Мисията на посланика

— Благодаря ви, че ме допуснахте в града си — отвърна той и се приведе в лек поклон, насочен към всички тях.

— Разбрах, че си дошъл доброволно в Убежището — каза Риая.

— Да.

— Защо?

— Най-вече за да говоря в защита на Тивара на процеса й.

— И още?

Той се поколеба, обмисляйки как да започне.

— Разбрах, че баща ми е дал на народа ви обещание, което е нямал право да изпълни. Бих искал по някакъв начин да уредя този проблем.

Говорителките се спогледаха. Някои изглаждаха скептично настроени, в очите на други проблесна надежда.

— Това ли е единствената ти друга причина?

Лоркин поклати глава.

— Макар да съм само помощник на Посланика на Гилдията в Сачака, аз знам, че част от задълженията ни като посланици, включват откриването и поддържането на мирни отношения с други народи. Изменниците са част от Сачака, затова ако не се опитаме да установим връзка с тях, значи пренебрегваме важна част от страната. Дори малкото, което знам за Изменниците, ми подсказва, че вашият мироглед съответства повече на ценностната система на Обединените земи. Например вие отхвърляте робството — той си пое дълбоко дъх.

— Ако има някаква възможност за установяването на взаимоизгодни връзки между нас, аз се чувствам задължен да я проуча.

— А каква ще е нашата полза от подобен съюз? — попита Калия с пълен с недоверие глас.

Лоркин се усмихна.

— Търговия.

Калия се изсмя остро.

— Вече се опитахме да търгуваме честно с вашия вид и после горчиво съжалявахме за това.

— Сигурно имате предвид баща ми — рече той. — Казаха ми, че Изменниците са се съгласили да го обучат на черна магия в замяна на лечителските му умения? Правилно ли съм разбрал?

Седемте жени се намръщиха.

— Черна магия? — повтори Риая.

— Висша магия — обясни Лоркин.

— Тогава значи е истина — рече Риая.

Лоркин поклати глава.

— Само Висшите магове на Гилдията, с разрешение от водачите на Обединените земи, могат да вземат такова решение. Баща ми е нямал право да ви предлага това познание.

Жените започнаха да говорят в един глас и макар че Лоркин не можеше да разбере какво му казват, общото настроение бе очевидно. Те бяха ядосани, но и озадачени.

— Защо тогава обеща? Нима от самото начало е възнамерявал да наруши дадената дума?

— Ясно е защо го е направил — каза Лоркин. — Бил е…

Но Калия и жената, която седеше до нея продължаваха да говорят и (поне от онова, което успяваше да чуе) да се съгласяват една с друга за това, че на киралийците не трябва да се вярва.

— Оставете го да говори — намеси се рязко Риая. Двете жени млъкнаха. Калия скръсти ръце и го погледна с високомерно очакване.

— Баща ми е бил отчаян — напомни им Лоркин. — Години наред е бил роб. Знаел е, че страната му е в опасност. Сигурно в името на сигурността на страната му си е позволил да забрави за личната си чест. След като години наред е бил… роб, смятате ли, че му е останало много лично достойнство?

Той млъкна, осъзнавайки, че допуска твърде много чувство в думите си.

— Искам да ви попитам нещо — каза той.

— Не можеш да ни задаваш въпроси — усмихна се подигравателно Калия. — Трябва да изчакаш до…

— Аз искам да чуя този въпрос — прекъсна я Савара. — Някой друг желае ли?

Останалите жени се поколебаха, но след това кимнаха.

— Кажи, Лоркин — подкани го Риая.

— Казаха ми, че вашите хора са знаели, че баща ми е бил роб доста време, преди да му предложат замяната. Защо сте му предложили помощта си едва след като сте можели да спечелите нещо от това? Защо сте поискали толкова висока цена за помощта си, когато през цялото време сте спасявали хората си от подобна участ?

Последните му думи бяха заглушени от бурни протести.

— Как смееш да оспорваш щедростта ни! — изкрещя Калия.

— Той е бил мъж и чужденец! — възкликнаха останалите.

— Единствената дъщеря на кралицата ни умря заради него!

— Ако беше спазил думата си стотици други щяха да бъдат спасени!

Погледът му се плъзна по гневните им лица и той изведнъж съжали, че си е позволил да говори. Трябваше да очарова и да омае тези жени, а не да ги ядосва. Но погледът му срещна очите на Савара. И той видя как тя кима одобрително.

— Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща? — попита троснато Калия.

Жените веднага утихнаха и го погледнаха напрегнато. „Те отчаяно искат да овладеят лечителството — помисли си той. — И защо не? Мечтата да си защитен от всяко нараняване, болест и смърт е нещо могъщо. Но те не осъзнават колко е могъщо това познание. Предимствата, които ще им даде над враговете им. И как може да бъде използвано както за помощ, така и за нанасяне на вреда“.

— Не съм упълномощен да го направя — каза им той. — Но съм готов да ви помогна да го спечелите чрез преговори и размяна с Гилдията и Обединените земи.

— Размяна? — Риая се намръщи. — За какво?

— За нещо със същата стойност.

— Ние ви дадохме висшата магия! — възкликна Калия.

— Да, вие сте дали на баща ми черната магия — посочи Лоркин. — Тя не е нещо ново за Гилдията, нито е нещо, което те смятат за равностойно на лечителството.

Лоркин очакваше да чуе нови възражения срещу това, но жените се умълчаха замислено. Савара го погледна с присвити очи. Това подозрение ли беше?

— А какво от онова, което имаме, може да бъде сметнато за равностойно? — попита Риая.

Той сви рамене.

— Все още не знам. Току-що пристигам.

Калия въздъхна шумно.

— Няма смисъл да губим време във фантазии за търговия и съюзи. Местонахождението на Убежището се пази в тайна. Не можем да допускаме разни чужденци да идват и да си отиват заради търговия или нещо друго.

Риая кимна. Тя погледна жените, след което се обърна към Лоркин.

— Все още не сме готови да обмисляме подобни въпроси като търговски отношения с Гилдията. Савара предупреди ли те, че няма да ти бъде позволено да напуснеш Убежището?

— Да.

Тя се обърна към Говорителките.

— Някоя от вас вижда ли причина този закон да не бъде приложен спрямо Лоркин?

Всички поклатиха глави. Дори Савара, забеляза той. Почувства как стомахът му се свива.

— Приемаш ли това? — попита го Риая.

Той кимна.

— Да.

— Тогава вече ще се подчиняваш на законите на Убежището. Така че се постарай да ги научиш и да им оказваш уважението, което заслужават. Тази среща приключи! — Риая погледна към Савара. — Тъй като ти го доведе тук, ти ще отговаряш за това да е послушен и полезен.