко редици колони.

— Говорителко Савара — чу се нечий глас. — Радвам се да те видя отново при нас.

Гласът принадлежеше на ниска, закръглена жена, която идваше към тях от дъното на залата. Думите бяха произнесени с приповдигнат тон. Савара забави крачка.

— Говорителко Калия — отвърна тя. — Събрахте ли Масата?

— Всички са там, с изключение на нас двете.

Лоркин усети как някой го побутна по ръката и погледна Тивара. Тя произнесе почти беззвучно нещо, но той не можа да го разбере, затова се наведе към нея.

— Другата фракция — прошепна тя. — Водачката им.

Той кимна, че е разбрал, след това огледа внимателно жената. „Значи тя е наредила да бъда убит“. Беше по-възрастна от Савара, може би по-възрастна и от майка му, ако пълнотата й не изглаждаше бръчките, които обикновено би имала една жена на нейната възраст. Острият й поглед и свитите й устни обаче противоречаха на мекия й глас. Той реши, че й придават злобно изражение. Но може би я възприемаше изкривено, защото знаеше, че тя му желае смъртта. Може би за останалите тя имаше излъчването на мила майчица.

Калия огледа останалите членове на групата на Савара и ноздрите й се разшириха. Лоркин осъзна, че робските дрехи, които носят той и някои от останалите, съвсем не бяха подходящи за това място. Савара се обърна към две от спътничките си.

— Отведете Тивара в стаята й и застанете на стража.

Те кимнаха и погледнаха към „убийцата“ която пристъпи напред. Без да го погледне или да му каже нещо, тя тръгна нанякъде. Савара се обърна към друга от придружителките си.

— Намери Евана и Найша, и колкото се може по-скоро ги прати да заменят Ишия и Ралана.

После се обърна към последните две жени.

— Вървете. Починете си и се нахранете.

Когато жените се отдалечиха, Савара се обърна към Лоркин.

— Надявам се, че си готов да отговаряш на много въпроси.

Той се усмихна.

— Готов съм.

Но когато тя и Калия застанаха от двете му страни и го поведоха извън залата, той осъзна, че не се чувства готов. Знаеше, че тук има кралица, но внезапно осъзна, че Тивара и Чари са пропуснали да му обяснят как е разделена властта на по-долните стъпала. Знаеше, че жените от двете му страни са Говорителки, но нямаше представа как се вписват в йерархията и се почувства като истински глупак, че не се бе сетил да попита.

„Савара попита дали Масата е събрана. Предполагам, че нямат предвид някаква мебел. И двете са част от нея, затова предполагам, че е някаква група от сорта на Висшите магове. И има някой, който води протокола и церемониите също както Разпоредителя Оусън на съветите на Гилдията“.

Светлината в коридора беше приглушена, но достатъчна, за да се осветява пътя им. В нея се долавяше цвят, който се преливаше и сменяше. Той се огледа, търсейки източника и осъзна, че идва от ярки точки, вградени в тавана.

„Скъпоценни камъни! Магически скъпоценни камъни!“ Той се опита да ги различи в скалата, но те грееха твърде ярко, за да може да ги види. Пред очите му заплуваха цветни петна и той бе принуден да отмести поглед.

Коридорът не беше дълъг и скоро Савара и Калия го въведоха в една голяма стая. В единия й край се виждаше изсечена продълговата каменна маса. Край нея седяха четири жени, а други два празни стола очакваха Говорителките. В дъното на масата седеше жена с прошарени коси, която имаше същия изморен вид като на Оусън.

„Предполагам, че това е Разпоредителката на Изменниците“.

На по-близкия край имаше друг стол, по-голям и украсен със скъпоценни камъни, който бе празен. Останала част от залата също бе празна. Подът бе изсечен на стъпала, върху които бяха подредени възглавнички. „За публиката, макар днес тук да няма никого“.

Савара го накара да застане пред масата, а тя и Калия заеха местата си.

— Добре дошъл, Лоркин от Магьосническата гилдия на Киралия — каза жената с изморен вид. — Аз съм Риая, Ръководител на Масата. Това са Ивали, Шая, Калия, Лана, Халана и Савара — Говорителки на Изменниците.